Златю Бояджиев - приказка за трудовия човек
 |
| Брезовските овчари Златю Бояджиев, 1941г. |
 |
| Семеен портрет Златю Бояджиев, 1941г. |
 |
| Жътва Златю Бояджиев, 1942г. |
 |
| На нивата Златю Бояджиев, 1942г. |
 |
| Свинарка Златю Бояджиев, 1945г. |
 |
| Мини Перник Златю Бояджиев, 1945г. |
 |
| Портрет на малко момиче Златю Бояджиев, 1957г. |
 |
| Майката и бащата на художника Златю Бояджиев |
 |
| Трактористи Златю Бояджиев |
 |
| Овчари Златю Бояджиев |
 |
| Говедари Златю Бояджиев |
 |
| Нестинарски танц Златю Бояджиев |
 |
| Две сватби и Свинар Златю Бояджиев |
Златю Георгиев Бояджиев - живописец, народен художник (1962г.), герой на социалистическия труд (1967г.). Роден на 22.Х.1903г. в Брезово, Пловдивска област. Починал на 2.II.1976г. в Пловдив.
Завършва в 1932г. живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Златю Бояджиев работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща два основни творчески периода. Първият трае до 1951г., когато художника заболява тежко и временно престава да рисува. Вторият започва няколко години по късно, когато Златю Бояджиев отново се връща към живописта.
През първият период в творбите на Златю Бояджиев се преплитат различни стилови и художествени похвати. В едни платна той изгражда формата плътно и обобщено, а в други използва някой импресионистични похвати. В битовите картини от този период художника умело синтезира формата, като изтъква отчетливо отделни детайли, необходими за по пълно разкриване на идейния замисъл: "Брезовски овчари" 1941г., "На нивата" 1943г., "Свинарка" 1945г., "Мини Перник" 1945г., "Бригадири" 1947г. и други. Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътно моделиране на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания: "Портрет на бащата на художника" 1940г., "Майката на художника" 1940г., "Семеен портрет" 1941г., "Портрет на малко момиче" 1941г. и други.
През втория период, без да губи идейна връзка с предишното си творчество, Златю Бояджиев изразява други страни на своята чувствителност и търси нови пластични решения. Интересът му към селския бит се запазва, но сега художникът отразява и социалистическите преобразования на селото. В картините му навлиза една първична романтика, при която реалното се приплита с чудноватото и приказното. Златю Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с подчертана експресия и драматизъм. Някой от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" 1959г., "Към планината" 1960г., "На трапезата" 1967г., "Две сватби" 1972г. и много други. Портретите от втория период са още по охарактеризирани, понякога и със средствата на гротеската. Живописната му техника през този период се променя. Той изгражда формата, полагайки багрите на дребни цветни маски. Познаването на народния бит и душевността на българина, силата на въображението, богатството и разнообразието на художествените решения са отличителни черти на неговото изкуство.
Негови творби притежават НХГ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други, както и много частни колекционери. Галерия на Златю Бояджиев е открита в родното му място Брезово. Художника урежда самостоятелни изложби в София 1960г. и 1968г. и Пловдив 1974г. Златю Бояджиев е награден с ордените "Червено знаме на труда" 1959г. и "Кирил и Методи" I степен 1963г. Лауреат на Димитровска награда 1963г. , награда за живопис "Владимир Димитров Майстора" от СБХ 1974г.
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980
