Народната епопея 1923 – Николай Хрелков, „Балада за три сестри“
 |
| "Нашите майки все в черно ходят", Иван Милев, 1926 г. |
Как така та в късна есен,
с вой на вятъра понесен,
бдели дори до зори
три девойки — три сестри?
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Черна нощ и мрак разбоен
и дълбок, дълбок покой.
Първата Мотай-вретено —
каза глухо и стаено:
— Там далеч, в далечен кът,
срещна милият ми смърт!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Бърза и се намотава
и я леден студ сковава.
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Бърза и се намотава
и я леден студ сковава.
Втората Тъчи-кенари —
каза с глас от скръб обгарян:
— Твоят мил и моят мил
ги един и същ зарил!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Тя тъче и недотъчва,
и я треска зла измъчва.
Третата Влачи-къделя —
шепне в труд глава привела:
— Моят мил не знам къде
свърши своя труден ден!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Влачи тя и все занича,
но не чува вън обичния.
Ето тъй сред късна есен,
с вой на вятър понесен,
бдели дори до зори
три девойки — три сестри!
три девойки — три сестри!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Черна нощ и мрак разбоен
и разкъсан с вик покой.
Николай Хрелков
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Черна нощ и мрак разбоен
и разкъсан с вик покой.
Николай Хрелков
