Червеният ездач

Паметник „Мъжество“ в Брестката крепост, скулптор Александър Кабалников РУСНАКЪТ ИСКА ЛИ ВОЙНА На М. Бернес Руснакът иска ли война? Попитай тази тишина, захлупила поля, гори и във брезите що се крий, попитай война, паднал в бой... и ако той, и ако той мълчи, попитай му сина: руснакът иска ли война. Единствено за роден кът войникът ли намери смърт или на север и на юг спокоен сън да има тук и под най-мирния акорд да спиш, Париж, да спиш, Ню Йорк? И нека каже ти съня руснакът иска ли война. Воювахме преди - до смърт. Не искаме и този път момчетата да падат в бой, за да запазят края свой. Попитай майките добри, жените, нашите сестри... Дано усетиш светлина: руснакът иска ли война. Евгени Евтушенко Превод: Живодар Душков БАЛАДА ЗА МОМИЧЕТАТА - ЗЕНИТЧИЦИ С години спомените ни бледнеят, сърцето неведнъж натам летя… Момичета - войници в батарея, на осемнайсет - старшата от тях. Бретон небрежен над очите хитри, далече са война и смърт, и мъст… А танкове настъпваха към Химки. Ония същите. Със ч...

„Клаха народа, както и турчин не го е клал“ – Антон Страшимиров "Разбира се, имаше изстъпления, но намушквайки на щикове комунистите, нашите войници предпазваха вас от голямата опасност. Възстановявайки реда, ние дадохме възможност на европейските капиталисти да изпращат своите капитали при пълна сигурност в нашата страна." – Александър Цанков. Цанков показва отрязаната глава на Александър Стамболийски в Народно събрание, карикатура на Илия Бешков. (зад която стои истинско събитие) 9 ЮНИ Навършиха се 20 години от деветоюнския преврат. Това беше първият и най-тежък удар, който обединените сили на реакцията, като използуваха армията, нанесоха на свободите и жизнените интереси на трудещите се у нас. Днес за никого не е тайна, че 9 юни всъщност беше удар срещу целия български народ, че той разчисти пътя на монархо-фашистката диктатура и подготви най-голямото предателство срещу свободата и независимостта на България, от последствията на което страда сега нашият народ. За противона...

ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...

„В механата 1868”, худ. Никола Вълчев Христо Ботев пред съда на „естетичните“ (По повод критическата студия на г. Х.)      Пигмеи, вас не защитили      Ни меч, ни шлем, ни крепкий щит!                                                Гете, Фауст, ч. II    В 6,7,8 и 10 книжка на „Денница“ е поместена една критическа студия от г. Х. за Христа Ботев. Както авторът сам се признава, тая студия, както е написана, написана е „нарочно“, сир. с цел. С каква цел? От цялата студия се вижда, че г. Х. принадлежи към оная компания от „естетични“, изящни по външност, по форма, но студени егоисти по „вътрешното си кътче“, по съдържание, приснопамятни съединисти, които изгубиха топлите си местица вследствие демонстрациите в 1885 год., на 20 май, в памят на Христа Ботев. Г-н Х. не може равнодушно да си вспомни тия трагически за „естетичните“ минути....

Художник Мирослав Моновски. Борба В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е”, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост... Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в рая нейде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря: „Бой се от бога, по...

„Разораната целина“ – трисериен художествен филм (1959-1961 год.) Киностудио: Ленфилм, 1959-1961г., СССР Режисьор: Александр Иванов  Сценаристи: Юрий Лукин и Федор Шахмагонов  Оператор: Вячеслав Фастович  Композитор: Олег Каравайчук и Юрий Левитин  Художници: Николай Суворов и Абрам Векслер  Актьори: Пётр Чернов, Евгений Матвеев, Фёдор Шмаков, Владимир Дорофеев, Людмила Хитяева, Пётр Глебов, Виктор Чекмарёв, Иосиф Кутянский, Леонид Кмит, Олег Ярошенко, Николай Крючков, Андрей Абрикосов   Първа серия Втора серия Трета серия „Разораната целина“ – художествен филм (1939 год.) Киностудио: Мосфилм, 1939 г., СССР.  Режисьор: Юлий Райзман  Сценаристи: Михаил Шолохов и Сергей Ермолинский  Оператор: Леонид Косматов  Композитор: Георгий (Юрий) Свиридов  Художници: Владимир Егоров, Михаил Тиунов и Владимир Камский  Актьори: Борис Добронравов, Михаил Болдуман, Любовь Калюжная, Владимир Дорофеев, Александр Хованский, Сергей Блинников, М. См...

Свръзката между растящото беззаконие, което се започва тъкмо оттогава, откогато наивните наши граждани очакваха „свобода и законност“, и растящето число на политическите убийства е несъмнена. И ето, жертва на владеющето беззаконие падна такъв един рядък във всеки народ талант, какъвто е юмористическо-сатирическият. Жертва на беззаконието във вътрешното управление падна Алеко Константинов, тоя Алеко, който би бил гордост литературна във всеки образован народ и от таланта на когото толкоз много очакваше честна и интелигентна България. Честен, безкористен, извънредно скромен, като всеки действителен талант, затова и постоянно беден, Алеко Константинов представляваше една от ония светли личности, които са редки. Понякога той е попадвал в такава бедност, че и петаче не с намирал в джоба си, както това може да се види от един негов подлистник на нова година, поместен преди една или две години в един от столичните вестници. Но от същото му произведение виждаме с какъв весел юмор се отнасяше к...