ЦАР И ГЕНЕРАЛ


Филма разказва за последните часове от живота на генерал Владимир Заимов, който е син на апостола от априлското въстание и съратник на Левски и Ботев – Стоян Заимов. Големият патриот и смел офицер, не приема участието на България, като съюзник на хитлерова Германия, залага живота и дейността си на антифашисткото движение и от 1939 година организира разузнавателна група. Успоредно с това се занимава с политическа и гражданска дейност във „Военния съюз“, „Звено“ и „Славянския съюз“. На 1 юни 1942 година е разстрелян на Гарнизонно стрелбище в София. Сякаш съвпадението с датата на смъртта на Ботев не е случайно.



В основата на филма е психологически, политически и идеологически конфликт между генерал Владимир Заимов и цар Борис III. Генералът е патриот и антифашист, но също така бива разкрит като съветски разузнавач, обвинен е в държавна измяна и след това осъден на смърт чрез разстрел. Цар Борис отлага смъртната присъда, като очаква, че Владимир Заимов ще помоли за помилване. И двамата се връщат в спомените си и преосмислят отношенията си. Такава молба не пристига и царят заповядва присъдата да бъде изпълнена.


„Цар и генерал" е български игрален филм (драма) от 1966 година на режисьора Въло Радев, по сценарий на Любен Станев. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.
Голяма награда „Златната роза“, Варна, 1966.
Първа награда за актьорско изпълнение на Наум Шопов на кинофестивала Карлови Вари, Чехословакия, 1966.


Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала
Прочетете още