По дирята на безследно изчезналите - 1925
Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите.
С тази публикация "Червеният ездач" започва възпоменание на избитите без присъда, светли и смели българи през пролетта на 1925 г. "Червеният ездач" се обръща към гражданите и обществеността да почетат непрежалимите жертви на фашизма, синовете и будителите на българския народ. Вечна памет!
Задушени са големи и силни таланти: Гео Милев и Христо Ясенов, Сергей Румянцев и Йосиф Хербст. Васил Карагьозов и Иван Минков, Георги Шейтанов и Иван Шаблин. . . Замлъкнали са чисти и вдъхновени борци: Петко Д. Петков и Тодор Страшимиров, Вълчо Иванов и Яко Доросиев, Жеко Димитров и Ламби Кандев, Ана Маймункова и Николай Грамовски, Вела Пискова и Елена Гичева, Хараламби Стоянов и Николай Петрини, Темелко Ненков и Петко Енев, Димитър Грънчаров и братя Мулетарови, Димо Хаджидимов и Иван Манев, Кирил Павлов и Петър Янев, Георги Зуйбаров и Христо Косовски, Найден Киров и Паун Грозданов, Нено Цървуланов и Васил Иванов. . . Посечени са горди и ярки личности: Александър Боримечков и Георги Кротнев, Коста Янков и Марко Фридман, Христо Коджейков и Георги Цанев. . .
Този трагичен списък сякаш е без край. . .И всяко име в него е достойно да бъде начело. . . Атанас Стратиев и Тодор Димитров, Радивой Каранов и Стойко Щерев, Петър Ников и Димитър Захариев, Мара и Зинови Григорови и Динол Динков, Коста Шулев и Димитър Хаджимитрев, Георги Костов и Григор Кузманов. . .
Изреждам тези имена и изтръпвам: това е само една страница от книгата на мъчениците! Колко още имена и човешки съдби!. . . Велко Йовков и Гено Гюмюшев, Георги Стойнев и Иван Ганчев, Бижо Бакалов и Гиньо Писков, Нина Кротнева и Никола Альоков, Владимир Благоев (синът на Дядото) и Йордан Вишовградски, Исак Самуил—Коен и Спас Вучков, Никола Топалджиков и Гаврил Личев...
А убитите с ножове в Ловджийския парк край Видин?
Разстреляните в старозагорската станционна градина?
Покосените от куршуми по улиците на всички български градове...
Заровените край бреговете на всички български реки...
Издъхналите върху напечените скали на планините...
Хвърлените в морето с вериги и стоманени въжета, с камъни и железни релси. . .
А осъдените на смърт от «априлските процеси», станали във всички
окръжни градове?
Тежко мълчание ляга върху българската земя. Словото на народа е задушено под пластовете на пръстта, зазидано между дебелите каменни стени на затворите. Върху тези, които са останали «на свобода», застрашително съскат жилавите примки, готови да се впият около всяка изправена глава. Ледовете на покрусата стягат струите на мисълта. «Не мога да пея, когато Рим гори. . .» Тези думи на Асен Златаров събират цялата драма на духа, стъписан и онемял пред сляпата лавина на мрака.
"По дирята на безследно изчезналите"
Николай Христозов
С тази публикация "Червеният ездач" започва възпоменание на избитите без присъда, светли и смели българи през пролетта на 1925 г. "Червеният ездач" се обръща към гражданите и обществеността да почетат непрежалимите жертви на фашизма, синовете и будителите на българския народ. Вечна памет!
Задушени са големи и силни таланти: Гео Милев и Христо Ясенов, Сергей Румянцев и Йосиф Хербст. Васил Карагьозов и Иван Минков, Георги Шейтанов и Иван Шаблин. . . Замлъкнали са чисти и вдъхновени борци: Петко Д. Петков и Тодор Страшимиров, Вълчо Иванов и Яко Доросиев, Жеко Димитров и Ламби Кандев, Ана Маймункова и Николай Грамовски, Вела Пискова и Елена Гичева, Хараламби Стоянов и Николай Петрини, Темелко Ненков и Петко Енев, Димитър Грънчаров и братя Мулетарови, Димо Хаджидимов и Иван Манев, Кирил Павлов и Петър Янев, Георги Зуйбаров и Христо Косовски, Найден Киров и Паун Грозданов, Нено Цървуланов и Васил Иванов. . . Посечени са горди и ярки личности: Александър Боримечков и Георги Кротнев, Коста Янков и Марко Фридман, Христо Коджейков и Георги Цанев. . .
Този трагичен списък сякаш е без край. . .И всяко име в него е достойно да бъде начело. . . Атанас Стратиев и Тодор Димитров, Радивой Каранов и Стойко Щерев, Петър Ников и Димитър Захариев, Мара и Зинови Григорови и Динол Динков, Коста Шулев и Димитър Хаджимитрев, Георги Костов и Григор Кузманов. . .
Изреждам тези имена и изтръпвам: това е само една страница от книгата на мъчениците! Колко още имена и човешки съдби!. . . Велко Йовков и Гено Гюмюшев, Георги Стойнев и Иван Ганчев, Бижо Бакалов и Гиньо Писков, Нина Кротнева и Никола Альоков, Владимир Благоев (синът на Дядото) и Йордан Вишовградски, Исак Самуил—Коен и Спас Вучков, Никола Топалджиков и Гаврил Личев...
А убитите с ножове в Ловджийския парк край Видин?
Разстреляните в старозагорската станционна градина?
Покосените от куршуми по улиците на всички български градове...
Заровените край бреговете на всички български реки...
Издъхналите върху напечените скали на планините...
Хвърлените в морето с вериги и стоманени въжета, с камъни и железни релси. . .
А осъдените на смърт от «априлските процеси», станали във всички
окръжни градове?
Тежко мълчание ляга върху българската земя. Словото на народа е задушено под пластовете на пръстта, зазидано между дебелите каменни стени на затворите. Върху тези, които са останали «на свобода», застрашително съскат жилавите примки, готови да се впият около всяка изправена глава. Ледовете на покрусата стягат струите на мисълта. «Не мога да пея, когато Рим гори. . .» Тези думи на Асен Златаров събират цялата драма на духа, стъписан и онемял пред сляпата лавина на мрака.
"По дирята на безследно изчезналите"
Николай Христозов
