Когато дъщеря ти е Свобода, а последен другар песента

"Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят..."

Тодор Ангелов Дзаков е сред колосалните личности на 20 век със заслуги към човечеството. Той е борец за свобода, за мир и демокрация, антифашист, герой на Европейската Съпротива по време на Втората световна война и национален герой на Белгия. Той е национална гордост за България. Гордост е за Кюстендил да бъде негов роден град, а за нас- да бъдем негови съграждани. 

Тодор Ангелов е роден на 12 януари 1900 г. в град Кюстендил в семейството на зидар, тъкачка и перачка, по-късно тютюнева работничка. Майка му е силна, сърцата българка. Сама се грижи за двете си момчета Йордан и Тодор. Тоде, както го наричат децата, е весело и любознателно дете. Съучениците му го кръщават и с името на майка му Божаната, поради силния й характер и влияние. С това име е известен само в Кюстендил, в кюстендилския период от живота му.

Още в гимназиалните си години Божаната показва, че е наследил непокорността на майка си. Посещава клуба на анархистите. Става и един от организаторите на ученическата стачка от 1919 г. Проявява се като добър организатор, оратор, артист и певец. Песента го съпровожда през целия му живот. (Пее и по-късно, в затвора, преди да го разстрелят). Когато завършва гимназия, за една година става учител в с. Пчелинци, Радомирско.

От 1922 г. се установява в Горна Джумая (Благоевград) и работи като бояджия. Тук среща спътницата в живота си- учителката и възпитаничка на Американския колеж(Самоков)-Александра Шарланджиева. Призован да отбие военната си служба, заминава за Ямбол. Тук установява тесни контакти с анархистите и активно участва в диспута с Тодор Павлов. През март 1923 г. полицията в Ямбол предприема акция срещу анархистите, в резултат на която, без съд и присъда, са ликвидирани част от тях. Тодор Ангелов се спасява благодарение помощта на прекия си началник. Завръща се в Горна Джумая. Участва в Септемврийското въстание (1923 г). Известно време е в четата на петричкия войвода- Алеко паша. Сключва брак с Александра и им се ражда дъщеря. Наричат я Свобода, като символ на идеите му. 

Идва 16 април 1925 г., когато атентатът в Софийската катедрала „Света Неделя”, променя коренно живота на маса хора. Арестувани са земеделци, комунисти, анархисти и безпартийни. В затвора попада и Божаната. Приятели спасяват него и семейството му. Заминават за Лом, а оттам за Виена. Започва нова страница от живота му, живот в емиграция, не по-лек отпреди. Над главата му тегне задочна смъртна присъда.

След престой във Виена и Париж заминава за Белгия, Брюксел. Семейството му мизерства, затова след амнистията от 1930 г. Александра и детето се завръщат в България, за да не се съберат никога вече с Божаната. Дзаков се отдава изцяло на политическия живот, като се включва в опозиционните борби. През 1936 г. е един от първите, включили се в Испанската гражданска война, на страната на антифашисткия лагер. Участва в епичните боеве при Харама, в защита на Мадрид. Ранен, той е заловен, но успява да избяга. През 1939 г. е отново в Белгия, станала негова втора родина.

През май 1940 г. войските на Вермахта прегазват Белгия и започва антифашистката съпротива на белгийския народ. Тодор Ангелов кръстосва Белгия като апостол и изгражда съпротивителни групи в Брюксел, Лиеж, Анверс, Шарл, Льороа и на други места. Така създава Подвижния чуждестранен корпус. Сформира „летящи групи”, които провеждат дръзки акции против окупаторите. Унищожават оръжейни складове, мостове, ж. п. линии. Унищожени са списъците на евреите, подготвени за екстрадиране в лагерите на смъртта. Така хиляди евреи от Белгия са спасени. Гестапо упорито издирва извършителите и особено ръководителят им „терористът х”, подвизаващ се като Боб, Симон, Гълъбът. Окупаторите беснеят и търсят всички възможни начини за залавянето му. Намира се предател и Божаната е обграден, ранен и заловен. Хвърлен е в мрачния затвор Бреендонк, където 11 месеца не вижда слънцето. Подложен е на жестоки инквизиции, но Гестапо не успява да разбере кой всъщност е той.

На 30 ноември 1943 г. затворниците в Бреендонк чуват последната песен на „затворника, който пее”, преди да го разстрелят. Българската му песен се лее и в нея се извисява непобедимия му дух. Той вдъхва кураж на останалите затворници и предизвиква възхищението на затворници и палачи. 

Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой и го награждава с най-високите белгийски военни отличия. В Брюксел е открит негов бюст-паметник.

България признава своя велик син, както казва поета Ал. Костов:”Умира той за Белгия така, че сякаш за България умира!” Всъщност Тодор Ангелов Дзаков-Божаната умира за света.

Автор: Йорданка Янчева

Подробна биография и многобройни снимки могат да бъдат открити тук: 
ПРОБУЖДАНЕ: Тодор Ангелов (Божаната) - несломимият: