Маргото - Стоян Вълев

Международен ден за борба срещу употребата и нелегалния трафик на наркотици.


Фотограф: Людмил Димитров.

 Маргото бе в десети клас и се бореше да оцелее – работеше, каквото намери, за да изкара пари.
Майка й получаваше някаква сума за инвалидност, но тя не стигаше само за лекарствата.
За всичко останало се грижеше Маргото.
Всъщност тя се казваше Маргарита, но така я наричаха само майка й и учителите. За останалите си бе Маргото...
Освен да учи, освен да изкарва по някой лев, Маргото трябваше и да се защитава – непрекъснато се опитваха да правят секс с нея, да я зарибят с наркотици, засега устояваше на съблазните и на натиска...
- Днес най-трудно е да си момиче в тази страна – изричаше понякога, когато особено й натежеше ...
Приятели нямаше, освен Емил. Сдружиха се, защото и той бе като нея – не само сам си изкарваше прехраната, но и се грижеше за баща си – напълно алхолозиран тип. Емил го оправдаваше пред Маргото – ами че той не може да упражнява специалността си., обясняваше той.
- В тази страна ненавиждат умните и способните. – казваше Емил на Маргото и тя се съгласяваше. – Само да пораснем и да се махаме...
Но Емил попадна под сладкото и страшно иго на наркотиците и постепенно стана друг. Тъй като нямаше средства да плаща стоката, спазари се да продава на съучениците и съкварталците си.
Една сутрин откриха Емил мъртъв в кварталната градинка.
От полицията знаеха, че е наркоман, че продава дрога и потулиха случая.
Маргото обаче се закле пред себе си да отмъсти за единствения си приятел. И постепенно започнаха проблемите на местните разпространители на дрога – някои умираха, един полудя, а трети се обърна към религията. На местната полиция бе наредено да открие злосторника.
Майката на Маргото усещаше, че нещо става с дъщеря й и се опитваше да я запази.
- Защо воюваш с тези?! Та те са господарите на живота – имат милиони, имат властта, имат всичко, а ти нямаш нищо... – питаше майката.
- Защото трябва някой да се противопостави! – отговаряше дъщерята. – Кой, ако не аз, кога, ако не сега?
Майката си спомняше, че някога някъде е чела или чувала тези изрази и млъкваше.
Чакаше и дочака да види дъщеря си мъртва.
Тогава се закле да отмъсти.
А когато и инвалидите се втурнат да отмъщават, става страшно.
За всички.

Стоян Вълев

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Орден „Александър Невски“, какъвто е получил генерал-майор от Червената армия – Петър Панчевски Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника. Михаил Антонов - полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е о
Прочетете още