Митовете за войната са живи въпреки фактите

Морално единство с невиждана сила укрепвало съветската страна от горе до долу

Всяка година изплуват множество исторически фалшификации и недобросъвестни интерпретации, целящи принизяването на Победата на СССР във Великата отечествена война. Не е излишно да отбележим най-популярните сред тях, за да отсеем за пореден път истината от измислицата.

Командир от РККА вдига на ръце латишко дете, Рига, юни 1940 г.

„СССР ЗАСТАНАЛ НА СТРАНАТА НА ХИТЛЕР“

През 1919 година Полша решава да разшири територията си за сметка на бившата Руската империя, по време на Гражданската война и при поддръжката на Антантата извършва интервенция против Съветска Русия. В резултат на Съветско-полската война под контрола на Варшава попадат Западна Украйна и Западна Беларусия.

През септември 1938 г. Великобритания и Франция, в унисон с политиката за умиротворяване на Хитлер, предписват на Чехословакия да предаде на Германия Судетска област. Договарянето завършва на 30 септември в Мюнхен и влиза в историята като Мюнхенския сговор. Хитлер обаче не се задоволява само със Судетите и завзема цяла Чехословакия – без Тешинска област. След предявен ултиматум към чехословашките власти тя обаче е завзета от Полша. Нито Лондон, нито Париж реагират на разделянето на чешката държана. Необходимо е да отбележим, че от 1935 година действат пактовете за взаимопомощ СССР–Франция и СССР–Чехословакия и този троен съюз има пълна възможност да спре Хитлер. Франция предпочита да затвори очи вместо да изпълни задълженията си, а съветското предложение за изпращане на военна сила е възпрепятствано от Полша, която категорично отказва да пропусне чужда войска през своя територия.

На 1 септември 1939 г. Вермахтът нахлува в Полша. На 3-и Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но това е една „Странна война“ – никакви бойни действия не са предприети от двете държави. На 4-и Франция и Полша подписват договор за взаимопомощ, но на практика той не действа. Молбата на поляците за военна помощ остава без отговор. На 9 септември полското правителство води преговори за получаване право на убежище в съседните страни, на 13-и премества златните запаси на страната в чужбина, а на 17-и избягва в Румъния. В същия ден, констатирайки, че полска държава вече не съществува, СССР въвежда свои войски в Западна Украйна и Западна Беларусия. Седмици по-рано [23 август 1939 г. – бел. моя: Ж.Д.] Съветският съюз подписва с Германия договор за ненападение, известен като Пакта Рибентроп-Молотов. Аналогичен договор е подписан още през 1934 г. [26 януари – бел. моя: Ж.Д.] от Полша, а именно Пактът Пилсудски-Хитлер.

Немски войници се предават в плен на червеноармейци по време на битката за Москва, зимата на 1941-1942г.

„РАЗУЗНАВАНЕТО Е ПРЕДУПРЕЖДАВАЛО“

Според разпространеното мнение Сталин е знаел за предстоящото нападение на фашистка Германия. Той е бил многократно предупреждаван, разузнаването даже посочвало конкретна дата, но „вождът на народите“ не се доверявал ва никого и нищо не предприел. Раждането на този тезис дължим на Никита С. Хрушчов и на неговия доклад пред ХХ конгрес на КПСС.

Твърде любопитно е да узнаем какви са аргументите на първия секретар, за да обоснове обвиненията. Например по негови думи не веднъж Сталин бил предупреждаван от Чърчил за подготовката на Германия за война срещу СССР. По-нататък Хрушчов заявява: „От само себе си се разбира, че Чърчил правил това съвсем не от добри чувства към съветския народ. Тук той преследвал свои империалистически цели: да сблъска Германия и СССР в една кръвопролитна война“. В тезисите на първия секретар се вижда явна непоследователност!

Нужно е да отбележим, че ако се разположат донесенията на агентите в хронологична последователност, ще се получи ето това: през март 1941 г. агентите съобщават, че около 1 май се очаква да има нападение; на 2 април – войната ще започне на 15-и; на 30 април – войната ще избухне „ако не днес, утре“... На 9 май е посочена дата „20 май или юни“. Накрая, на 16 юни, пристига донесението: „Удар може да се очаква във всеки един момент“.

Самият Рихард Зорге от март до юни посочва поне седем различни дати за начало на войната, независимо че през март уверява, че най-напред ще бъде нападната Англия, а през май съобщава: „през тази година опасността може и да отмине“. На 20 юни пристига и донесението му: „Войната е неизбежна!“.

В това време в разузнаването ни още не съществува служба за анализ. Всички тези съобщения са слагани върху бюрото на Сталин.

Като цяло обаче е било ясно, че войната приближавала и че Червената армия се превъоръжава. Под прикритието на мащабни учебни военни сборове се провежда скрита мобилизация на резерва. В тази ситуация съветското ръководство преценява правилно, че е по-добре превъоръжаването да бъде извършено по-късно, а не по-рано, преждевременно, и определя 1942 година като негов краен срок. 

Съветски автоматчици атакуват противника в степите край Сталинград, 1942г., фотограф Александър Капустянски.

„СТАЛИН ОБЕЗКРЪВИЛ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ“

Според съвременните руски данни общите загуби на въоръжените сили на СССР по време на Великата отечествена война, включително и при бойните действия на Далечния Изток през 1945 година, съставляват 11 444 000 души. По официални немски данни човешките загуби на Вермахта са 4 193 000 души. Съотношението е толкова чудовищно, че дори няма да ни учудят думите на писателя Виктор Астафеев: „Ние просто не умеехме да воюваме, ние просто заляхме с кръвта си, повалихме с мъртвите си тела фашистите“.

Проблемът обаче е в това, че съвременните руски и немски източници използват различна методика при отчитане на загубите. В единия случай (руската методика) понятието „невъзвратими загуби“ включва: загиналите на фронта, умрелите от раните си във военните болници, пропадналите „без вест“, попадналите в плен, а също и загубите не при бойни действия – починалите от болест, умрелите при произшествия и т. н. При това в основата на статистическите пресмятания лежат данни от оперативните отчети за загубите, давани ежемесечно от военните щабове.

Войната има свои закони, водят се отчети за всички, които могат да бъдат в строя. Например военнослужещите, попаднали в началото на войната в обкръжение, са отчетени като „невъзвратими загуби“ , независимо че около 939 000 от тях впоследствие са призвани в армията в освободените територии. След войната се завръщат от плен 1 836 000 военнослужещи. В резултат на това, изключвайки 2 775 000 души от числото на безвъзвратните загуби, ще получим демографските загуби на съветските въоръжени сили – 8 668 000 души.

Немската методика отчита броя на убитите, умрелите от рани и невърналите се от плен. Невъзвратимите загуби на Германия на съветско-германския фронт представляват 7 181 000 и то единствено загуби на Германия, а при отчитане загубите и на съюзниците й – 8 649 000 военнослужещи. По такъв начин немските и съветски загуби са в съотношение 1:1,3.

Чудовищна е разликата на демографските загуби на военнослужещите – 8,6 млн. при СССР и 5 млн. – при Германия и съюзниците й. Обяснението на този факт не е по-малко чудовищно: по време на Великата отечествена война в плен у фашистите попадат 4 559 000 съветски военнослужещи, а в съветски плен – 4 376 000 военнослужещи на Вермахта. В нацистките лагери загиват повече от 2,5 млн. наши войници. В съветски плен умират 420 хил. немски военнослужещи.

Салюти на победата в Москва. 9 май 1945 г. 22 часа.

„ПОБЕДИХМЕ ВЪПРЕКИ...“

В рамките на една публикация фактически е невъзможно да бъде обхванат целият масив от „черни митове“ за Великата отечествена война. Тук са: затворниците от наказателните батальони; и чекистите в тила, стрелящи в гърба; и танковете със заварени люкове; и „зазиданите“ живи екипажи; и безпризорните деца, от които подготвяли диверсанти-самоубийци и много други. Всичките тези митове са обхванати във всеобщо утвърдилия се израз „Победихме въпреки...“ Въпреки неграмотните командири. Въпреки бездарните кръвожадни генерали. Въпреки тоталитарната съветска система. Въпреки Йосиф Висарионович Сталин. За да победи страната ни в глобалната война „на изтощаване“ въпреки държавното ръководство – това е нещо принципно ново. Нали войната не е само фронтът, а е и тилът, и селското стопанство, и промишлеността, и логистиката, и снабдяването на населението с медикаменти, продоволствие жилища...

В първите месеци на войната съветската промишленост от западните области е евакуирана на изток от Урал. Нима тази титанична логистическа операция е проведена от ентусиасти – въпреки волята на държавното ръководство? На новите места, сред голото поле, работниците са заставали край струговете, докато израснат корпусите на цеховете – нима е било поради страха от репресии? Милиони граждани били евакуирани зад Урал, в Средна Азия и Казахстан. Жителите на Ташкент за една нощ настанили в домовете си всички, които пристигнали на гаровия площад – нима те извършили това въпреки жестоките нрави в съветската страна?

Когато Ленинград се държал едва ли не „на нищо“, гладните жени и деца стояли по 12 часа край струговете, правейки корпусите на снарядите. Точно тогава от далечния Казахстан поетът Джамбул пише: „Ленинградци, мои деца! Ленинградци, моя гордост!“ и тези стихове предизвикват горчиви сълзи чак в Далечния изток. Не означава ли това, че цялата страна – от горе до долу – се крепи на морално единство с невиждана сила? Съветските хора – всеки на своето място, със солидарни усилия извършват невероятен, невиждан в историята подвиг.

Автор Дмитрий Лисков. Публикувано във „Взгляд“ и „Россия сегодня“

Превод: Живодар Душков