ЦАР И ГЕНЕРАЛ

Филма разказва за последните часове от живота на генерал Владимир Заимов, който е син на апостола от априлското въстание и съратник на Левски и Ботев – Стоян Заимов. Големият патриот и смел офицер, не приема участието на България, като съюзник на хитлерова Германия, залага живота и дейността си на антифашисткото движение и от 1939 година организира разузнавателна група. Успоредно с това се занимава с политическа и гражданска дейност във „Военния съюз“, „Звено“ и „Славянския съюз“. На 1 юни 1942 година е разстрелян на Гарнизонно стрелбище в София. Сякаш съвпадението с датата на смъртта на Ботев не е случайно.

В основата на филма е психологически, политически и идеологически конфликт между генерал Владимир Заимов и цар Борис III. Генералът е патриот и антифашист, но също така бива разкрит като съветски разузнавач, обвинен е в държавна измяна и след това осъден на смърт чрез разстрел. Цар Борис отлага смъртната присъда, като очаква, че Владимир Заимов ще помоли за помилване. И двамата се връщат в спомените си и преосмислят отношенията си. Такава молба не пристига и царят заповядва присъдата да бъде изпълнена.

„Цар и генерал" е български игрален филм (драма) от 1966 година на режисьора Въло Радев, по сценарий на Любен Станев. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Голяма награда „Златната роза“, Варна, 1966.

Първа награда за актьорско изпълнение на Наум Шопов на кинофестивала Карлови Вари, Чехословакия, 1966.