Днес е модно да си Шърли... - Кирил Ценев

Днес е модно да си Шърли,
ако и да се преструва,
нашенския десен мърльо
вчера паметник рисувал

Днес е лесно да фалираш-
лично, с фирма и с държава,
щом си имаш за съветник
Влад Каролев-лЕберала..

Днес е време мижитурско,
мижиблудно , все ни лАжат,
ту "канадците" от "Дънди",
ту пък "Овъргаз" ни газят....

....Но пък "пазят" ни свирепо-
НАТО-вски високи гости,
и съветват ни напето:
"Стойте си по домовете" !

Кирил Ценев - Партилан

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Илюзия – филм

Изображение
По дирята на безследно изчезналите  Филм за драматичната съдба на българската народна интелигенция през периода на цанковите погроми 1923-1925 година. „Българска кинематография“ – 1980 година Режисьор Людмил Стайков Сценарий Константин Павлов Оператор Борис Янакиев Художник Захари Савов Музика Георги Генков В ролите: Любен Чаталов, Руси Чанев, Зузана Коцурикова, Петър Слабаков, Велко Кънев, Георги Русев, Никола Тодев, Кирил Кавадарков, Катя Чукова и др.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ
Прочетете още