Памет за Александър Стамболийски

Скулптур Марко Марков

На Александър Стамболийски 

„Животът—туй е битка непрестайна,
а в битката е истинский живот!—
Бори се, пръв бъди в борбата сяйна
и ти ще имаш обичта безкрайна
на земеделския народ!”

от Сергей Румянцев

Популярни публикации от този блог

Пеньо Пенев - Епоха и 30 стотинки

Изображение
Епоха В гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе, що пей и гори. Да даде за стотинка честта си готов е - защо не? - заменил би той тор за пари,... И смърди тази чест,... Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал... Слушаш този глас, който не искаш да слушаш идва този, когото не си позовал! Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти щом не бъде покорна пред гнусни лъжи... - А има път! Има истини! Има надежди! Те те мамят и чакат, и викат: - тръгни! Но със стиснати зъби и свъсени вежди, ти си още тук - в душните облачни дни Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек! Портрет на Роко със синът му. Ренато Гутузо 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; и...
Прочетете още

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Работнически марш, Песен на труда – Георги Кирков

Изображение
  Константин Мьоние, Паметник на труда (детаил) Работнически марш Напред, работници, другари, веч чуй се бойната тръба! Напред, борци – часът удари, часът на славната борба!             Да млъкнат разпри и в света             да дойде братството с любовта. Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна!             Напред, напред! Да се сплотим!             Цял свят е с нас – ще победим! Ний броиме хиляди в борбата, навред – в села и градове – една мечта кипи в сърцата и крепи наште редове:              От всичко, що трудът е дал,              да има всеки равен дял! Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна!               Напред, напред! Да се сплотим!               Цял свят е с нас – ще поб...
Прочетете още