Ламар – Стачка

Художник Борис Кустодиев.

СТАЧКА

Не раздирайте
с писък
просторите
в умора и жажда,
огнени
влакове! -
падат - сломени ръце
семафорите
и цъфнат по пътя ви
тръне и макове!...

От глад не ревете
в заливи кървави,
параходи
с железни утроби! -
На стачка заминаха гърбави
моряци,
миньори
и роби...

Тръбете
през темни морета
и граници
ВИЙ
радиостанции! -
в тия дни
на всемирни пламъци
вием и
бием сигнали:

Художник Илия Петров.

Стачка - реват
катедралите.
Стачка! - ликуват
душите ни.
Стачка души капитала...

Тих Ламанш
и запален от залеза -
гаснат високите пещи на Щирия

и разтляват се торфени залежи и ръждясват в горите секирите...

На стачка всемирна възлизаме
посинели и грозни;
ний братска кръв не облизваме
и на гроб не полагаме рози.

Върху тлъстия гръб на Европа
разпъваме кръстната мъка
и сръчно опъваме лък
в сърцето на стара Европа.

Милиони хора излизаме
полуголи
по ризи
и яростни -
из ями
гаражи
подземия
и с оголени зъби прозъбяме
железните вени
на волтажа.

Пада нощ над големите столици -
по завоите мъртви трамваи. (В утробата на нова Богородица
огромен мъченик ридай.)

В тия подземни железници,
в тия зали за бал и веселия,
дето мъжете са толкоз любезни,
живота е труп и прострелян.

Круп стене от злоба за трона си:
милиони, билиони, трилиони!
А на борсата във Вашингтон
доолари! Доолари дъждоройно!

Художник Кете Колвиц.

В тия пусти квартали и улици -
в тая нощ посиняла от стачка,
вятъра яростно брули -
и майките зъзнат и плачат:
Дайте ни,
дайте ни хляба!
Милион, билион, трилиони!
Ний сме разбити - ограбени:
Милиони - билиони
Каналии -

Стачка - реват
катедралите.
Стачка! - ликуват
душите ни.
Стачка души капитала.

Ламар, Сп. "Начало", 1, 1926, №10

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Тихият дон – филм 1957-58 год.