Христо Ботев - Вдъхновителят

„Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин“
Рисунка Борис Ангелушев

ХРИСТО БОТЙОВ (ОПИТ ЗА БИОГРАФИЯ)

Захари Стоянов

...И така той се родил в поробена България, от роби родители. По своята необикновена натура какво място можеше да завземе той в обществото, в своето отечество? Да стане даскал — да учи деца на а, б и на граматически правила, па може би и да пее в неделен ден в черкова? Като прочетат читателите фактическата част от неговия живот, нека се произнесат сами: дава ли козел мляко? Неговият баща е бил учител, имал е случай и възможност впечатлителният син да види и да научи: що значеше да бъдеш по онова време учител, да те викат на общината, щом им кефне, да изпълняваш каприциите на няколко псалтирджии чорбаджии. И такъв тесен кръг — учител? — Това щеше да бъде бесилка за Христа Ботйова. Да стане търговец, да държи касова книга с две страници: „дал“ и „взел“ — защо да си хабим думата по тоя въпрос? Да се пусне по полето на книжовност като Л. Каравелов, да се затвори скромно между книги и ръкописи — тук се е изисквало търпение, постоянен труд, редовен живот и работа техническа, които положително са бягали от нашия герой. А да почне военно поприще, от което се е бил увлякъл, както видяхме, по едно време — това би значело да си тури двата крака в капана, защото още на първия ден щяха да го турят в гауптвахта. Да стане руски офицер, да вземе тежката отговорност на мундира, която е драконска в Русия, да се затвори в казармите, да даде клетва за вярност на царя и пр., и пр. — ами България, ами Калофер и неговите планини? Как ще те да се забравят и съединят с казармения живот, когато едното е барут, а другото — огън?

„Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи“
Рисунка Борис Ангелушев

Нямало е за него живот в България, а спокойствие и занятие вън от нея. Всичко мрачно и черно за него, всичко трябва да се събори и унищожи. Неговото положение било такова, като че да е бил паднал в такава една страна, гдето хората му не разбират от езика и той от техния, гдето слънцето се считало за зараза, гдето всичко се вършело против човеческата природа. Той си избрал тоя път, към който го влечало неговото сърце и душа. Той подал ръка, съединил се и отишел да разделя радост и скръб с ония, които почти цял народ считал, че са изметът на България. Тях той намерил най-подходящ елемент, с тях той бил убеден, че може да се направи нещо за в бъдеще, че те са хората, които ще да разбират най-лесно неговите идеали. Тия хора били всички недоволни от реда и господствующите понятия в България по тая или оная причина — за него било все едно, — всеки протестующи неблагодарни, много пъти от само себе си, всички, които се били простили вече с мирния и охолния живот, които живеели днес за днес, които били наклонни да събарят и унищожават, със злоба и отмъщение. Тия хора били хайдутите, хъшовете и гладниците, които лягали и ставали тук-там по кьошетата и мизерните от най-долно дередже механи. Той бил във възхищение от тях, легнали му на сърцето, а хайдутите, тия епически пилета от Стара планина, просто обожавал...

Пълен текст: http://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov


„Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?“
Рисунка Борис Ангелушев

ХРИСТО БОТЕВ

Дамян Дамянов

Горд съм, че съм роден на една земя с Него! Срам ме е, че с цели пет години е по-млад от мене Той! Боя се, загдето съм написал само около две хиляди стихотворения, а Той — толкова много — двадесет и четири! Аз ще раста на години, ще пиша стихотворения и все повече ще се смалявам пред Него. Защото Той е от върхове, които растат! Ще расте Той от Милин камък и ще остава над годините.

За Него в своите „Върхове“ един друг връх, Константин Константинов пише:

„Той даде всичко, което имаше, на тая земя, дето отиде да умре: своята неосъществена младост, своя гений, с който цъфна голямата поезия на българския народ, остави ни един език, на който ние още не можем да му се отблагодарим достойно. Какво повече може да даде един човек?“

За Него аз, който съм само една падина между всички върхове, аз, който съм никой, се осмелих да напиша само две строфи! Не за да му отблагодаря — това не мога; не и да го величая — той си е великан, а само за да му се поклоня:

Само поетът и лудият могат
тъкмо тъй: с двеста другари
голи да влязат в големия огън
и крепост с глава да събарят!

Само поетът и лудият дръзват
с юмрук да трошат вековете!
Българийо, майко, горд съм до сълзи,
че раждаш и „луди“ поети!

Осмелих се да го нарека луд, защото само лудите и гениите са способни на подвиг! Казват, че в огъня и Хус полудял… Може би огънят е лудост! Навярно и луд го е открил! Луд или гений!

Хиляди, милиони думи са казани и ще бъдат казвани за Него, но никой не изрече онова, най-вярното, което Той изрече. Защото, без да знае, сякаш сам за себе си писа:

ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА…

Гледам Го на портрета, този двадесет и седем годишен момък, който с брадата си ми прилича на бог, и зачитам молитвата си:

О, мой боже, правий боже…

От неговото Верую всички ставаме „верующи“!



„Дружина тръгна, отива
пътят е страшен, но славен...“
Рисунка Борис Ангелушев

ХРИСТО БОТЕВ И МЛАДЕЖТА

Цветан Спасов

Когато ние търсим пример на високоидеен патриотизъм, най-често се спираме на Ботев. Днешното младо поколение може би ще има най-много да се учи от великия революционер: ако Ботев живя на границата между две епохи, в навечерието на една голяма обществена промяна - същото може да се каже за днешното младо поколение; ако Ботев загина за свободата на българския народ - не по-малък обществен подвиг очаква нашата народна младеж.

Ботев е бил знаме на всякакви обществени групи, но с право това знаме са носили само ония, които са довеждали своята обществена роля до най-дейното, единствено спасителното служене на интересите на нашия народ. И тия действителни следовници на Ботев приеха неговото обществено, поетично и публицистично дело такова, каквото е то създадено, без да се стремят да го покажат с изопачен идеологически образ.

Нашата история не познава по-завършен, по-блестящ и по-гениален синтез на идеи и практика. Гениалният поет на свободата направи своята поезия най-убедителната, най-дълбоката, най-действителната поезия чрез своята смърт на Вола.

Общественото поведение и патриотизъм на Ботев включва желанието за творчество в името на народните идеали и активното действие, което осмисля и дава моралното и обществено величие на истинския патриотизъм. Ботев не доведе, поради особеностите и степента на социално-икономическото развитие, своите идеи до най-последователен завършек , но за времето той беше у нас върхът на обществено-идеологическата мисъл; неговата революционна практика се вдъхновяваше от най-напредничавата и най-хуманна за времето идеология у нас.

Поезията на Ботев се роди в една бурна епоха и отразява нейния широк революционен замах. Ние нямаме поезия по-силна, по-дълбока, по-народна и така гениална: ние нямаме поезия, в която да пулсира по-страстно и по-голямо сърце; ние нямаме поезия, която да раздвижва по-дълбоко борческите импулси и да дава по-жив идеен живот на нашата мисъл.

Днешната българска младеж израстна с Ботевите песни и традиции. Тя слуша Ботев и в нейната кръв зашумяха неговите хайдушки слова. Тя се проникна от величието и смисъла на Ботевия патриотизъм и обикна с ботевска любов народа си, земята си и тяхната свобода.

Днес, когато пред нашата младеж се изправят исторически задачи, тя знае да се бори като Ботев. В света назряват велики промени, за които човечеството е копняло десетки години - и нашата младеж гледа на тях с широтата на Ботевия поглед и стои будно и решително на своя родолюбив пост.

2.VІ.1941 г.


„Балканът пее хайдушка песен“
Рисунка Борис Ангелушев

„Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята“
Рисунка Борис Ангелушев

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Тихият дон – филм 1957-58 год.