Творци в социалния жанр - Георги Георгиев

Денят на победата


                         Нищо не е забравено!
                         Никой не е забравен!

Стреляха милиони цеви,
стреляха не за да убиват,
салютът който обяви,
това що хората бленуват!

Победа, тъй желана, чакана,
на смърт земята се насити.
Победа скъпо заплатена,
с кръвта на войните убити.

Бе пролет, бе девети май,
година четирдесет и пета,
разтърсена в ридание,
потръпна цялата планета.

Москва, Кремъл, Червения площад,
Москва – ти символ на надеждата,
Москва – начева военен парад,
Москва – парада на победата!

От всички фронтове, дивизии видях,
славни бойци застанаха във строя.
На първи ред, невидими пред тях,
стояха тия, дето паднаха във боя!

Знамето – Кантария, Егоров,
на бял кон генерала Жуков,
сълзите на човекът от стомана,
сълзи по бузите на Сталин

Вихъра на времето не ще отвее,
спомен съкровен за тоя ден,
дълбока почит вечно ще живее,
на битки с екота победен!

Март 2015, Георги Ц. Георгиев


Българска идилия


                              Гротескно, форте !?

С карета ДЕМОКРАЦИЯ
доведоха от запад.
Намерили я в оня бар,
отдето си наехме цар.

Кадем за наш‘та нация !
Салют ! Да скачат всички !
Ще срещнем я с овация !
Кой там червен...не скача ?

Ний ще я носим на ръце,
с пажове стройни, фини,
отляво бледо-розови,
отдясно тъмно сини.

Объркаха посоките,
идеен разнобой,
надясно розоликите,
наляво синий строй.

От синьо-розова мъгла,
надясно и наляво,
изплува старата боя,
стресиращо кафяво.

А гледай, дамата кадем,
ново име извая.
И то начева пак със ДЕМ,
но с ГОГИЯ накрая.

Сега се чудиш братко мой,
в кое име да „верваш“,
че те близначки са комай,
когато ги огледваш.

Лъжлива ДЕМОКРАЦИЯ,
събира ти очите,
след нея ДЕМАГОГИЯ,
замита и следите.
Януари 2011 година Г.Ц.Георгиев
гр. Попово



Смешен панаир


                                 На тия, дето ни предадоха...


Беше време социалистическо,
след него време демократическо,
отколе гледаме безспир,
гротескно смешен панаир.

В партията на Тодор Живков,
комунистите малко бяха.
Лапачи под юргана татов,
партийци с гордост се зовяха.
За пост бориха се безспир,
о боже, смешен панаир !

Когат привърши лапането,
юрна се пъстрата дружина.
Кой в БеСеПе, кой в СеДеСе-то,
кой при фашистите премина.
Със лакти ръчкат се безспир,
о боже, смешен панаир !

Сега със идеали нови,
розови,сини,ожълтени,
назад обръщат се готови,
храчки да плюят възмутени.
Години правят го безспир,
о боже, смешен панаир !

А там назад в тоталитара,
чинно те същите редят се.
И храчките им в надпревара,
по тяхното лице лепят се.
Тоз дъжд вали вес ден безспир,
о боже, смешен панаир !

Я виж, червени политици,
застанали на колене,
целуват натовски дирници,
да имат малко срам поне !
В народа клеха се безспир,
о боже, смешен панаир !

Петнайсета година мина,
асортимента все един.
За оголяла ни гъзина,
демократичен възелин !
Дошло е време най-подир,
да викнем: Стига панаир !!!

Март 2005 година Г.Ц.Георгиев


Георги Георгиев живее в град Попово. Той е политически и граждански активист. Твори в социалния и сатиричен жанр.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още