Памет за Пеньо Пенев

Знак на инициативата - дарение от художника Мирослав Моновски

Ние сме български творци, активисти и граждани обединени от преклонение пред националната памет, отхвърлящи забравата и подмяната на родната култура, възхитени от жизнеутвърждаващия гений и пример на поета Пеньо Пенев.

Призоваваме Ви, да се присъедините към „Памет за Пеньо Пенев“.

Призоваваме Ви, заедно с нас да разпространявате творчеството му, негови снимки, спомени, статии и собствени произведения посветени на незабравимия народен поет.

Като си даваме ясна сметка за съзидателния и човеколюбив дух в поезията на Пеньо Пенев, настояваме и считаме себе си за неделима част от начинания и решения за връщане на поета с ватенката - Пеньо Пенев в учебните програми.

„Не се гаси туй що не гасне!“

Пеньо Пенев
Ние от Димитровграда
Мирослав Моновски
Графичен знак на инициативата
Георги Ангелов
Пеньо Пенев 
Петър Ненков
За кого бие барабана
Неофит Петков
Пеньо Пенев ще остане незабравим
Живодар Душков
Русенските пеньопеневци
Превод от руски
Любен Игнатов
С Пеньо Пенев в Свищов 
Александрина Шаханова
Спомен

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Веселин Ханчев

Изображение
Балада за човека Самичък в студената бяла гора две нощи човекът се влече. И каза гората: – Нима не разбра? Ранен си. Отиваш си вече. Умираш. Далеч е отрядът сега. Ни стряха, ни лек, ни пътека. Но глух бе човека, съборен в снега. Пълзеше, пълзеше човека. И каза гората: – Смири се и спри! Не ще се изтръгнеш от мене. Виж – бързият гълъб е паднал дори, до тебе с крила укротени. Къде ще отидеш с такива нозе, крилете щом в мен са сковани. И спря се човекът. И гълъбът взе, и скри го до своите рани. И гълъбът, сбрал топлина от кръвта, под пазвата трепна полека. Удари с криле и натам полетя, където не стигна човека. Как да се направи портрет на птица Жак Превер Превод Веселин Ханчев Нарисувайте най-напред една клетка клетка с отворена вратичка Нарисувайте след това нещо красиво нещо простичко нещо хубаво нещо полезно за птицата След това поставете платното до едно дърво в някоя градина в някоя гора в някоя дъбрава Скрийте се зад дървото без да каз...
Прочетете още