Роза Люксембург - Христо Смирненски
Роза Люксембург
Не ще отпуснем мускули железни,
не ще сведеме пак чело,
че времето върти над тъмни бездни
великото си колело.
 |
| Роза Люксембург говори на митинг през 1907 година. |
И върху него точи меч разискрен
гиганта огненочервен,
а в погледа му чист и детски искрен
усмихва се победен ден.
 | |
| Мемориала на загиналите в революцията построен 1926, разрушен от фашистите през 1933г. |
Ала в душите като черен камък
стои изправен спомен скъп —
стои обгърнат в синкав пламък
на вечна, негасима скръб…
 |
| Лобното място на Роза Люксембург |
Смъртта понякога е твърде жалка,
живота — непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.
 |
| Скулптурна композиция в чест на Роза Люксембург |
Пред погледа вулканен стълб се вдига —
вулкан от подвиг и копнеж,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.
Христо Смирненски, „Работнически вестник“, 20 януари 1923
 |
| Гробовете на Роза Люксембург, Карл Либкнехт и антифашисти. |
