Червеният ездач

  Професор Асен Златаров СМЪРТНА ТОЧКА Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване… За радост и празници е смешно дори да се мисли. И всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено - мракобесническото и хулиганското. Народът е зле, страшно зле е - и там е причината на това мъртвило. Кметът на едно балканско село ми казваше това лято: „Толкова сме зле, господине, че нищо повече не е в състояние да ни съживи. Ако и останалата България е като нас - нищо не ще може вече да я оправи…” Като чувах тия думи, тръпки на хлад ме обхванаха. Но ми стана ясно това безнадеждие на моя събеседник, когато ме разведе по селските дворове и къщи и можах да надникна в хамбарите и оборите им: мизерия, мизерия, мизерия… Цинизъм е да се говори, че сме си добре, че народът се разболява от преяждане! На големците тоя народ не си казва болките, защото нито им вярва, нито ги обича, а тия, които са му приятели, или платонически го съзер...

НЕПРЕЖАЛИМИЯТ ЦВЕТАН СПАСОВ УБИТ САМО НА 25 ГОДИНИ!   ПЕСНИ ЗА МОЕТО ЩАСТИЕ 1. Младостта ми изгря след времето, младостта ми кипи като лава. Мисълта ми преброжда навсякъде и сърцето си щедро раздавам. Аз поглъщам с разкрити зеници новините от новото радио и изтръпвам, и стискам пестници, и скърбя, и безкрайно се радвам. Аз преброждам широките ниви, дето жънат и плачат жетварки, аз се скитам сред бели оризища и почивам под сенчести палми. Аз помагам на смелия воин да запази свободна земята си и достойно и храбро се боря под великото знаме на правдата. Аз задържам ръката несигурна на безумния млад самоубиец и говоря открито и сигурно, че ще бъдат щастливи години! Аз обичам безумно земята си и народа си беден обичам: мойта младост и вяра, и сили без преструвка им гордо обричам. Младостта ми изгаря сред времето, младостта ми кипи като лава. Мисълта ми преброжда навсякъде и сърцето си щедро раздавам. 2. Тихи стъпки разгониха грижите - ти ми носиш две ясни очи, дето грее приветно усмихна...

Васил Коларов РЕЧ НА В. КОЛАРОВ ПРЕД ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ДОГОВОРА ЗА МИР С БЪЛГАРИЯ (16 септември 1947 г) Г-жи и г-да народни представители! Великото народно събрание току-що утвърди мирния договор, сключен между България и ония от обединените народи, с които България се намираше в състояние на война. Един мирен договор е винаги тежък. Тежък е за нас и договорът, който ние току-що одобрихме. Но ние не бива да забравяме на какви опасности беше подхвърлена нашата страна по време на мирните преговори в Париж, опасности, които не са окончателно изчезнали и в тоя момент. Ненаситни и хищни апетити, за жалост, подклаждани и насърчавани от могъщи сили, се готвеха да откъснат от живото тяло на нашата родина една ценна и жизнена част, да наложат на българския народ фантастичен военни контребуции във формата на репарации и реституции, да лишат фактически нашата страна от военна мощ и средства за отбрана и да я превърнат в безволна и безпомощна играчка в ръц...

Христо Ботев пред съда на „естетичните“ Г-н Х. казва, че Ботев „не вярва в еволюцията, чрез която се достигнаха чудеса в XIX век, той иска революцията“. Това е истина. Христо Ботев като утопист, каквито бяха почти всички. социалисти до 1871 год., не че не вярва, но не знае учението за еволюцията. Защото учението за еволюцията получи разпространение само в най-последно време. И интересно е, че за „еволюция“ най-много говорят студените егоисти, равнодушните към доброто и лошевото, „естетичните“, каквито са г. Х. еt consortes, защитниците на експлоатацията, на лъжата и лицемерието. Но какво разбира г. Х. под думата „еволюция“ и за коя „еволюция“ той говори? От студията му се вижда, че той под думата „еволюция“ разбира разпространението на знанията, на науката; той смята, че възтържествуванието на доброто е възможно само тогава, когато всички станат „просветени“ като него! А дордето не се извърши тая негова „еволюция“, да се иска осъществлението на идеите за социално-икономическото равенст...

МОЯТА МОЛИТВА О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!... Христо Ботев Стихотворението излиза за първи пъ...

Палестински деца. РОЖДЕСТВО Христо Смирненски Не е за първи път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все пак раждането му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества. И между другото – коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича играчките: на малките – тенекиени войници, сабли и топчета, на големите – тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове... и нови данъци. А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци...“ И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!“ – А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци? Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно глава: – Сегашните царе не са так...

  Художник Георг Грос. Въпроси на работник, който чете Кой построи седмовратната Тива? В книгите има безброй имена на крале. Мигар кралете са мъкнали тежките камъни? Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван — кой го издигал пак толкова пъти? В кои домове в златосияйната Лима мирно живели са тези, които са изградили града? И вечерта, в тъмната вечер, когато стената китайска била вече завършена, где са отишли зидарите? И триумфалните арки във славния Рим вредом се виждат. Но кой ги построи? Над кого са триумфирали римските цезари? Тази Византия, в толкова песни възпята, само дворци ли за своите хора е имала? На Атлантида дори, легендарната, когато морето в нощта я погълнало, с рев господарите, вече удавници, своите роби на помощ са викали. Младият, горд Александър — той Индия бил покорил. Сам ли? Галите Цезар разбил. Мигар потеглил на битка дори без готвач? Филип Испански бил плакал, когато потънала флотата. Други тогава не са ли заплакали? В Седемгодишната страшна война вторият Фридрих...