Регина, с едно наистина тъжно хайку.


Ако Париж сълза е,
България река от жертви е
и толкова вини.

Ковчезите от своите се стягат,
а птиците кръжат
във мъртвата поледица.

Но вече няма бяла слепота.
И не тиха е тъгата.
А тежък ропот се дочува.

Регина Алекс

Популярни публикации от този блог

Когато нацистите дойдоха за мен – Мартин Нимьолер

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Възможна ли е една друга европа?