Леон Фелипе – чувам гласа на родината
 |
| Пабло Пикасо - Музикантите (1921г.) |
Разкажете ми сън...
В този град съм само минувач.
Аз съм чужд. И ви моля едно.
Приспаха ме с приказки…
а сънят ме събуди.
Разкажете ми,
разносвачи на приказки,
разкажете ми просто сън,
не мираж, не заклинание - сън,
не моля за вълшебни мъгли.
Разкажете ми просто добър сън -
без мрежи,
без окови…
без кошмари…
***
Аз много работи наистина не зная.
Аз казвам само туй, което съм видял.
А аз видях:
че люлчицата на човека люлкат с празни думи
че повика тревожен на човека давят с празни думи
че плачовете на човека задушават с празни думи
че на човека костите погребват с празни думи
И че страхът човешки
е изнамерил всички празни думи.
Аз малко работи наистина познавам.
Но ме приспиваха със всички празни думи…
Аз зная всички празни думи.
Отивам си, защото земята вече не е моя
Защото моите крака са уморени,
очите ми са слепи,
изсъхнала ми е устата
и тялото по-леко и покорно,
за да навлезе в синкавия въздух.
Отивам си, защото няма пътища за мене на земята.
Излязох от водата, във кръвта живях
и днеска вятърът ме чака
при слънцето да ме откара…
Излязох от морето… и във огъня ще свърша.
Отивам си, защото класът и зората не са мой
Залутан скитах по света и просех хляб и светлина.
И слънцето е хляб и светлина!
Вижте как излиза от пещта
и в утринта възлиза то за всички
със двойната корона от брашно и от стъкло!…
О, древен, щедър бог, изгонен от човека!
Ти вечно там, редовен във класа и във зората,
аз тука, изгладнял и сляп, с гласа си просешки, изгубен
във Историята толкоз пъти:
сега ми дайте хляба, та до слънцето
аз утре да заема мойто място.
Леон Фелипе (1884–1968)
И слънцето е хляб и светлина!
Вижте как излиза от пещта
и в утринта възлиза то за всички
със двойната корона от брашно и от стъкло!…
О, древен, щедър бог, изгонен от човека!
Ти вечно там, редовен във класа и във зората,
аз тука, изгладнял и сляп, с гласа си просешки, изгубен
във Историята толкоз пъти:
сега ми дайте хляба, та до слънцето
аз утре да заема мойто място.
Леон Фелипе (1884–1968)
Роден в Табора (Самора). Завършва аптекарство. Дълго време е лектор по испански език в Мексико и САЩ. През гражданската война се връща в Испания и се сражава в редовете на републиканците. Умира като изгнаник в Мексико през 1968 г., където му е издигнат и паметник.
Творби: „Стихове и молитви на пътника“, в две книги, съответно 1920 и 1929 г., „Антология“ (1935), „Разбита антология“ (1947) и „Събрани стихотворения“ (1970). Превел е на испански творби от Шекспир и Уитман.
