Ламар – Стачка
Художник Борис Кустодиев. |
СТАЧКА
Не раздирайте
с писък
просторите
в умора и жажда,
огнени
влакове! -
падат - сломени ръце
семафорите
и цъфнат по пътя ви
тръне и макове!...
От глад не ревете
в заливи кървави,
параходи
с железни утроби! -
На стачка заминаха гърбави
моряци,
миньори
и роби...
Тръбете
през темни морета
и граници
ВИЙ
радиостанции! -
в тия дни
на всемирни пламъци
вием и
бием сигнали:
Художник Илия Петров. |
Стачка - реват
катедралите.
Стачка! - ликуват
душите ни.
Стачка души капитала...
Тих Ламанш
и запален от залеза -
гаснат високите пещи на Щирия
и разтляват се торфени залежи и ръждясват в горите секирите...
На стачка всемирна възлизаме
посинели и грозни;
ний братска кръв не облизваме
и на гроб не полагаме рози.
Върху тлъстия гръб на Европа
разпъваме кръстната мъка
и сръчно опъваме лък
в сърцето на стара Европа.
Милиони хора излизаме
полуголи
по ризи
и яростни -
из ями
гаражи
подземия
и с оголени зъби прозъбяме
железните вени
на волтажа.
Пада нощ над големите столици -
по завоите мъртви трамваи. (В утробата на нова Богородица
огромен мъченик ридай.)
В тия подземни железници,
в тия зали за бал и веселия,
дето мъжете са толкоз любезни,
живота е труп и прострелян.
Круп стене от злоба за трона си:
милиони, билиони, трилиони!
А на борсата във Вашингтон
доолари! Доолари дъждоройно!
Художник Кете Колвиц. |
В тия пусти квартали и улици -
в тая нощ посиняла от стачка,
вятъра яростно брули -
и майките зъзнат и плачат:
Дайте ни,
дайте ни хляба!
Милион, билион, трилиони!
Ний сме разбити - ограбени:
Милиони - билиони
Каналии -
Стачка - реват
катедралите.
Стачка! - ликуват
душите ни.
Стачка души капитала.
Ламар, Сп. "Начало", 1, 1926, №10