Песен за буревестника – Максим Горки
 |
| Болшевик, Борис Кустодиев, 1920г. |
Песен за буревестника
Над белеещата пустош на морето
вятър облаците гони. Между облаците и
морето Буревестник горд се носи: черна
мълния напомня.
Ту с крило допрял вълните, ту към
облаците стрелнат, той крещи, а облаците
радост в дръзкия му вик дочуват.
Туй е жаждата за буря! Мощен гняв,
пламтяща страст и воля за победа чуват
облаците във вика на тази птица.
А пък чайките пред буря стенат и се
мятат над морето, сякаш искат на самото
дъно своя страх от бурята да скрият.
И гмурците морски стенат.Недостъпен
е за тях вкусът на битката житейска:
всяка гръмотевица ги плаши.
Също и пингвинът, плах и глупав, крие
тлъстото си тяло сред скалите...И единствен
Буревестникът кръжи свободно, гордо,
смело над морето белопенно.
Все по-мрачно, все по-ниско облаците
тегнат, а вълните се надигат, пеят и нагоре,
към гърма, се устремяват.
Гръм гърми. Кипят вълните гневни,
искат с вятъра да спорят. Ала той ги е
прегърнал здраво и с размах и дива злоба ги
захвърля връз скалите, чак додето в прах и
пръски се превърнат изумрудните грамади.
Все така крещейки, Буревестникът се
носи: черна мълния напомня. Облаците
той като стрела пронизва и с крило разсича
кипналата пяна на вълните.
Той се носи като горд, чер демон, демон
на прииждащата буря, и се смее, и ридае...
Смее се на облаците, от възторг ридае!
В яростта на мълниите немощ чувства
този демон вечно буден. И уверен е, че няма
облаци да скрият слънцето. Не, няма!
Вятър вие... Гръм отеква...
Облаците с пламък син припламват, а
морето мълнии улавя и гаси ги в свойта
бездна. Като змии огнени следите им се
вият и изчезват във вълните.
– Скоро бурята ще гръмне!...
Туй го сякаш изкрещява гордият, смел
Буревестник, който посред мълнии се носи
над морето разярено. Той е на победата
пророкът:
– Нека бурята по-силно гръмне!
Максим Горки, 1901г.
Превод: Петър Велчев
