Творци в социалния жанр - Георги Георгиев
Денят на победата
Нищо не е забравено!
Никой не е забравен!
Стреляха милиони цеви,
стреляха не за да убиват,
салютът който обяви,
това що хората бленуват!
Победа, тъй желана, чакана,
на смърт земята се насити.
Победа скъпо заплатена,
с кръвта на войните убити.
Бе пролет, бе девети май,
година четирдесет и пета,
разтърсена в ридание,
потръпна цялата планета.
Москва, Кремъл, Червения площад,
Москва – ти символ на надеждата,
Москва – начева военен парад,
Москва – парада на победата!
От всички фронтове, дивизии видях,
славни бойци застанаха във строя.
На първи ред, невидими пред тях,
стояха тия, дето паднаха във боя!
Знамето – Кантария, Егоров,
на бял кон генерала Жуков,
сълзите на човекът от стомана,
сълзи по бузите на Сталин
Вихъра на времето не ще отвее,
спомен съкровен за тоя ден,
дълбока почит вечно ще живее,
на битки с екота победен!
Март 2015, Георги Ц. Георгиев
Българска идилия
Гротескно, форте !?
С карета ДЕМОКРАЦИЯ
доведоха от запад.
Намерили я в оня бар,
отдето си наехме цар.
Кадем за наш‘та нация !
Салют ! Да скачат всички !
Ще срещнем я с овация !
Кой там червен...не скача ?
Ний ще я носим на ръце,
с пажове стройни, фини,
отляво бледо-розови,
отдясно тъмно сини.
Объркаха посоките,
идеен разнобой,
надясно розоликите,
наляво синий строй.
От синьо-розова мъгла,
надясно и наляво,
изплува старата боя,
стресиращо кафяво.
А гледай, дамата кадем,
ново име извая.
И то начева пак със ДЕМ,
но с ГОГИЯ накрая.
Сега се чудиш братко мой,
в кое име да „верваш“,
че те близначки са комай,
когато ги огледваш.
Лъжлива ДЕМОКРАЦИЯ,
събира ти очите,
след нея ДЕМАГОГИЯ,
замита и следите.
Януари 2011 година Г.Ц.Георгиев
гр. Попово
гр. Попово
Смешен панаир
На тия, дето ни предадоха...
Беше време социалистическо,
след него време демократическо,
отколе гледаме безспир,
гротескно смешен панаир.
В партията на Тодор Живков,
комунистите малко бяха.
Лапачи под юргана татов,
партийци с гордост се зовяха.
За пост бориха се безспир,
о боже, смешен панаир !
Когат привърши лапането,
юрна се пъстрата дружина.
Кой в БеСеПе, кой в СеДеСе-то,
кой при фашистите премина.
Със лакти ръчкат се безспир,
о боже, смешен панаир !
Сега със идеали нови,
розови,сини,ожълтени,
назад обръщат се готови,
храчки да плюят възмутени.
Години правят го безспир,
о боже, смешен панаир !
А там назад в тоталитара,
чинно те същите редят се.
И храчките им в надпревара,
по тяхното лице лепят се.
Тоз дъжд вали вес ден безспир,
о боже, смешен панаир !
Я виж, червени политици,
застанали на колене,
целуват натовски дирници,
да имат малко срам поне !
В народа клеха се безспир,
о боже, смешен панаир !
Петнайсета година мина,
асортимента все един.
За оголяла ни гъзина,
демократичен възелин !
Дошло е време най-подир,
да викнем: Стига панаир !!!
Март 2005 година Г.Ц.Георгиев
Георги Георгиев живее в град Попово. Той е политически и граждански активист. Твори в социалния и сатиричен жанр.
