Забравената победа 1944-1945 - Те се сражаваха за бъдещето на България и света.

„Съюзническите правителства отправят строго предупреждение към българския народ. Ако той не престане да подпомага Германия, ако не се откаже от съюза с нея, ако не отзове войските си и не капитулира, той ще се смята като съюзник на Германия. Когато Хитлер отстъпи на линията Дунав-Сава, България ще бъде опустошена. Съюзниците ще започнат една невиждана офанзива по суша, море и въздух. България ще бъде изложена на нея наравно с Германия. Единственият начин да се спаси от гибел е обща политическа акция срещу кликата предатели, които свързаха съдбата на България с Германия, така ще бъдете третирани като приятели”

Радио Лондон на 21 януари 1944 г. 

София след януарските бомбардировки от Сащ и Великобретания

„Повече от три години България фактически помагаше на Германия във войната против Съветския съюз... Участта на Германия е решена. Германия окончателно изгуби войната. При такъв обрат на работите можеше да се очаква, че България ще се реши да използва благоприятния момент и след Румъния и Финландия ще се откаже от прогерманската политика, ще скъса с Германия и ще се присъедини към антихитлеристката коалиция на демократичните страни. Въпреки това, българското правителство и сега.... продължава де оказва пряка помощ на Германия против Съветския съюз, спасявайки нейните отстъпващи сили от преследването на Червената армия и давайки им база на българска територия, за да създадат ново огнище на съпротива от страна Германия против силите на антигерманската коалиция, както по суша, тъй и по море... Съветското правителство не може да оцени тази политика на България иначе, освен като фактическо водене на война в лагера на Германия против Съветския съюз...По силата на това, съветското правителство...скъсва всякакви отношения с България.....”

Из нотата на СССР за обявяване война на България, 5 септември 1944 г.

Първите руски офицери в София.

„ Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ. Червената армия има една задача – да разбие немците и да ускори срока за настъпването на всеобщ мир.”

Из обръщение на маршал Феодор Толбухин - командващ Трети украински фронт.

„ Всичкото оръжие в българските войски да си остане у тях, нека се занимават с обикновените си работи и да чакат заповедта на своето правителство.”

Йосиф Сталин, 8 септември 1944 г. 

„ ...това, което видяхме в България, надхвърли всички наши очаквания и дълбоко ни развълнува... Във всяко градче и село бяха издигнати триумфални арки, обвити в цветя и лозунги: „ Добре дошли, наши освободители! ” Населението от ранни зори излизаше с хранителни продукти в кошници и бохчи, разполагаше се край пътя и по няколко дни очакваше идването на частите на Червената армия ...” 

В.Коржевников и М.Сиволюбов - военни кореспонденти

„ Делегацията на Българското правителство ....има съзнание за грешката, сторена в миналото от бившия режим, който е водил една противонародна политика и е извършил едно голямо престъпление, като е обявил неоправдана война на великите западни демокрации, като е допуснал да се нападат през нашата територия съседни държави и се е отдал на една пакостна окупация, като е водил работите по такъв начин, че нарушавайки основните задължения за неутралитет, е предизвикал дори и нашата освободителка да ни обяви война. На съвестта на целия народ тежи едно тежко престъпление, извършено от българското правителство... Но този народ не остана безучастен зрител на извършването на това престъпление от неговите самоналожили се господари и от техните господари германците. От първия ден още, той започна една борба за съпротива, която по своите многобройни жертви, по пролятата кръв, по понесените мъчения не отстъпва в нищо на страданията на ред други народи, потъпкани и завоювани от войските на Хитлер. Тази кървава страница от историята на нашия народ е за съжаление, много малко известна навън, но тя остави дълбока следа и най-черни страдания по селата и градовете на нашата земя. Тя е, която даде сила най-после на народа и на българската войска да извърши народно въстание. Благодарение на успехите на войските на СССР и на неговите големи съюзници – Англия и САЩ – в сразяването на германците, България разкъса веригата на тази зловеща и престъпна фашистка диктатура и можа да наложи едно истинско народно управление, каквото е управлението на ОФ... И днес, когато ние сме изправени тук, пред вас, за да съдите в наше лице делата на бившите наши управници и злодеи, които почерниха името на българския народ и го покриха със срам, тия злодеи ....ще бъдат съдени от съдилищата на този народ. “

Професор Петко Стайнов - министър на външните работи при подписването на споразумението за примирие, 28 октомври 1944 г.

„Страшните злини, които българските окупационни единици по време на войната са причинили в Сърбия, не могат да бъдат забравени. Но не може да се забрави, че бойни единици от тази армия ( след 9.IX. 1944 г. ) освобождаваха Източна Сърбия и Косово, както и ангажирането на Първа българска армия в заключителната фаза на Сремския фронт. “

Из официален документ на Република Сърбия

„Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната.” 

Вячислав Молотов на мирната Парижка конференция (1946-1947 г.)

По материал на Съюз на ветераните от войните на България - "Предупреждение за България"