Иван Воденичарски – Девети септември 1944
В историческата съдба на България има две основни идеи, които са относително самостоятелни, но неизбежно свързани помежду си. Първата идея е националната - тя се реализира чрез защитата на българската държавност и нейното възстановяване след падането под турско робство. Втората идея е социалната и се реализира посредством борбите за по-прогресивен обществен строй. Само от тази гледна точка може да се разбере правилно мястото на 9 септември 1944 година в българската история. За тази дата днес се водят остри политически дискусии. Антикомунистическата политология и историография хвърлят всички сили да докажат някакъв негативен политически смисъл на историческата промяна в живота на народа, станала на тази дата. Изключително грубо тенденциозно се изказа в този смисъл бившият президент Петър Стоянов, според който Девети септември довежда до тежки последици за развитието на България. Според някои медийни коментатори докато 6 септември 1885 година обединява българския народ и го поставя на историческата сцена като самостоятелен субект, то Девети септември 1944 година е резултат на външна сила и внася в обществото дълбоко разделение. Господата не могат да разберат, че десетилетия наред преди тази дата в страната ни имаше остра класова борба, която през 1941-1944 година придоби мащабите и ожесточеността на въоръжена борба и причините за нея са на първо място вътрешни, произтичащи от експлоататорската система и антинародната политика на управляващата класа. И тъй като в онези години управляващите в България бяха въвлекли държавата във Втората световна война на страната на фашистката коалиция, неизбежно борбата на народа срещу фашизма стана част от интернационалната борба и победата на Девети септември настъпи в тясна съгласуваност с настъплението на Съветската армия на Източния фронт. Исторически факт е, че начело на въоръжената борба на комунистите в световен мащаб срещу фашизма стоеше Георги Димитров и неговите указания се изпълняваха от всички национални отряди на комунистическите сили. Именно Георги Димитров още през 1941 година от Москва призова балгарския народ към въоръжена борба. Пак той през август 1944 година направи обръщение към българския народ, в което заяви, че за България настъпват решителни и велики по своето значение дни, в които народът ще се отърве от деспотичния режим и чрез въоръжено въстание ще спаси своето отечество. Това обръщение на Георги Димитров изигра голяма роля за подготовката на всички патриотични сили под ръководството на БРП за завземане на властта чрез въстание. И въстанието беше извършено на 8 септември 1944 година, а на 9 септември беше сформирано отечествено-фронтовско правителство начело с Кимон Георгиев.
Новото правителство на България веднага пое курс към присъединяване на страната към антифашистката коалиция и участие на българската армия за довършване разгрома на фашизма.
Всички тези събития не бяха посрещнати с ентусиазъм от поддръжниците на предишната власт, но те се оказаха единствено спасителни за България. Защото те послужиха като аргументи на българската делегация на Парижките мирни преговори, оглавявана от Васил Коларов, да защитава целостта на българската държава в нейните граници от 1938 година. Да не забравяме, че Уинстън Чърчил през август 1944 година се заканваше страната и народът ни да бъдат сурово наказани заради участието на България във войната като съюзник на Германия.Българският принос за разгрома на Германия, както и въоръжената антифашистка борба преди Девети септември дадоха морално и политическо основание и на министъра на външните работи на СССР В.Молотов да заяви на всеослушание по време на преговорите в Париж: Българи бъдете спокойни, нито педя от вашата територия няма да бъде отнета.
Следователно дълбокото разединение сред българския народ не беше измислено от комунистите и неговото начало не беше Девети септември. В действителност то е неизбежен спътник на капитализма, но погледнато в по-тесен смисъл то настъпи в особено остра форма по време на Деветоюнския преврат през 1923 година, когато фашистите убиха законния министър-председател Александър Стамболийски и хиляди други членове на БЗНС. Разделението продължи след това и при жестокото потушаване на Септемврийското въстание същата година, за което писателят Антон Страшимиров написа: Клаха народа, както и турците не са го клали!
Народната победа на Девети септември спасява целостта на България, дава възможност за справедлив народен съд над виновниците за въвличането на България във войната и поставя началото на изграждането на икономическите и културните основи на социализма в България, както се изразява Георги Димитров. Като тръгна по пътя, открит от Девети септември, България за четири десетилетия се превърна в развита промишлена държава и високо-продуктивно едро механизирано селско стопанство. Към 1990 година населението на страната беше стигнало 9 милиона жители. След идеологическата и политическата измама на българския народ през 1990-1991 година настъпи упадък. Заедно с ликвидирането на делото на Девети септември бяхя ликвидирани и националната независимост, и морално-политическото единство, и икономиката и културата на социалистическа България.
Изводът е само един: Девети септември е една от най-светлите и велики дати в героичната история на българския народ. Тя беше наречена - Ден на свободата.
Иван Воденичарски
