понеделник, 22 декември 2014 г.

Възможна ли е една друга европа?


Международна конференция "Алтернативи за лява икономическа и социална политика" организирана от Българската левица и Европейската лява партия.


Внимавай какво си пожелаваш.


Една ноемврийска вечер през 1989 година, от широко отворения прозорец на къщата срещу нас, се чуваха крясъците на бай Виктор, който и тази вечер се беше почерпил здраво: “Падна, паднааа!”. Всички се досетихме, кого визират възторжените му врясъци. Новините по първа програма вече бяха съобщили официално, че ЦК на БКП, освобождава другаря Тодор Живков, от длъжността генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет. Въпреки това, ние все още не вярвахме, че случилото се е истина. Бях се родила и израснала по времето на Тодор Живков и личното ми усещане беше, че той и социализмът ще са вечни. Спомняте ли си онзи виц, в който един човек се върнал от командировка в капиталистическа страна и се опитвал да обясни на приятелите си, какво чудо е Западът с изречението : “Абе всички магазини са им като корекоми”? Така посрещнахме тези жадувани и неочаквани събития - с неосъществени мечти за, шоколдчета “Тоблерон”, бонбонки “Тик-так” и свободен достъп до банани по всяко време на годината. И много, много рок енд рола и друга западна музика. Полека-лека мечтите ни започнаха да се сбъдват. На тарабите по кооперативните пазари се появиха и различни марки дънки. Какво повече му трябва на човек?!Ако перифразирам популярните думи на Георги Димитров – това, което други народи, при други условия бяха постигнали за столетия, при нас се случи само няколко години, след падането на “бай Тошо”.

Покрай вълнуващата суматоха, опияняващото скандиране “Долу Бекапе!”, политическата глъчка и караниците по кръгли маси и телевизионни студия, все неща дефицитно непреживяни при тоталитаризма, малцина се питаха каква ще е цената на това удоволствие. Както се казва, трябваше да видим какво ще ни сполети, че да осъзнаем какво ще ни сполети след това. Или, ако трябва да използвам думите, казани от Чавдар Найденов  - да анализираме как последиците от неолиберализма, ще бъдат използвани за изстрелване в орбита на турбонеолиберализъм.

Докато определяхме като “комунисти” (мръсни комунисти) питащите и изразяващите съмнения в случващото се, понятието светкавично се преобърна от възможност за обществен престиж, условие за устойчиво благосъстояние и добра кариера, в позорен епитет. И покрай площадната еуфория, много скоро почти всичко беше забравено, а споменът за мнозина беше изтрит… И не само Жени Живкова а и цялата бивша комунистическа партия станаха “социалисти”. Но дори и при наличие на повечко неприсъщ за нас здрав разум, едва ли тогава бяхме в състояние да дадем коректен и адекватен отговор на подобни въпроси. Било поради споменатата суматоха, било поради липсата на необходимата в такива случаи дистанция на времето. 
  
Дистанция, на която стоим днес, 25 години по-късно. Когато наличните отговори са се превърнали в нелицеприятни проблеми за по-прозорливите, но пък са придружени от алтернативи за решаването им от по-находчивите. Обединени от вече задаваният въпрос “Какво да се прави?”, представители на европейската и българската левица, дойдоха на международна конференция - “Алтернативи за лява икономическа и социална политика”, провела се на 14.12.2014 г. в София за да ги споделят и дискутират.
  

Сладки приказки за тихи революции и мирни “преходи”. 


Докато дишахме все още прахта на взривените остатъци от мавзолея на Г. Димитров, започнахме да се разграничаваме на инициативни и трудно приспособяващи се към условията на демократичния преход. Традиционната права на обособяването на голяма част от народа в огромни групи на левскари и цесекари, кривна към обособяване на нови – тези на седесарите и комунистите. С песента “Развод ми дай”, отново изгря звездата на позабравеният Асен Гаргов. Настъпиха семейни разриви и дори разводи, поради несъвместимост в политическите пристрастия. Под звуците на опияняващата мелодия на “Wind of change”, заедно с останалите държави от соц. лагера, обнадеждени от вдигането на руския ботуш от шията им, тръгнахме с едър разкрач към демократичното бъдеще. С вяра и устрем, отново към новото! Появиха се (малко изневиделица) строителите на съвременна България, които от много компетентност започнаха да затлъстяват нездравословно, докато ние – обърканото мнозинство, наблюдавахме главоломната им политическа кариера и крещейки “Долу Бекапе!”обеднявахме отрезвяващо. “Преходът” на родна почва, все повече започваше да придобива катарзисния драматизъм на покъртителния хит на Слави Трифонов “ Аз съм и ад и рай, господар съм и съм роб, начало съм и съм край….” и така нататък.
  
Години преди това, Рейгън нарече Съветския съюз “Империя на злото”( с което много ни изкефи). Великобританската желязната лейди с възхитителна прическа и костюмчета, беше първата лястовичка, предвещаваща що за опера ще е руската перестройка. А нам предстоеше да разберем що е неолиберализъм и има ли той почва у нас. С разпада на социалистическата система пред очите ни се сгромоляса поредната алтернатива в историческото ни развитие. Държавата не е решение, каза Рейгън, държавата е проблем. Социалистите у нас и в чужбина станаха капиталисти. Заговорихме за преход и реформи.

Преходът е промяна, движение към нещо ново, подчерта в своето изказване на конференцията Проф. Ив.Ангелов. Преходът в България по своята същност е реставрация, понеже ни връща към нещо старо, познато и вече съществувало – аргументира тезата си той. С маска на справедливост, целяща да поправи стореното след 09.09.1944 г. от Народната власт зло, устремена да промени формата на собствеността, се появи нейно величество Реституцията. И настъпи рай за паразитите. Намазаха и несполучливите остатъци на Кобурготската династия, които триумфално се завърнаха в “родината”. А господ забрави да си прибере и тая версия. Тя се прибра сама в Испания. А по света се възцари формална либерална демокрация с реално олигархично господство. Като екстра на това глобално удоволствие в местен мащаб, “От тоталитарен социализъм ние се придвижихме към бандитски капитализъм”. Ако до 89 година България е имала 10 милиарда дълг, сега той е над 50 милиарда. А ние – остатъците от народонаселение, които не се “спасихме” в Канада, когато му беше времето, към днешна дата можем да възкликнем предколедно : Да ни са честити, и “Лафките”, и “протестите”, и ликвидността на банките, и дефлацията като цяло!

Когато си въобразяваме, че печелим, знаем ли какво губим?

  
Равносметката от доклада “Отражението на краха на социализма върху социалната и икономическа политика на запада”, на Доц. д-р Боян Киров, организационен секретар на партия Българска левица бе, че “победата” над социалистическата алтернатива е последвана от деиндустриализация на Европа, спад на приходите, ограничаване на държавната собственост, намалена финансова стабилност.
  
Какво бяха постигнали социалните политики в Европа до 90-те години на 20-ти век? Вместо със съкращения,проблемът с нарастването на производителността на труда, бе решен с намаляване на работното време. Преминава се към пет дневна работна седмица. Работни заплати и работните места бяха гарантирани. 
  
Докато преди в Унгария социалните различия сред децата бяха ограничени, днес 750 хиляди от тях са застрашени от различни форми на бедност, а 250-300 хиляди е броят на недохранените. “Бедствие” нарече този факт Атила Вайнай, председател на Работническата партия на Унгария и член на Управителния съвет на Европейската лява партия - ЕЛП в доклада си “Новата социална желязна завеса”. При съществуващото неравномерното разпределение на доходите между богатият европейски запад и бедния юг, той отрече възможността да се говори за какъвто и да било съюз на нациите.
  
Още с откриването на конференцията, председателят на партия Българска левица и вицепрезидент на ЕЛП, заяви необходимостта от алтернативи за бъдещето на Европа. Защото се подкопават социални структури, защото правителствата са под все по-силния диктат на МВФ и ЕК, защото акцентът е поставен върху осигуряването на пазари и финансовото замогване на олигарсите. Расте социалното неравенство – расте социалното напрежение.
Неотдавна в Меката на Европейския съюз – Брюксел, се търкаляха обърнати и подпалени автомобили. Да ни е честита и тази равносметка! 
 

Медиите, като средства за масова дезинформация.

  

След сравнително сполучливият сериал на БНТ “Под прикритие”, сега и от доклада на Проф. д-р Петко Тодоров “Дефицити в лабиринта на българските медии”, стана безпощадно ясно, че всички медии у и нас са финансово зависими, което съответно ги превръща в ресурс на изпълнителната власт. И не че нещо ново – но беше споменато и продължаващото маргинализиране на добри журналисти чрез привличането им в обслужване на казионни властови интереси. Процес, който не спира. Макар че, дори и феновете на Веско Маринов започнаха да се усещат за това, по все по-скучните статии и репортажи, и видимо по-добрия начин на живот, който съответната медийна звезда или редови журналист от печатно издание започват да водят.
  
Прекалената близост на медиите с властта създава и печално известните ни медийни проекти като “Атака” и “НФСБ”. Злоупотребата с ефир за целите на политическия пиар и силната им комерсиализация , придружена от наситено пожълтяване, е очевидна и за зрителите на “Лека нощ деца”. Собствениците на медиите стават олигарси, олигарсите стават собственици на медии”. Примери за това – много. И у нас, и в чужбина.
  
За обезсмисляне и дискредитиране на левите идеи, се хвърлят трилиони. Изключителна е страстта с която се концентрира капитал в медийния бизнес. Този капитал стъпва като животно върху шията на все повече хора. Пълна неграмотност по отношение на лявата алтернатива има сред младите хора, подчерта в репликата си проф. Мачкова. Нека да добавим - не само младите. Сред все повече хора продължава да нараства отвращението от думите “ляво” и “социално”, защото наивно все още ги обвързват със социализма, който преживяхме като цяло и с БСП, в частност. 
 

Вълкът си показа рогата.


Във фейсбук съм. Гледам шеговити и провокиращи снимки с политическо съдържание.От огромен билборд, опънат върху някаква ограда, някъде в Русия, Ленин ме пита с ехидна усмивчица: “Как сте 25 години без СССР?”
  
Сещам се, че у нас още се водеха дискусии европейци ли сме аджеба, или не сме, докато в Гърция вече трошеха витрините на банките. Спомням си, че мислихме гърците за неблагодарни и мързеливи. Имахме си Тоблерони, облякохме се в маркови дънки - не вярваме, че може отново да сме жертва на пропаганда.
  

Ние сме жертва на нашите европейски партньори. Обвиняват ни, че сме мързеливи, че сме крадци, че крадем от социалните фондове. Обвиняват ни дори за икономическия крах на Балканите. На нас гледат като на хора, които се шляят по улиците и нищо на правят по цял ден. В действителност зад всичко това се крие същинското лице на ЕС - че той няма истински политики за сближаване" – каза Йоргос Василиадис – член на секретариата на Департамента по Европейска политика на Сириза. Нека добавим, че за четвърт век, съизмерването на националните политики с оценката на ЕС и вдигнатия палец на САЩ, стана неотменима част от меджународните отношения. Докато последвалите от това социални противоречия нарастваха… 
  
В “Отражението на краха на социализма върху социалната и икономическа политика на запада” Доц. д-р Боян Киров посочи, в какво се изразява опитът да се блокира растящото напрежение.  Подслушване, нарастване на средствата за полицията в невиждани размери, без да нараства сигурността. В България тя никога не е била така безсилна, че да са необходими и усилията на 140 000 частни охранители. Криминализация на бедността и преход от социална към наказваща държава. Нарастващите конфликти в резултат на неравенствата се решават с увеличаване на наказанията В България днес се иска криминализиране на неща, които не е имало в историята от Хенри Осми насам - от неплащане на здравните осигуровки до нападението на лекари и учители.

За движение към сблъсък на цивилизациите говори Проф. Васил Проданов. Резултатите от увеличаването на социалната дистанция се трансформират в опити да се отклонят те към националистически и религиозен контекст. Особено благоприятен в “хаотични” държави като Либия и Ирак, удобни за лесно извличане на големи печалби.
 

"В България има доминиране на неолиберални идеологически апарати. Всички основни ТВ канали са под контрола на десницата и на външни сили и се получава това, което наблюдаваме в момента - в най-бедната държава господстват десни партии и дори здравеопазването се превърна в пътека за допълнителни кражби, посочи Д-р Марсел Леви в своя доклад, посветен на левия модел за българското здравеопазване. При това “Сред страните членки на ЕС в нашата, частните разходи за здравеопазване, онези които ние си плащаме, са най-високи и стигат 54-55% “. Останалата част се поема от държавата, каза д-р Леви. 
  
Общото между ситуацията в България и Европа е , че живеем с последиците на поредната криза на капитализма, подчерта и Фредерик Рош – член на Икономическата национална комисия на ФКП и главен редактор на сп. “Икономика и политика”. Свидетели сме на реакцията му – ограничаване на социалните придобивки и неограничване на методите на тоталитаризма в борбата срещу недоволните. Засилен е натискът върху онези, без чиито труд са невъзможни печалбите, за да се вдигнат процентите на тези печалби. “Добрата” новина е, че в нещо си приличаме с французите – и ние като тях стоим пред широко отворената уста на вълка. Докато поради информационната завеса, спусната над подготвяното TTIP, Чавдар Найденов не крие подозренията си, че зад чрез пробутването на една търговска сделка, се крият сериозни заплахи да бъде подкопана конституционната основа на стария континент.

Новите латифундии. Гладен сит храни.

  
Кой се грижи за земята на България? Какво се случва с българското селско стопанство? Не особено обнадеждаващи отговори на тези въпроси даде Доц. д-р Огнян Боюклиев. От докладът му “Леви алтернативи за аграрна политика в България в условията на общата селскостопанска политика на ЕС” стана ясно, че българската земя е концентрирана в ръцете на 3700 фирми, представляващи 100 свързани помежду си физически и юридически лица. 80% от нея се арендува,без ограничения. С други думи – свобода. Иначе казано - нерегулиран пазар на земеделската земя. 10% от земята се обработва, а 7-8% от обработваемата земя , има отношение към животновъдството. Резултатите можем да ги видим по произхода на месото и зеленчуците на пазара. Фирми, находящи се на брега на Женевското езеро изнасят тоновете българско зърно за Арабския свят.

Атернативите. Няма невъзможни неща.


Проф. Васил Проданов посочи, че намалява възможността за леви решения, поради разкъсаната социална тъкан и липсващ субект, на който са се опирали левите партии през 19 век - индустриалната работническа класа. Въпросите не могат да се решат в рамките на отделните национални държави. Необходима е съпротива на глобално ниво. Възможността е в дигитализацията и социалните мрежи. С общоевропейските протести срещу TTIP, към които се присъедини и България, чрез други подобни инициативи тръгнали именно от там стана ясно, че натискът да се осъществи необходимата радикална промяна е възможен. Нещо повече - той може да надхвърли националните рамки и да се превърне в глобален.
  
“Нова харта на социалните права” предложи и Фредерик Рош. Натиск върху ЕК, като възможност за ограничаване на политическата хегемония на ЕС и САЩ. Намаляване на техния монопол в политиката в името на възстановяване и развитие на нови права в националните парламенти. Запазване суверенитета на народите с цел повече ефективност при упражняването на контрол върху тези процеси. Не е невъзможно да се повлияе и върху финансовата политика ЕЦБ, заяви той. Тя трябва да се научи да отказва отпускането на средства, рефинансиращи паразитни кредити и да ги насочва към такива, влияещи положително върху производителността на труда, върху създаването на трудова заетост, върху екологичните проекти. 
  
Национализация в банковия сектор е нужна, но не е достатъчна. Трябва дейността на банките да е публична, каза Андзе Долинар, член на програмната комисия на Института за изследване на труда и докторант по философия от Словения в доклада си “Как се социализира банковия сектор на ЕС”.
  
Европа трябва да се развива на основи, различни от тези на неолиберализма. Европейската левица трябва да настоява за истинска демокрация, за спиране бруталната намеса на ЕС във всички сфери на живота ни, за преработване на Хартата и Меморандумите, заробващи трудещите се, за премахване на офшорните зони и за преразпределение, което да осигурява достъп на всички до здравеопазване и образование. Ние трябва да направим така, че да изчезне разделителната линия между богатите и бедните. Европа е широко политическо пространство и надеждата е, че ще съумеем да приложим в него на практика научените си уроци”, заяви гръцката СИРИЗА в лицето на Йоргос Василиядис.
  
“Не харесвам това, което сега става в Европа. Но вярвам в европейската идея. Днес пътят към нейното осъществяване, минава през Гърция и Сириза.” С тези думи Доц. д-р Огнян Боюклиев закри конференцията.
 

Оказа се, че една друга Европа е напълно възможна. 



Автор: Диана Костадинова
Снимки: Петър Христозов