Червеният ездач

Свиждане Щракна ключ - и влязоха при тебе трима: слънцето стражарят и детето. - Татко! - хлипа дъщерята ти любима. - Татко! - И сълза в очичките й свети. Две ръчички те прегръщат и те галят, две малини те целуват по челото. Има кой за тебе на света да жали, щом преминеш ти междата на живота. Пак изщрака ключ - излязоха си тримата: слънцето стражарят и детето. Само върху челото ти още има мъничка сълза - като звездичка светла. 1942 Спомен - Аз попаднах с Никола Вапцаров, Антон Попов и още петима души в обща килия. Килията ни се намираше на най-горния етаж на затвора - една продълговата стая, сумрачна, със застоял, спарен въздух. От етаж до етаж извеждаха железни стълби. Когато по тях вървяха хора, стълбите зловещо кънтяха. На всеки етаж имаше колело с железни парапети, от което на изток и на запад водеха коридори с килии отдясно и отляво. Вратите на килиите бяха железни и при отваряне остро скърцаха. Ключарите бяха облечени в черно и винаги носеха връзки с...

Денят на победата                          Нищо не е забравено!                          Никой не е забравен! Стреляха милиони цеви, стреляха не за да убиват, салютът който обяви, това що хората бленуват! Победа, тъй желана, чакана, на смърт земята се насити. Победа скъпо заплатена, с кръвта на войните убити. Бе пролет, бе девети май, година четирдесет и пета, разтърсена в ридание, потръпна цялата планета. Москва, Кремъл, Червения площад, Москва – ти символ на надеждата, Москва – начева военен парад, Москва – парада на победата! От всички фронтове, дивизии видях, славни бойци застанаха във строя. На първи ред, невидими пред тях, стояха тия, дето паднаха във боя! Знамето – Кантария, Егоров, на бял кон генерала Жуков, сълзите на човекът от стомана, сълзи по бузите на Сталин Вихъра на времето не ще отвее, спомен съкровен за тоя ден, дълбока почит вечно...

На Пеньо Пенев Ти си жив, като светъл символ на съзидателно време, българин млад, с поетичен талант, и мечти големи. Ти си жив, като пример, като съвест и упрек суров! Има те в твоите стихове – като вик, песен и зов! Твоят дух е вграден на Димитровград под темелите и не ще успеят нито „ красивите“, ни „преуспелите“, да го изтръгнат от там, да го обрекат на забрава! Написаното от теб и построеното, навеки остава! Генка Богданова

Филмът в YouTube Части от филма "България във Втората световна война" по книгата на Марин Калонкин продоцент: Кирчо Кирев сценарист: Стефан Байрактаров режисьор: Стефан Байрактаров оператор: Васил Равенски редактор: арх. Тодор Байрактаров консултатнти: доцент-полковник Марин Калонкин и капитан първи ранг Марин Петков текста четат: Калина Монена, Атанас Капралов, Светла Билярска, Васил Равенски

Вася Бойчева и родена на 31 март 1927 г. в с. Гагаля (дн. Николово), Русенско. Едва 6-годишна остава сираче, тъй като баща ѝ Стоил Касабов, участник в Септемврийското въстание, е убит от жандармеристите броени дни преди края на 1933-а. 17-годишното момиче, още не завършило Девическата гимназия в Русе, възприема като своя кауза мобилизиращите думи „Всичко за фронта, всичко за победата“ и на 10 октомври 1944 г. постъпва доброволка. Заедно с Луна Джейн (сестра на известната русенска антифашистка, политкомисар на Червенската партизанска чета Тинка Джейн – 1921-1943 ) и с Паломба Ешкенази попадат в Първа гвардейска рота, чийто командир е поручик Атанас Пенев. Под негово ръководство изучават стрелково дело и тактика, придобиват и практически умения, които ще им бъдат необходими на фронта. След краткото военно обучение в Русе заминават в София. Тук Вася се обучава в Медико-санитарната школа на Българския червен кръст. На фронта попада като част от състава на 12. плевенска тежко-хирургиче...

„Съюзническите правителства отправят строго предупреждение към българския народ. Ако той не престане да подпомага Германия, ако не се откаже от съюза с нея, ако не отзове войските си и не капитулира, той ще се смята като съюзник на Германия. Когато Хитлер отстъпи на линията Дунав-Сава, България ще бъде опустошена. Съюзниците ще започнат една невиждана офанзива по суша, море и въздух. България ще бъде изложена на нея наравно с Германия. Единственият начин да се спаси от гибел е обща политическа акция срещу кликата предатели, които свързаха съдбата на България с Германия, така ще бъдете третирани като приятели” Радио Лондон на 21 януари 1944 г.  София след януарските бомбардировки от Сащ и Великобретания „Повече от три години България фактически помагаше на Германия във войната против Съветския съюз... Участта на Германия е решена. Германия окончателно изгуби войната. При такъв обрат на работите можеше да се очаква, че България ще се реши да използва благоприятния мом...

Знак на инициативата - дарение от художника Мирослав Моновски Ние сме български творци, активисти и граждани обединени от преклонение пред националната памет, отхвърлящи забравата и подмяната на родната култура, възхитени от жизнеутвърждаващия гений и пример на поета Пеньо Пенев. Призоваваме Ви, да се присъедините към „Памет за Пеньо Пенев“. Призоваваме Ви, заедно с нас да разпространявате творчеството му, негови снимки, спомени, статии и собствени произведения посветени на незабравимия народен поет. Като си даваме ясна сметка за съзидателния и човеколюбив дух в поезията на Пеньо Пенев, настояваме и считаме себе си за неделима част от начинания и решения за връщане на поета с ватенката - Пеньо Пенев в учебните програми. „Не се гаси туй що не гасне!“ Пеньо Пенев Ние от Димитровграда Мирослав Моновски Графичен знак на инициативата Георги Ангелов Пеньо Пенев   Ружа Велчева Закъснял реквием Димитровградско настроение   Спомен от Димитровград, ма...