Ще строим завод – Никола Вапцаров

Художник Мирослав Моновски 

Ще строим завод

Ще строим завод,
огромен завод,
          със яки
                 бетонни стени!
Мъже и жени.
Народ.
Ще строим завод
за живота.

     Децата ни мрат
     в отровната смрад,
     без слънце,
     в задушни коптори.
     Светът е затвор.
     Мъже и жени.

     Народ,
     ни крачка назад!
     Ще строим завод
     за живота.

Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.

Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
                  в проводните мрежи
и движи живота
а той ни помита,
                            влече
и ние го гледаме
          с тъпа, наивна
                       небрежност.

Със нокти дълбахме скалите.
        В гранита
                     тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
                     в недрата й
         всичко открихме.

Антени замрежват небето,
                      където
в мъглите
                забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
                       стоманени
                               гарвани
                                          грачат.
Другари,
               да бъдем наясно –
не удрям клеймо
                на прогрес
                и знам прекрасно,
               че не прогреса е, който ни 

                              души.
И ние не ще го рушим. –

Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
          бетонни стени.

Мъже и жени.
                       Народ.
Ще строим завод за живота!

Никола Вапцаров, лятото на 1937 год.

Единствения оригинал на стихотворението „Ще строим завод“