Творци в социалния жанр - Пейо Пеев
Тъжен eмигрант
Палавият цвят
на твоето червило,
тази нощ докрай ще ме побърка.
Танцуваме сами
на дансинга познат.
Танцуваме, пред старо огледало.
Нежен залез пада,
греят светлини,
танцуваме, а времето е спряло.
Неоновите лампи,
танцуват покрай нас.
Светлина сияйна ни залива.
Палавите устни,
чаровния ти глас,
показват мила, колко си щастлива.
Залезът догаря,
очите ти блестят,
като вълшебни огнени кристали.
Последният ни танц,
очаква ни раздяла,
какво ли от живота сме разбрали?
Последна нощ със теб.
Последен танц в нощта.
Накрая и целувката последна.
Влакът ме очаква,
на втори коловоз,
в очите искам пак да те погледна.
За година, две?
А може би за десет?
Едва ли някой може да ни каже!
Тъжен емигрант,
по света голям,
ще сънувам твоят поглед влажен.
Прощавай роден дом.
Прощавай ти, жена.
Прощавайте приятели.
Родина!
Животът е суров,
коварен и жесток.
Животът ни зад граница премина
Ще плачеш за децата си Българийо!
Ще плачеш за децата си, Българийо,
макар че днес ги гониш със презрение!
От гаврата над хората измамени,
изчезна вече цяло поколение!
Децата ни Родината намразиха,
прокудени без капка уважение.
Бащината клетва, те не спазиха.
Изчезна вече цяло поколение.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
щом детските площадки са история.
Родината е болка неизказана.
На картата сме вече територия.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
че тука днес е раят на мръсниците.
Изсякохме горите си до корени,
от тук ще си отидат даже птиците.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
за последно щом забият пак, камбаните.
Кой ще ни изпрати във отвъдното?
С обич кой ще ни превърже раните ?
Тъжен вик на птица
Дочувам говор, тъжен вик на птица.
Млади хора, със куфари и чанти.
Една безкрайна, тъжна върволица,
по тъмно, заминават емигранти.
Завинаги! С билет еднопосочен!
С китка здравец в свитата десница.
Този свят е тъмен и порочен,
като плача, на майчица вдовица.
Без война, без болест и без чума,
Селата ни, гробовно опустяха.
Не се дочува лай, човешка дума.
Селата не погребани умряха.
България е грешница през Бога,
за кръвта ни млада,що изтича.
Защо камбаните не биеха тревога?
Нима децата, никой не обича?
Защо постъпваме така жестоко?
Защо Родината заменяме със друга?
Днес раната е страшна и дълбока,
защото всички имаме заслуга.
Защо умряха Ботев, Караджата?
Защо живеем всички унизени.
Държавата е свила знамената?
А българите, лазят на колене!
Терминал № 2
Всеки знае, втори Терминал!
Всеки миг излитат самолети.
Плачат всички! Да ти стане жал.
Заминават емигранти клети.
Всеки помни, втори Терминал!
На света, най- тъжното летище.
Ще те води, самолета бял
далеч от дом и бащино огнище.
Тъжна гледка, втори Терминал!
Едва ли някой тук ще го забрави.
Бащи и майки, старец побелял,
Плачат тука и сърца корави.
България е втори Терминал!
Рани само носим във сърцата.
Всеки политик ни е продал.
България прогони си децата.
Плач и сълзи, втори Терминал!
Във душата се отваря рана.
Всеки втори днес е отлетял.
Нищо свястно вече не остана.
Ех Родино! Втори Терминал,
е раната кървяща от години.
Затова ли Бог ни е създал?
Трябва ли родът ни да загине?
Пейо Пеев за себе си: От град Ямбол съм. Пиша стихове. Пиша текстове за песни. Има издадени над 300 песни по мой текст. Песента "Молитва" на Мариана Калчева получи първа награда на "Тракия Фолк-1999" за текст, Пирин фолк 2013 г - първа награда за песента "Синовете на Пирин". Работя с над 40 певци от различни музикални компании. Направил съм текстовете на над 20 народни песни. Издадох стихосбирка "Задъхано време". Участвах в Алманах ”Тракийска лира” № 9, №10 и № 11 със свои стихове. Сега пиша стихове и подготвям нова стихосбирка.
