Памет за Христо Смирненски




Вяра


През прозореца се втурна
в мойта стая пролетта,
с полъх ведър ме обгърна
с дъх на билки и цветя.

Гледам Витоша насреща
горда в свойта самота,
ах, едва ли се досеща
колко свидна ми е тя,

колко искам да живея,
да не мисля за смъртта,
да се влюбвам, да се смея,
да се радвам на света.

Във редиците да крача
с мойте братя по борба
и със песен да дочакам
красноликата зора!

Вместо туй ще си отдъхна
там, отвъд, във вечността,
лирата ми ще заглъхне,
ще остане песента.

Нека тя звучи, когато
няма да ме има мен…
Но аз вярвам, вярвам свято —
ден ще дойде — светъл ден,

ден на радост, ден победен,
ден на бедния народ,
на борбата ден последен,
ден на новия живот!

Христо Смирненски

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Изображение
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още