Уолт Уитман – На един революционер


Уолт Уитман

На един загинал европейски революционер


Моите песни не са само песни на мир и спокойствие,
но също тъй песни на бунт и въстание;
защото
     аз съм поета на всеки безстрашен бунтовник, навред по света
който се впуща със мен и оставя зад себе си мир и прогнили блага,
и поставя в опасност живота си, готов да го жертвува…

Когато умре Свободата във някое място,
то не е първо, ни второ, ни трето,
то чака и всички останали — то е последно.
И когато угасне животът, и угаснат душите на всички
мъже и жени,
     във всички страни на земята —
само тогаз Свободата, или пък идеята за Свобода, ще
угасне макар
     в една част на земята,
и тиранията ще завладее напълно света.

На европейския революционер, претърпял поражение

     И все пак смелост, братко, сестро.
     Съвземайте се — каквото и да стане, на Свободата трябва да се служи,
     не може тя да бъде провалена от неуспеха, ни от няколкото неуспеха
     ни от безразличието и неблагодарността на хората, ни от предателството,
     ни от зъбенето на властта, войската, оръдията, наказателните закони.

     Това, в което ние вярваме, ни чака, притаено по всички континенти,
     не призовава никого, не обещава нищо, стои в спокойствие и светлина, ясно и сдържано, не се обезсърчава
     и чака, търпеливо чака своя час.

     (Туй не е само песен за съчувствие, но песен е за бунт,
     защото дал съм клетва да възпея всички безстрашни бунтовници в света
     и който тръгне с мен, оставя навиците и спокойствието си
     и всеки миг рискува да погуби собствения си живот.)

     Беснее боят с множество гръмогласни тревоги, чести настъпления и отстъпления
     и тържествува неприятелят или си въобразява, че тържествува,
     затворът, ешафодът, въжената примка, белезниците, желязната огърлица и прангите постигат своето,
     знайните и незнайни герои се преселват в други светове,
     големите трибуни и писатели отиват в изгнание и бавно креят по далечни краища,
     идеята заспала е, най-силните гърла се давят в собствената си кръв,
     младежите навеждат поглед към земята, щом се срещнат,
     но то не значи, че си е отишла Свободата, нито че неприятелят е станал пълновластен.

     Свободата не си отива първа, втора или трета,
     тя чака всички други да си идат, тя си отива последна.

     Когато се забравят мъчениците, героите,
     когато целият живот и човешките прогонени души не могат да намерят кътче на земята,
     тогава само ще прогонят и Свободата или идеята за Свободата и неприятелят ще стане пълновластен.

     Дръж се смело, европейски бунтовнико, бунтовнице.
     Додето всичко друго не престане, не бива и ти да преставаш.

     Не зная истинското ти призвание (ни моето, ни смисъла на всичко друго на света),
     но аз грижливо ще го търся,
     дори във бедността, във неразбирането, във тъмницата — те също са велики.

     Победата ли мислехме велика?
     Да, тя велика е, но вече ми се струва, че и поражението е велико, щом то не е могло да се предотврати,
     че са велики и смъртта, и ужасът.

Превод Леда Милева.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Тихият дон – филм 1957-58 год.