Ще строим завод – Никола Вапцаров


Художник Мирослав Моновски 

Ще строим завод


Ще строим завод,
огромен завод,
          със яки
                 бетонни стени!
Мъже и жени.
Народ.
Ще строим завод
за живота.

     Децата ни мрат
     в отровната смрад,
     без слънце,
     в задушни коптори.
     Светът е затвор.
     Мъже и жени.
     Народ,
     ни крачка назад!
     Ще строим завод
     за живота.

Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.

Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
                  в проводните мрежи
и движи живота
а той ни помита,
                            влече
и ние го гледаме
          с тъпа, наивна
                       небрежност.

Със нокти дълбахме скалите.
        В гранита
                     тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
                     в недрата й
         всичко открихме.

Антени замрежват небето,
                      където
в мъглите
                забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
                       стоманени
                               гарвани
                                          грачат.
Другари,
               да бъдем наясно –
не удрям клеймо
                на прогрес
                и знам прекрасно,
               че не прогреса е, който ни 
                              души.
И ние не ще го рушим. –

Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
          бетонни стени.

Мъже и жени.
                       Народ.
Ще строим завод за живота!

Никола Вапцаров, лятото на 1937 год.



Единствения оригинал на стихотворението „Ще строим завод“

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала
Прочетете още