Трайчо Костов – верен син на българския народ

Трайчо Костов

Произведения:

„Лекции върху историята на Българската работническа партия комунисти“ 1946
Лекциите са писани в плевенския затвор 1943-1944

Избрани произведения, Трайчо Костов, София 1978 г.

Избрани произведения, Трайчо Костов 1944-1948, София 1978 г.

Трайчо Костов , два тома, 1987 г.

Художествени преводи:

“Величествени и страшни явления в природата (популярно на­уч­но обяснение)” от проф. Валериан В. Лункевич (от 1940 г.),

“Наследстве­ност­та” от П. Ф. Рокицки (от 1942 г.), 

„Зеленият вулкан” (от 1942 .) от Джим Фелан, 

„Педагогическа поема” от Антон Макаренко и 

„Двамата капитани” от Вениамин Каверин.

Георги Димитров, Трайчо Костов, Антон Югов, 1948 г.

Биография:

Трайчо Костов Джунев е член на Политбюро на ЦК на БКП от 12 септември 1944 до 26 март 1949 г.; секретар (първи) от 27 февруари 1945 до 27 декември 1948 г. Заема и държавни постове: Заместник министър-председател от 31 март 1946 до 31 март 1949 г.; министър на електрификацията водите и природните богатства от 31 март до 22 ноември 1946 г.; участва в българската делегация за подписване мирния договор на 10 февруари 1947 г. в Париж; народен представител е от 1945 до 1949 г.

Част от арестуваните по провала на ЦК на БРП през 1942 година. Цвятко Радойнов (убит), Антон Иванов (убит), Трайчо Костов, Н.Тумина, Антон Попов (убит) и Мирко Станков (убит). 

Роден е в София. Завършва гимназия, после Школа за запасни офицери и от 1916 г. участва в Първата световна война като взводен командир. След войната работи като стенограф в Народното събрание (1918–1921) и започва да учи право в СУ. От 1920 участва в дейността на БКП, като през 1924 е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на "Работнически вестник“. Амнистиран е през юли 1929 г., след което заминава за Москва. През 1930 г. става член на ВКП (б) и работи в задграничното ръководство на БКП и в ръководството на Комунистическия интернационал. През 1931 г. се връща в България, където става член на ръководството на БКП. През 1932 г. отново емигрира в СССР, продължава дейността си в Комунистическия интернационал и преподава в българската секция на Комунистическата академия. От 1935 г. отново е в България и полага усилия да осъществи идеята на Г. Димитров за изграждане на единен фронт, като е неин практически организатор. Участва в списването на в. “Работнически вестник”. От 1936 г. е член и на Политбюро на ЦК на БКП. Отново е в СССР от 1936 до 1938 г., след което окончателно се установява в България. Интерниран е многократно, през 1940 г. преминава в нелегалност, до 1942 г. е секретар на ЦК на БКП и редактор на в. “Работнически вестник”. Арестуван е през 1942 г. при големия провал на ЦК на БКП, тежко се наранява при опит за бякство от дирекция на полицията. Осъден е на доживотен затвор.

Марка от поредицата „Антифашисти“, 1967 г.

След 9 септември 1944 г. в отсъствието на Г. Димитров е основната политическа фигура на БРП(к) като неин политически секретар. Организира политическата кампания по утвърждаването на народната република.

През март 1949 г. е отстранен от правителството и е назначен за директор на Народната библиотека. По настояване на Сталин е осъден политически заради антисъветска позиция, защото се е опитал да приложи Закона за държавната тайна и по отношение на съветските “съветници” в България. Става жертва на политически процес, започнал на 7 декември 1949 г., в който е обвинен в антипартийна и шпионска дейност, осъден е на смърт и на 16 срещу 17 декември 1949 г. е екзекутиран. Частично е реабилитиран през 1956 г., а през декември 1989 г. получава пълна политическа реабилитация.


Други публикации в „Червеният ездач“ посветени на Трайчо Костов:

Трайчо Костов като преводач на педагогическа и детска литература - Николай Колев

„Мили сине...“ - как Трайчо Костов възпитава сина си