Марина Димитрова – „Законодателят и жалкото човече“, „Неполитично“
Законодателят и жалкото човече
Във малка хубава страна живее нация една,
не, не живее, тя умира,
а политиците се чудят сили откъде намира
да вегетира, че дори и тях да ги презира.
Решили те тогаз, че може
още този час с акцизи,
данъци, налози народа
пак да се извози.
И укази, закони, изменения,
решения и всякакви постановления,
те сътворили със замах,
но като другите… потънали във прах.
Отново никой не ги спазвал,
но право имащия пак намазвал
от провинението малко
на някакво човече жалко.
Пръв авторът на тез закони
без капка страх ги нарушил,
а после в лъскави салони
със босовете ял и пил.
След туй милионите си преброил и
сигурно в Швейцария ги срил.
Със гордо вдигната глава,
със поглед мрачен, разгневен,
погледнал дребното човече жалко
и строго го попитал: „Толкоз малко
защо си внесъл в общата хазна,
нали ти вчера си призна,
че купил си си пак галоши-
какъв народ и хора лоши!”-
отсякъл гордия вития
и със поклон пред благия светия
прекръстил се по християнски,
за всеки случай и душмански
през зъби злобно процедил:
„ох,тоз народ по дяволите да
върви,за светлия ми лик е той резил,
не става,остави го ти,
дано във ада да гори!”
Във малка,хубава страна
живее нация една,
не,не живее,вегетира
и все не иска да умира!
Марина Димитрова
Неполитично
Раздирани от политически пристрастия,
ние спорим ожесточено,злостно
и дейно вземаме участия
в митинги стачки – ти насам,а аз нататък.
След туй във къщи уморени – да хапнем нещо постно-
за друго нямаме пари – стопиха се на 5-ти без остатък.
От телевизията всяка информация
следим с дъх притихнал
От „Дума” и от „Демокрация”
научихме,че този казал „туй-онуй”, а оня прихнал,
че някой имал бебе незаконно,
а друг чрез далавери е натрупал куп пари,
че някой си преминал е позорно
от „ГЕРБ” във „БСП”,или обратно, все едно,дори,
че пак е избори манипулирал,
че някой някакъв голям завод умишлено фалирал,
а опонента му капитулирал…..
Четем, слушаме и спорим
и викаме,крещим,
в един глас двамата говорим,
забравили коя си ти и кой съм аз-
до вчера не горяхме ли в една и съща страст?!
А вън отново пак е цъфнала липата
и гълъбите все по два летят
и двете ни деца играят на тревата
и мост от пясък си строят.
Марина Димитрова
