Капитализмът на 21 век - догми, илюзии, действителност

Разрушаването на реалния социализъм в началото на 90-те години на 20 век и реставрацията на капитализма в бившите социалистически страни беше съпроводено с нахлуването в общественото съзнание на техните народи на капиталистическите догми, а в реалния живот на хората - с възраждането на всички характерни за капиталистическото общество отрицателни явления. Настъплението на капитала обаче скоро доведе и до масово разочарование на хората от настъпилата промяна на обществения строй и носталгия към социализма. Но всичко това се появи заедно с всеобхватното неверие на хората, че е възможно да се поправят допуснатите исторически грешки.

Пред марксистката наука се изправи колосалната задача да се обясни защо се случи всичко това и в какво точно се състоят предимствата на социализма и недостатъците на капитализма. Решаването на тази задача е необходимо условие за осъзнаването на трудещите се, за възраждането на техния исторически оптимизъм и предприемането на необходимите решителни действия срещу властта на капитала. 

Съвременното капиталистическо общество - както в най-високоразвитите му форми, така и в неговите примитивни исторически реализации - се основава на идеологическа гледна точка на няколко основни догми, отдавна опровергани от практическата история на човечеството. Първата от тези догми е:

Частната собственост е свещена и неприкосновена.

Тя се пропагандира от всички средства за масова информация, които капитала е създал в свой интерес.  А хората наивно вярват, че това е наистина така и че човечеството не може да съществува без частна собственост. На първо място, в живота на съвременния капитализъм се извършват многобройни и в най-различни форми посегателства върху частната собственост на хората. 

Всекидневно дребни собственици се разоряват и губят притежанието си на средства на производство. Второ, милиони хора в капиталистическия свят не успяват да плащат своите сметки към банки и други институции на капитала, и губят жилищата си и всякакви други имоти, които са притежавали преди това (господство на частната над личната собственост б.р.).

Средните собственици също така не успяват да оцеляват под ударите на конкуренцията. В света на едрия монополистически капитал също има убийствена конкуренция и единствено тези, които съумяват да надхитрят своите конкуренти и безмилостно да ги смачкат, оцеляват и продължават да съществуват за тяхна сметка.

В капиталистическата система е налице борба на всички против всички и взаимно унищожаване от икономическа гледна точка. Така че, няма нищо по-неустойчиво, няма нищо по-мръсно от гледна точка на морала от собствеността върху средствата на производство, информация, управление. Не святост, а порочност излъчват отношенията на собственост, особено когато става дума за най-едрите им форми.

Втората догма е:

Свободата на пазарните отношения

като необходимо условие за нормалното развитие на икономиката, за икономическия прогрес.Щом има разделение на труда, трябва и да има пазар.

Но ако пазара се остави без контрол и регулиране, той води до такива деформации на обществените отношения, че се връща като бумеранг и поразява общественото производство. Нашите доморасли икономисти-пазарници, привърженици на крайния либерализъм в икономиката, в средата на масова информация, но също така и на научни форуми, непрекъснато се опитват да доказват, че всяка държавна намеса в пазарните отношения се отразява негативно на развитието на икономиката. Те стигнаха дори и до там - да твърдят, че между работника и работодателя трябва да има абсолютно свободни пазарни отношения.

Няма нужда от Кодекс на труда, размерът на работната заплата (която е цена на стоката работна сила) трябва да се определя единствено от свободното договаряне между двамата. На стоковия пазар движението на цените във всички посоки трябва да бъде също така свободно и да се определя единствено от съотношението между търсенето и предлагането.

Тази "икономическа" логика обаче води до неограничена нелоялност в конкуренцията и в крайна сметка до такова спекулативно израждане на пазара, в резултат от което масово се нарушава закона за стойността, настъпват диспропорции в развитието на стоковото производство и много сериозни деформации в обществения морал. Това също е фактор за съществуването на необявена война на всички против всички.

Третата догма на съвременната капиталистическа система е:

Универсалност и всеобхватност на стоково-паричните отношения

Според теоретиците, привърженици на капитализма, всичко в обществото получава формата на стока и подлежи на покупко-продажба. В зората на "новия" български капитализъм един от създателите на СДС и тогавашен президент на България - Жельо Желев, на конференция на тази партия (коалиция б.р.) заявяваше: "Трябва да знаете, че изборите се печелят с пари. Ако не става с пари, значи нужни са два пъти повече пари". Това не е ли призив за масово купуване на гласове, за масова корупция в политическата борба?

Реалният живот на съвременното капиталистическа общество напълно потвърждава този факт - политическата воля на избирателите се превръща в стока. В стока се превръщат честната дума, правния закон, съдебните решения, адвокатските защити, научните знания, религиозните вярвания, всички добродетели на човека... Стока е и здравето, стока е и човешкият живот...

И съвременното капиталистическо общество, независимо от това какво говорят неговите идеолози, на практика утвърждава отнемането на човешкия живот като нещо нормално. В пълно съответствие с икономическата основа на капитализма се водят войни, в които масовите убийства, прогонването на цели народи от техните естествени обиталища са нещо нормално и непредотвратимо. То не може да бъде предотвратено в общество, където господства правото на частна собственост и неограничената възможност да се трупат капитали за сметка на експлоатацията на наемния труд.

Четвърта догма:

Равенство на всички пред закона.

Става дума за закона, който е създаден от политическата върхушка на капитализма и чието предназначение е да въвежда обществен ред в интерес на строго определени групи от хора. Естествено, в интерес на господстващите класи, които си плащат за това. Политическата върхушка в повечето случай принадлежи на господстващата класа, а понякога съдържа наемници на тази класа, които в резултат на изпълнението на своето предназначение се превръщат в такава класа. Никакви мерки за прекратяване на политическата корупция, за премахване на конфликтите на интереси не са в състояние да дадат резултат. Капитализма не може да съществува без тези явления. Те са не само резултат, но и условия за неговото съществуване.

Още през 19 век Карл Маркс писа, че ако на капиталиста се открие възможност за 150 процента печалба, няма такова престъпление, на което той не би се решил. Съвременните капиталисти получават печалби не 150, а 500 и повече процента, от което следва, че техният капитал е придобит и расте само по престъпен начин.

За да се излекува обществото от престъпността, трябва да се унищожи общественото отношение, наречено КАПИТАЛ, защото капиталът, както беше казал Маркс в едноименното си произведение, е мъртъв труд, който като вампир смуче жив труд е колкото повече жив труд поглъща, толкова повече расте.

Затова основната цел на комунистите е УНИЩОЖЕНИЕТО НА КАПИТАЛА. Тя е актуална и в наше време, в епохата на империалистическия глобализъм, която има своето продължение в НОВО ИЗДАНИЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В СВЕТОВЕН МАЩАБ.

Доц. д-р Иван Воденичарски -
първи секретар на ЦК на БРП(к)

Статия във вестник "Искра"