Творци в социалния жанр - Ангел Чортов
Изплака своя плач дъждът,
и бурята е отшумяла.
И, в още мрачното небе,
дъга красива е изгряла.
Здравей, красавице дъга,
на тъмното небе украса!
Здравей, красавице дъга,
букет на празничната маса!
А празникът е във това,
че бурята е отзвучала,
и някъде, далеч макар,
отново слънце е изгряло.
И значи злото има край,
а пък доброто ще пребъде.
И пак септември ще е май!
Ще бъде!
И маковете ще цъфтят,
и ще люлеят клас житата.
И ще се радват на труда си хората,
и пак ще се обичат като братя.
И нашто ярко слънце ще просветне.
И над родината ни ще разсъмне.
И всичко писано от философи
и от поети - непременно ще се сбъдне!
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Пълно е със депутати,
все охранени, устати.
Викат, карат се и спорят,
и за кокала се борят.
И закони сътворяват -
с тях ни скубят и глобяват.
И са патриоти всички.
Патриоти, но в кавички!
ДРУГАРИТЕ-ПОЕТИ
Другарите-поети,
пристигайте при мен.
Със вас ще отпразнувам
рождения си ден.
Приятели сме всички,
приятно е със вас.
Обичам ви във профил,
във тил и във анфас.
Разбира се, че с торта -
аз сам я сътворих.
Във формата на глобус,
красива като стих:
със сини океани,
с горички в резеда ...
Над северния полюс
със алена звезда.
И още да разказвам?
Какво ли по-напред?
Ще има и кафенце.
Накрая - сладолед.
- А общият любимец,
на правдата тръбач,
ще бъде ли?
- Ще бъде - Червеният ездач!
- А "господа-поетите"?
- А "господа-поетите"
да си лижат куплетите!
ЗВЕЗДИЧКА
Има думичка, която
е като рубин и злàто -
но в България я свиха без следа.
Смъкнаха я от пилони,
от елхички, от пагони -
нийде не оставиха звезда!
Уж, че думичката нежна,
не красива и полезна -
кръвожадна и жестока уж билà!
И пчеличката нарича
малкото си не "Звездиче!",
а му казва:
"Ромбче мое, тук ела!"
Ала пада нощ и ето -
над Балкана, над полето,
грейват многобройни светлини.
Че, за радост, СеДеСе-то
на звездите по небето,
да си светят не можа да забрани!
ЗА МИЛИЦИЯТА И ПОЛИЦИЯТА
Милицията - в профил и анфас,
бе като мен и тебе, като нас.
По външен вид бе като нас самите,
но лесно се разправяше с крадците.
Днес полицаите са като мутри,
като различна някаква порода.
Използват ги и за борба с крадците,
но много повече - срещу народа.
Ангел Чортов - Ангар, е роден на 05.03.1943 г. в град Малко Търново. Завършил е Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия. Автор е на книгите „Бели изумруди” - любовна лирика, 1978; „Дневник на чувствата” - стихотворения, 1978; „Командир” - поема, 1982; „Златна кобилка” - любовна лирика, 1994; „Спи, щастливо таралежче” - стихотворения за деца, 1995; „Бащини съвети и поуки” - 1998; „Типови лъжи и измами” - 1998; „Поповата щерка” - поеми, 1998; „Сто гатанки за седянки” - 1999; „Шибана държава” - гражданска поезия, 1999; „Пациентката на доктор Врабчев” - осем хумористични поеми, 2007; „Книжка величава” - стихотворения за деца, 2008; „Цветето Ангар”- 2009; „Стихове със името на Бога” - 2010.
