Младен Исаев - Живея, изгарям, греша
Свиждане
Щракна ключ - и влязоха при тебе трима:
слънцето
стражарят
и детето.
- Татко! - хлипа дъщерята ти любима.
- Татко! - И сълза в очичките й свети.
Две ръчички те прегръщат и те галят,
две малини те целуват по челото.
Има кой за тебе на света да жали,
щом преминеш ти междата на живота.
Пак изщрака ключ - излязоха си тримата:
слънцето
стражарят
и детето.
Само върху челото ти още има
мъничка сълза - като звездичка светла.
1942
Спомен
Нашата килия очевидно беше предназначена за един или двама човека, а ние бяхме осем души. Таванът на килията беше висок и най-горе имаше решетка. Но тя бе толкова висока, че не можеше да се погледне навън. Виждаше се само квадратче карирано небе...
- Кои от подсъдимите бяха заедно с вас, другарю Исаев? Бихте ли посочили имената им?
- Да. Бяхме следните другари: Никола Вапцаров, Антон Попов, Стоян Захариев, Христо Петров, Борислав Николчев, Никола Русев, Иван Мурунов и аз.
- А колко време преживяхте така заедно?
- В тази килия престояхме 28 дена. В моите мемоари "Незабравимото" аз съм разказал подробно за преживяното тогава в килията.
- Как стана обявяването на присъдите? Опишете какво се случи на 23 юли 1942 година. Днес този ден го свързваме с разстрела на шестимата герои, а за самия вас това е един необикновено тежък и драматичен ден.
- Сутринта към десет часа ни предупредиха да се готвим за отиване в съда. Тогава Вапцаров ми предаде тефтерчето си с поръка да го предам на брат му Борис и тетрадката "Сампа", която каза да запазя при себе си. Аз ги мушнах между дрехите си и тръгнахме.
В съдебната зала приключваха последните приготовления. Освен официалните представители на властта - съдиите, прокурора, полицаите, вътре бяха допуснати неколцина близки на подсъдимите. И ето дойде зловещият час. Председателят на съда започна да чете присъдите:
"В името на Негово величество цар Борис III съдът, след като е установил, че подсъдимите са извършили противодържавни деяния, наказуеми по чл.1 и 16 от Закона за защита на държавата, осъжда на смърт чрез разстрел... (изреждат се имената на дванадесет души - шестима избягали и шестима присъствуващи). Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в срок от 24 часа..."
Чухме имената на осъдените на разстрел присъствуващи другари: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Йонков Вапцаров, Антон Николов Попов, Атанас Димитров Романов... В тоя момент залата се изпълни с писъци на жени и деца. Това беше най-трагичният момент в живота ми.
Председателят на съда продължаваше да чете: "Осъждат се на доживотен затвор... на двадесет години... оправдават се..." Една група от петнадесетина души бяхме оправдани: Иванка Димитрова, Стоян Сотиров, Никола Русев, Даньо Вълчанов, Младен Исаев...
Стражарите започнаха да издърпват осъдените на смърт и ние се прегърнахме с Вапцаров на прощаване. Той извика: "Сбогом, другари! Нас ще ни разстрелят, но живота - никога!"
Когато камионетката ни откара отново в затвора, там, до входа, вдясно, вратата беше отворена и се виждаше решетката, където ставаха свиждания. Когато минахме, Вапцаров стоеше там и ние си махнахме прощално с ръка. Това беше последният миг, в който се виждахме с него. И между нас застана завинаги смъртта...
Когато камионетката ни откара отново в затвора, там, до входа, вдясно, вратата беше отворена и се виждаше решетката, където ставаха свиждания. Когато минахме, Вапцаров стоеше там и ние си махнахме прощално с ръка. Това беше последният миг, в който се виждахме с него. И между нас застана завинаги смъртта...
Беше жарък юлски ден, а аз изведнъж почувствувах необясним студ, разтърсиха ме тръпки и през цялото време криех от другарите овлажнените си очи... В килията бяхме вече не осем, а шест души - Вапцаров и неговият най-близък приятел Антон Попов ги нямаше.
- А какво направихте с тетрадката, подарена ви от поета?
- Тогава в полумрака аз извадих тетрадката, която бях получил от моя другар сутринта, и я разгърнах. В нея прочетох негови стихотворения и между тях известното стихотворение "Предсмъртно", но само първата строфа, която вместо заглавие имаше поставени звездички.
В нощта на победата
Замръкна тая нощ Европа
в невероятна тишина.
Но ти очи за сън не склопи,
загледан в странна планина.
То бе алпийски снежен хребет,
от който вее хладина.
Нали под Алпите за тебе
завърши тежката война...
Лежиш безсънен под звездите
и дишаш майския покой;
не те очаква в планените
за утре тежък, кървав бой.
Шумят алпийските върхари,
блестят звезди по твоя нож.
На своите паднали другари
ти казваш с болка: лека нощ!
И пак дълбоко вслушан в тая
невероятна тишина,
ти виждаш ясно да сияе
планетата ни без война...
9 май 1945
На фронта под Алпите
Открития
Живея,
изгарям,
греша,
сам диря пътеки и истини,
в бездънния космос-душа
откривам планети разлистени.
По пътя ми вихър вилня,
умряха фетиши
и идоли;
но ти не угасна, страна
с хайдушките дебри и ридове!
От тебе аз взех мъжество
в жестоките схватки
с вразите ни,
догдето едно зарево
не плисна билата гранитени…
Възкръсна от бездните ти
с рой ясни звезди върху челото.
В очите ти тъжни
блести
безумната дързост на смелите.
Живея,
създавам,
греша,
откривам планети разлистени.
И щедро раздавам душа,
на хората твоите истини.
1964
Вместо биография
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ,
РЕКИ И ЗЛАТНИ РАВНИНИ,
НЕБЕ ПО-НЕЖНО ОТ КОПРИНА -
ТОВА Е МОЯТА РОДИНА...
––––––––––––––––––––––––––
На днешната дата /14 май/ преди 25 години си е отишъл от света авторът на тази чудесна детска песничка.
Младен Исаев взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г. Бил е само на 16 години. Коминтернът ли го е накарал? 19-21 годишен е бил политически емигрант. За какви убеждения са го преследвали в "това е моята родина"? Хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера - Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател.
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество.
Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази по време на престоя му и в трите концентрационни лагера. А колко спекулации за поведението му в процеса!
Четете милото му стихотворение "Говедарче" и поемата му "Гневът"!
Борис Борисов
14 май 2016
