„Мили сине...“ - как Трайчо Костов възпитава сина си

Трайчо Костов 1937г.

В историята има и голяма доза случайност: запазват се документи, които не са свързани със значими събития, а за неща важни, съдбовни, понякога остават само бледи следи. Знаейки биографията на Трайчо Костов, се учудвах как до наши дни са се съхранили негови писма до малолетния му син Бойко (1931-2002).

Става въпрос за писма от времето, когато бащата е интерниран; адресите на въдворения често са променяни (Тетевенския балкан, Родопите, Черноморието, Лудогорието); има нареждане да се следи внимателно кореспонденцията му – „частна, препоръчана и телеграфна“; постоянно се правят обиски в дома му... Разбира се, от подобни писма едва ли би могло да се очаква узнаването на кой знае какви тайни! Проявих интерес към тях преди всичко от желанието да науча как един баща, лишен от възможността свободно и непосредствено за общува със сина си, „от разстояние“ напътства, възпитава, съветва, грижи се за духовното му развитие...

Подходящата за възрастта на Бойко книга „Приключенията на Том Сойер“ несъмнено би насочила сина му и към други книги на Марк Твен и Трайчо Костов му препоръчва „Животът по Мисисипи“, в която има и много автобиографични елементи (ЦПА, ф. 265, оп. 1, а.е. 86, л. 8-10). На самия Тр. Костов любим автор от детските години бил Чарлз Дикенс. Вече с опита на възрастния. Той съветва Бойко при четенето на „Дейвид Копърфийлд“ или „Приключенията на Оливър Туист“ (и изобщо: при четенето на всяка една книга!) погледът да не се спира само върху страниците, съдържащи описание на весели случки, а да се застоява повече върху сериозните проблеми, които авторът поставя, да се преценява какъв стил има, какви идеи защищава и пр. С други думи Трайчо Костов съветва малкото си момче да не се плъзга само по повърхността, а да търси дълбините...

Вера Топенчарова, Цола Драгойчева, Люба Костова, 1932г.

Читателите на „Червеният ездач“ вече са запознати с преводаческите занимания на Трайчо Костов (Николай Колев „Трайчо Костов като преводач на педагогическа и детска литература“). Авторът обръща внимание, че два от ръкописите му с преводите на „Педагогическа поема“ на А. Макаренко и „Двамата капитани“ на В. Каверин са били предоставени през 1942 г. пред съда като „свидетелство“, че Тр. Костов не се занимавал с нелегална дейност (всъщност още от 1931 г. той е член на ЦК на БКП, а от 1937 е неин секретар!), а чрез преводи „си вадел хляба“. Нека обърнем внимание на този факт – предоставени са ръкописи, а не издадени книги!

За българските юноши е бил предназначен преводът на "Двамата капитани". Тя е на В. Каверин (псевдоним на Вениамин Александрович Зилбер). Първият том е отпечатан в Съветския съюз през 1938 г. (именно той е преведен от Тр. Костов към началото на 40-те години на ХХ век, т.е. сравнително бързо книгата е дошла в България!).

Един от главните герои на Вениамин Каверин е Саня Григориев, чийто девиз е: "Бори се, търси, намери и не се предавай!". Оказва се, че Бойко Костов е един от първите читатели-българи на романа. С майка си Любка той чел и коментирал ръкописните страници на превода, предаден по незнайни пътища от преводача. В писмо Трайчо Костов посъветвал малкия си син да подражава на Саня, изграждащ в себе си волевия човек, който „не се спира пред трудностите, а ги преодолява“. И вместо да прави характеристика на героя, Трайчо Костов пристъпва към обобщение:

„Казано – свършено, речено – направено - ето какво характеризира волевия човек, който не се спира пред трудностите, а ги преодолява. Човек може много да е чел и много да знае и пак да не бъде годен за нищо, ако няма воля да осъществи на дело знанията си... Такъв човек, който се лови само за най-приятното и за най-лесното, а по-мъчното, макар и нужно, все отлага, рискува да стане мекушав, слаб човек, който се носи по вятъра на своите желания и удоволствия“ (ЦПА, ф. 265, оп. 1, а.е. 87, л. 1-2)....

На базата на наблюденията върху някогашните и съвременните тинейджъри бих могъл и аз да направя свое обобщение, но съм сигурен, че ще прозвучи минорно. Дора бях решил да изведа и заглавие - макар и по-дълго, но съдържащо в себе си тревога: „Алтернатива при възпитанието: да преодоляваш трудностите или да се отдадеш на вятъра на своите желания и удоволствия?“

Живодар Душков, Русе