Червеният ездач

Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти. НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, А НЕ НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЦАРБОРИСОВАТА КЛИКА Въстанието в Драмско през октомври месец тази година и извършените от правителството зверства над населението в Драмско са една от ярките илюстрации на така нареченото обединение на България, с което родоотстъпниците от царборисовата шайка искат да заблудят нашия народ и да го тикнат да пролива кръвта си за Хитлер. Повече от 15 села в Драмско, в това число и български, въстанаха против золумлъците на нашите чиновници и полицаи и в продължение на няколко дена водиха сражения с изпратените срещу тях войски. Както се знае, беше изпратена германска авиация, която срина до основите всички въстанали села. Цялото население беше избито без милост — без оглед на пол, на възраст. Освирепелите правителствени катили, заедно с германците, заляха с кърви драмските полета, по примера на най-черните джелати от историята на колониалните завоевания....

ПЕСЕН ЗА ЛЪДИТИТЕ Тъй както момците отвъд океана надвиха потисника гръд срещу гръд, тъй срокът настана и тук за тирана. Свалете кралете освен краля Лъд! Когато платното последно развием, совалките с ножове ще заменим. Врага ще убием, саван ще му сшием, а после с кръвта му ще го оцветим! И въпреки че е по-черна от тиня, щом буйно облее тя нашия път — Земята пустиня ще стане градина със святото семе, посято от Лъд! Джордж Байрон, 1816 „… аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа. Например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работа на седмина, поради което шестима са изхвърлени на улицата… Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените ...

До Главнокомандващия въоръжените сили на СССР маршал Сталин От името на съединените въоръжени сили на Армия людова, Полската армия людова и Корпуса на сигурността, както и от цялото борещо се население на Варшава, Ви предавам благодарност за оказаната на въстанието помощ под формата на прехвърлено оръжие и преди всичко за непосредственото участие на Червената армия в нашата борба. Ние сме дълбоко убедени в това, че създаденото постоянно съдействие ще доведе скоро до пълното освобождаване на Варшава. Въстаническите сили ще могат да се съединят с Войска полска, която е под командването на генерал Роля-Жимерски, за да можем заедно с Червената армия да доведем до край делото за освобождаване на Полша. Съвместно пролятата кръв от съветските и полски борци под стените на Варшава се явява гаранция за дружбата на братските народи на СССР и Полша. Юлиян Скоковски Генерал на дивизия По документи от сайта „Варшава в огне“

Портрет на писателя Георги Караславов, Иван Фунев, 1933 г. Културен живот? Те – и културен живот? От кога, наистина, те, които гласуваха и отпущаха мизерни бюджети за просвета, те, които ограничаваха ученици и студенти в гимназиите и университетите, те, които конфискуваха толкова много вестници и книги, са се загрижили за културата? Каква култура? Ние я познаваме от близкото минало и, за да не помислят, че сме толкова късопаметни, ще напомним някои от „културните“ им прояви. През периода 1923 г. – 1944 година те убиха: Гео Милев, един от най-даровитите поети и един от най-културните хора на България. Христо Ясенов, един от най-големите майстори на стиха. Сергей Румянцев, певецът на българското борческо село. Никола Ф. Гинев, блестящ фейлетонист и хуморист, редовен сътрудник на в. „Червен смях“. Васил Карагьозов, поет, преводач, културтрегер. Георги Шейтанов, даровит литературен критик. Арсени Йовков, поет и преводач. Тодор Страшимиров, белетрист. Христо К...

Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят. Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи, оскрежената топола — призрак сякаш — в сивата мъгла стърчи. Странни струни са изопнатите жици, посребрени с тънък пух, и снегът, поръсен с бисерни искрици, хрупка с вопъл зъл и глух. А в мъглата — през безплътните и мрежи — мълком гаснеща от скръб, младата луна незнаен път бележи с тънкия си огнен сърп. Вървя край смълчаните хижи, в море непрогледна мъгла, и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла. В стъклата с десница незрима, под ледния дъх на нощта, чертала е бялата зима неземни сребристи цветя. Но ето къщурка позната; в прозореца детска глава; и грубо гърмят в тишината пияни хрипливи слова. Завърнал се в къщи — безхлебен, пиян пак — бащата ругай: и своя живот непотребен, и своята мъка без край. Завесата мръсна, продрана, и едър мъглив силует размахва ръцете ...

Хайнрих Хайне СИЛЕЗИЙСКИТЕ ТЪКАЧИ Без сълзи в очите си, мрачни, зловещи седят те на стана и зъбите блещят: „Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан тъчем ний, тъчем! Проклет да е господ, комуто се молим във зимния мраз и във глад, и в неволи! Напразно очаквахме по-светъл ден, той с гавра отвърна и с присмех студен - тъчем ний, тъчем! Проклет да е царят на тез богаташи, когото не трогнаха мъките наши; изтръгнал из джоба ни всеки петак, досъщ като псета разстрелва ни пак - тъчем ний, тъчем! Проклета и тази родина, която със срам и позор си покрива главата, в която погазват цветята без жал, а червеи крепнат във смрад и във кал - тъчем ний, тъчем! Совалката бърза и станът гърми, тъчем ние денем и в нощни тъми; Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан тъчем ний, тъчем!“

През 1919 година съветското правителство провежда кампания за ликвидиране на неграмотността, влязла в историята като „ЛИКБЕЗ“. Цел на тази политика е била да обучи на четене и писане населението от всички възрасти, като особено внимание се отделя на подготовката на учители. Откриват се училища за пълнолетни, в предприятията се създават „ликвидационни пунктове“, където младите работници се обучавали в седеммесечни курсове. Трудовите училища за деца започват да работят по експериментални програми. През 1927 година в СССР се въвежда единна учебна програма. Особено внимание се отделя на изучаването на руски език и езика на националната република. Задължителен предмет за дълги години става краснописа. От 1930 година всички деца са задължени да посещават четиригодишни училища, а по-късно и седемгодишни. Като резултат, съгласно преброяването от 1939 година в СССР са грамотни 87% от населението. Пушкин Русия — мрак. Русия — гнет. Неразорана целина. Вертеп. Свирепа тишина. На север — ...