Трайчо Костов като преводач на педагогическа и детска литература - Николай Колев

Всичко започна през март 2013 г., когато се навършиха 125 години от рождението на големият руски педагог Антон Макаренко. Тогава разглеждайки българското издание на неговата “Педагогическа поема”, излязло през 1945 г., забелязах “старателния”, но несполучлив, опит да се зачертае името на преводача на книгата, а именно Трайчо Костов.

Точно тази неумела “редакторска” намеса ме заинтригува и накара да потърся и други преводи на “втория човек” в Държавата, заемал тази позиция през периода 1944-48 г.

В библиографията, изработена от специалистите на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, може да се види, че Трайчо Костов е превел след­ни­те заглавия: “Величествени и страшни явления в природата (популярно на­уч­но обяснение)” на проф. Валериан В. Лункевич; първи том на “Двамата капи­та­ни” от Вениамин Каверин; “Зеленият вулкан” от Джим Фелан; “Наследстве­ност­та” от П. Ф. Рокицки; “Педагогическа поема” от Антон С. Макаренко.

Последвалото запознаване девизо с преводите на Трайчо Костов поражда някои въпроси, а именно, как след като за преводач на част от заглавията е посочена Люба Костова, българските библиографи са разкрили, че книгите, всъщност са плод на неговия преводачески труд?

Това, разбира се, може да бъде установено след задълбочената работа със следния тип източници:

1. Публикации, кореспонденция, автобиография на Трайчо Костов

2. Спомени за Трайчо Костов:

   - роднини;

   - приятели;

   - сподвижници и съратници;

   - съвременници.

3. Българска историография:

   - монографии;

   - предговори към сборници с документи;

   - статии в енциклопедии.

4. Internet.

За да можем по-добре да разберем, как Трайчо Костов съвместява в себе си изискващата време и труд преводаческа работа с мисията на “професионален” революционер, е необходимо да се запознаем с биографията му.

Трайчо Костов Джунев е роден е на 17 юни 1897 г. в гр. София. Завършва гимназия, после Школа за запасни офицери. През 1916-1918 г. участва в Първата световна война като взводен командир. След войната работи като стенограф в Народното събрание (1918–1920 г.) и започва да учи право в СУ “Св. Климент Охридски”. Член e на БКМС и секретар на Софийската комсомолска организация от 1919 г., а от 1920 г. членува в БКП. През 1921-1923 г. работи във в-к “Работнически вестник”. На 28 август 1929 г. се жени за Люба Топенчарова.

През 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор. Амнистиран е през юли 1929 г., след което заминава за Москва. През 1930 г. става член на ВКП (б) и работи в задграничното ръководство на БКП и в ръководството на Комунистическия интернационал. На следващата година се връща в България и става член на ръководството на БКП. През 1932 г. отново емигрира в СССР, продължава дейността си в Комунистическия интернационал и преподава в българската секция на Комунистическата академия. От 1935 г. отново е в България и от 1936 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП. След последното си пребиваване в СССР (1936 до 1938 г.) се установява окончателно в България.

От 1938 г. до 19 юли 1940 г. е интерниран многократно в Златоград, Девин, Поморие, с. Студенец и лагера в с. Рибарица. През 1940 г. преминава в нелегал­ност. До 1942 г. е секретар на ЦК на БКП и редактор на в-к “Работнически вестник”. 

Арестуван е през 1942 г. при големия провал на ЦК на БКП и е осъден на доживотен затвор. Преминава през софийския и плевенския затвор. На 7 септември 1944 г. е освободен след разбиването на плевенския затвор.

След 9 септември 1944 г. Трайчо Костов заема следните висши партийни и държавни постове: член на ПБ на ЦК на БРП (к) от 12 септември 1944 до 26 март 1949 г.; секретар (първи) от 27 февруари 1945 до 27 декември 1948 г.; заместник министър-председател от 31 март 1946 до 31 март 1949 г.; министър на електрификацията, водите и природните богатства от 31 март до 22 ноември 1946 г.; участва в българската делегация за подписване мирния договор на 10 февруари 1947 г. в Париж; народен представител е от 1945 до 1949 г.

През март 1949 г. е отстранен от правителството и е назначен за директор на Народната библиотека "Кирил и Методий". По настояване на Сталин е осъден политически заради антисъветска позиция, защото се опитал да приложи Закона за държавната тайна и по отношение на съветските “съветници” в България. Става жертва на политически процес, започнал на 7 декември 1949 г., в който е обвинен в антипартийна и шпионска дейност. Осъден е на смърт и на 16 срещу 17 декември 1949 г. е екзекутиран.

Частично е реабилитиран през 1956 г., а през декември 1989 г. получава пълна политическа реабилитация.

През целия си съзнателен живот Трайчо Костов се осъвършенства интелектуално. Неговите родители, макар и без образование, са подтиквали своите деца към наука. Трайчовите две сестри и брат (Елена, Райна и Никола) стават учители и може би самият Трайчо Костов би последвал техния път, ако не се бе отдал на левите идеи. Като отлична илюстрация към гореказанаото е следния факт, свързан с “педагогическата” дейност на трайчовия баща “В началото на 1919 г. Коста Джунев продава една нива и с получените пари вкарва в дома си електричеството – главно заради децата” (1).

Още през своите ученически години Трайчо Костов започва да комплектува своя лична библиотека, включваща различни по тип и съдържание книги, дори си изработва печат „Трайчо Костов - ученик” (2). Придобития училищен авторитет и афинитет към книгата намира разнообразно отражение в трайчовото всекидневие и в прогимназията той е избран за библиотекар. Всички тези юношески усилия към самоусъвършенстване, комбинирани с трудните условия за живот нарушават зрението му и той слага очила.

От много ранна възраст Трайчо Костов проявява своите интереси към изучаването на чужди езици. Като дете той със захлас разглежда учебниците на своя по-голям брат Георги, който за жалост умира петнадесетгодишен, по времето когато малкият Трайчо е само на 8 години. Благодарение на един френско-български речник, останал от брат му, Трайчо Костов сам научава първите френски думи. Тези целенасочени усилия към лингвистични и научни занимания водят до това, че още в гимназията Трайчо Костов се налага като авторитет с разностранни интереси и полиглотска дарба.

Трайчо Костов владее основните европейски езици - руски, френски, немски и английски. Този факт е описан в спомените на неговите близки роднини и съратници: Елена Костова (3), Никола Костов (4) и Ангел Андреевски (5). За това свидетелства и самият Трайчо Костов, който посочва тези свои умения в автобиографията си (6), писана в Москва на 18 март 1933 г., както и в своята кореспонденция (7).

Трайчо Костов се отдава на активно четене и по време на дългия си „стаж” по българските затвори. През двата затворнически периода 1924-1929 г. и 1942-1944 г. освен на книгите, той се занимава и с преподавателска дейност сред политзатворниците: „… учител и възпитател на партийни кадри … В нелегалност, в затворите десетки хиляди партийци изучаваха и сега на свобода изучават твоите лекции и доклади…” (8). По време на една от своите емиграции в СССР Трайчо Костов също преподава в Международната ленинска школа (1936-1937 г.).

От особено важно значение в развитието на Трайчо Костов изиграват и периодите в които е работил във вестник „Работнически вестник”, където той по всеобщо признание „наточва” своето публицистично перо и се усъвършенства в редакторската работа.

За силната връзка на Трайчо Костов към книгите свидетелства неговата менторска роля в образованието на сина му Бойко, както и на други деца на негови ятаци и сподвижници, чиито интереси в четенето и учението той умело направлява. Посочената връзка се явява и в самия край на неговия живот, когато е назначен за директор на Народна библиотека „Кирил и Методий”, след което е арестуван и осъден на смърт.

Тези начални и малко хаотични редове, свързани с живота на Трайчо Костов, имат характера на един необходим увод, с помощта, на който ние виждаме личността му извадена от строгия контекст на революционните борби от втората четвърт на ХХ век.

Така отново се връщаме към преводите на Трайчо Костов.

Първите негови преводачески опити са от периода 1940-1941 г. Това са научнопопулярните монографии (в превод от руски език) “Величествени и страшни явления в природата (популярно на­уч­но обяснение)” на проф. Валериан В. Лункевич (от 1940 г.) и “Наследстве­ност­та” от П. Ф. Рокицки (от 1942 г.), както и преведеният от английски език роман на Джим Фелан – „Зеленият вулкан” (от 1942 .), който разглежда борбите за независимост на ирландския народ срещу английските завоеватели.

За преводач на тези книги е посочена Люба Костова, но в спомените на Бойко Костов изрично е указано, че това са преводи на баща му (9).

Следващи по ред са книгите „Педагогическа поема” на Антон Макаренко и „Двамата капитани” от Вениамин Каверин. Макар тези заглавия да излизат след 1944 г. Бойко Костов свидетелства, че „Последните два превода бяха представени в ръкопис и на съдебния процес през 1942 г. – като доказателство, че не се е занимавал [Трайчо Костов – бел. авт.] с преписваната му дейност, а с преводи.” (10). Малко след изнасянето на този факт, Бойчо Костов допълва картината на преводната работа със следния важен момент: „Що се касае до качеството на самият превод, мога да кажа, че то е много високо. В онези години преводачите си позволяваха най-различни волности по отношение на оригинала, допускаха съкращения и свои тълкования. Трайчо Костов се е придържал точно към оригинала, езикът на превода е жив и образен, чете се леко. Вероятно определена трудност за него е представлявал преводът на „Поемата”, с нейните изобилни украинизми и жаргонни думи. Характерът на превода показва богатата езикова култура на преводача и умението му свободно да борави с литературния материал. Виждал съм го как работи над други преводи – изключително бързо и без да ползва речник” (11). Позволих си да включа един толкова дълъг цитат от гледна точка на изчерпателната и ярка картина, която той описва.

На „Педагогическата поема” на Макаренко, явно са се възлагали огромно очаквания от новата власт, свързани с формирането на „новите личности”, след като е излязла непосредствено след превратната дата 9 септември, в началото на 1945 г. и след това до 1950 г. е преиздавана още 3 пъти (1947, 1948 и 1950 г.).

Тези първи издания крият в себе си жестоката намеса на тоталитарната машина, описана така добре от Оруел в неговата антиутопия „1984 г.”. Именно следите от „ноктите” на българското „министерство на истината” могат да бъдат открити върху тези издания. Името на Трайчо Костов е старателно, но неловко, заличено като преводач на „Поемата” с помощта на химически молив и лепило в изданията от 1945, 1947 и 1948 г., а в издателското поле на екземпляра от 1950 г. то дори липсва. Появява се едва в изданието от 1963 г., след което педагогическия труд на Макаренко е преиздаден още 3 пъти (1967, 1979 и 1983 г.), като в последните две издания е включен предговор, в който се прави опит за „издателска” реабилитация на Трайчо Костов. Тези въвеждащи слова определят „Педагогическата поема” като „Книга боец” (12) и разкриват фактите около нейната „оправдаваща роля” за дейността на Трайчо Костов през 1942 г., за което стана въпрос по-горе.

Подобна е и съдбата и на последния от преводите на Трайчо Костов. Книгата „Двамата капитани” от Вениамин Каверин има подобно „житие”, както на „Поемата” на Макаренко.

Както бе посочено по-горе, тя също е била преведена в началото на 40-те години на ХХ век и е използвана като алиби пред следствието в 1942 г.

Първоначално през 1945 г. е издаден първия том на „Двамата капитани”, който е преведен от Трайчо Костов. Втория том излиза през 1947 г. и е в превод на Люба Костова (в изданието е включен и първия том).

Следващото издание на книгата, обединило и двата тома (всъщност всички следващи издания излизат в еднотомни екземпляри), е издадено през през 1952 г. В този случай интерес представлява „новаторския” подход на цензора относно името на вече печалноизвестния преводач – изявен „враг с партиен билет”. Проблемите са решени по „Сталински” и книгата вече преведена от Йордан Цонев.

Дори и при най-бегъл преглед се забелязва, че структурата на повествованието е напълно запазена, само някои думи са заменени с техните синоними.

В края на краищата, Априлският вятър издухва почти всички опасения около „личността и делото” Трайчо Костов и той заедно със съпругата си Люба може спокойно да се впише като преводач на книгата „Двамата капитани” в издания и от 1966, 1979 и 1985 г.

В заключение ми се иска да спомена още една странност, която може да се забележи в издателското поле на изданията на „Двамата капитани”, излезли след 1966 г., но този път с чисто библиографски характер. Става дума за това, че всъщност имаме две части на една книга, претърпели различен брой издания (примерно 1 том – 3 издание, а 2 том – 2 издание).

Всъщност странностите на българското книгоиздаване от средата на 40-те до началото на 70-те години на ХХ век са твърде изобилни и предоставят огромно поле за изследвачите от различни направления на знанието.

Николай Колев

Библиография на преводите на Трайчо Костов

Каверин, Вениамин. Двамата капитани : Роман : Т. 1-2 / Венамин Каверин. - София : Наркоопиздат, 1945. - (Библиотека Романи за юноши ; Г. I, кн. 1).

Т. 1 / Прев. Трайчо Костов. - 1945. - 504 с.

Т. 2 / Прев. от рус. Люба Тр. Костова. - София : Нар. култура, 1947. - 400 с.

Каверин, Вениамин. Двамата капитани : Роман : Т. 1-2 / Вениамин Каверин ; Прев. от рус. Трайчо Костов, Люба Костова. - [2. изд.]. - София : Нар. младеж, 1966. - 740 с., 1 л. : портр. - (Библиотека Любими книги и герои ; 33).

Каверин, Вениамин А. Двамата капитани : Роман в 2 т / Вениамин А. Каверин ; Прев. от рус. Люба Костова, Трайчо Костов ; Худож. Петър Кръстев. - [3. изд.]. - София : Нар. младеж, 1979. - 799 с. : с ил. - (Библиотека Любими книги и герои ; 88).

Каверин, Вениамин А. Двамата капитани : Роман в 2 т. / Вениамин Каверин ; Прев. [от рус.] Люба Костова, Трайчо Костов ; Худож. Марио Вътков. - [4. изд.]. - София : Нар. младеж, 1985. - 744 с. : с ил. - (Библиотека Любими книги и герои ; 100).

Лункевич, Валериан Викторович. Величествените и страшни явления в природата : Попул. науч. обяснение / Валериан Викторович Лункевич ; Прев. от рус. Л. Костова. - София : книж. Нов свят, 1940 (София : [Рахвира]). - 119 с. : с ил.

Истинското име на прев. Трайчо Костов

Макаренко, Антон Семьонович. Педагогическа поема / Антон Семьонович Макаренко ; Прев. [от рус.] Трайчо Костов. - София : БРП [к], 1945. - III, 616 с. : 14 л. ил., 1 л. портр.

Макаренко, Антон Семьонович. Педагогическа поема / Антон Семьонович Макаренко ; Прев. [от рус.] Трайчо Костов. - 2. изд. - София : БРП [к], 1947. - ХХIV, 624 с. : 1 л. портр., 11 л. ил.

Макаренко, Антон Семьонович. Педагогическа поема / Антон Семьонович Макаренко ; Прев. [от рус.] Трайчо Костов ; Ил. А. Короткин. - 3. изд. - София : БРП [к], 1948. - II, 682 с. : с ил.

Макаренко, Антон Семьонович. Педагогическа поема / Антон Семьонович Макаренко ; Прев. [от рус.] Трайчо Костов. - 4. изд. - София : БКП, 1950. - II, 688 с. : с ил.

Макаренко, Антон Семьонович. Педагогическа поема / Антон Семьонович Макаренко ; Прев. [от рус.] Трайчо Костов ; [С предг. от М. Горки]. - 5. изд. - София : Нар. култура, 1963. - 624 с., 1 л. : портр.

Максим Горки - псевд. на авт. на предг. Алексей Максимович Пешков

Макаренко, Антон Семьонович. Педагогическа поема / Антон Семьонович Макаренко ; Прев. [от рус.] Трайчо Костов. - 6. изд. - София : Нар. култура, 1967. - 790 с. - (50 години съветски роман).

Макаренко, Антон С. Педагогическа поема : [Роман] / Антон С. Макаренко ; Прев. от рус. Трайчо Костов ; [С послесл. от А. Терновски]. - 7. изд. - София : Партиздат, 1979. - 720 с. - (Книги за революцията).

Прев. е направен от Собрание сочинений в 5-ти т., Москва, 1971 ; Ориг. загл. Педагогическая поэма.

Макаренко, Антон С. Педагогическа поема : [Роман] / А. Макаренко ; Прев. от рус. Трайчо Костов ; [С послесл. от А. Терновски]. - 8. изд. - София : Партиздат, 1983. - 720 с. - (Книги за революцията).

Ориг. загл. Педагогическая поэма / Антон Семенович Макаренко.

Рокицки, П. Ф. Наследствеността / П. Ф. Рокицки ; Прев. Л. Костова [Трайчо Костов]. - София : Нов свят, 1942 (София : печ. Пирин) 1942. - 129 с. : с ил.

Фелан, Джим. Зеленият вулкан : Роман / Джим Фелан ; Прев. От англ. Л. Костова. – София : Българска книжнина А. Д., 1941 (София : печ. В. Иванов) 1941. – 178 с. - (Библиотека Художествена библиотека ; Г. IІ, кн. 2).

Истинското име на прев. Трайчо Костов

* При изработването на библиографията е използван азбучно-хронологичния метод за подреждане на описанията

Бележки

^1. Костов, Бойко. За човека и бащата. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 2, с. 10.

^2. Пак там, с. 9.

^3. Костова, Елена. Спомени за моя брат. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 2, с. 51.

^4. Костов, Никола. Любимецът на семейството. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 2, с. 54, 57.

^5. Андреевски, Ангел. Страници от живота на Трайчо Kостов като стенограф. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 2, с. 324.

^6. Костов, Трайчо. Автобиография на Фьодор Константинович Спиоридонов. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 1, с. 37.

^7. Костов, Трайчо. Писма от Трайчо Костов до Люба Топенчарова. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 1, с. 345.

^8. Приветствие от ЦК на БРП (к) до др. Трайчо Костов по случай навършването му 50 години. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 1, с. 33.

^9. Костов, Бойко. За човека и бащата. // Трайчо Костов : Публицистика, кореспонденция, спомени за него. - София : Партиздат, 1987, Т. 2, с. 27.

^10. Пак там, с. 28.

^11. Пак там, с. 28.

^12. Макаренко, Антон С. Педагогическа поема. София, Партиздат, 1979. с. 6.

Литература

Исусов, Мито. Последната година на Трайчо Костов. София, Издателство “Христо Ботев”, 1990.

Костов, Трайчо. Избрани произведения. 1944-1948. София, Партиздат, 1978.

Макаренко, Антон С. Педагогическа поема. София, Партиздат, 1979.

Трайчо, Костов. Публицистика, кореспонденция, спомени за него. В 2 т. София, Партиздат, 1987.

Т. 1. Публицистика, кореспонденция.

Т. 2. Спомени за него.

Христов, Борис. Изпитанието. Спомени за процеса и съдбата на Трайчо Костов и неговата група. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995.