Идеологическите промени в масовото съзнание при прехода към капитализъм – Васил Проданов
ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНИ В МАСОВОТО СЪЗНАНИЕ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ
Радикалните трансформации в социално-икономическата, политическата, културната, сфера на българското общество при прехода на капитализъм след 1989 г. станаха възможни чрез пълна смяна на идеологическите апарати, политически елити и финансираните отвън пропагандни структури на неправителствени организации, чиято задача бе да променят начина на мислене, говорене, възприятие, интерпретация, представи за миналото, настоящето и бъдещето на основната част от населението. За тази цел бързо бе овладяван най-масовият идеологически инструмент – телеизията, от където на определен етап бяха изхвърлени водещите журналисти и заменени с нови идеологически остриета. За да може безпроблемно да се извърши преходът към капитализъм бе нужна качествена промяна на целия светоглед и възприятия на милионите хора за това. Трябваше да се променят коренно обясненията за ставащото, езикът на интерпретация на света и неговото съдържание. Така милиони хора бяха вкарани в един алтернативен светогледен и идеологически свят, чрез който да възприемат това, което става край тях.
Още по време на Горбачовата перестройка се направи оценка за „взаимната зависимост по сигурност” и се изтъкна, че няма да има повече обособено решаване на проблемите в рамките на социалистическата система, а се предполага отвореност и взаимодействия със страните от развития капиталистически Запад. Извърши се преход на източноевропейските общества от предходното им състояние на обособяване от световния капитализъм, отделянето на държавния социализъм като различна самостоятелна социално-икономическа и политическа система и представата за капитализма като отиващо си общество към интегрирането с него. Идеологическото възприятие, осигурило тази промяна, бе представата за неолибералния капитализъм и либералната демокрация като най-висшето състояние на човечеството, въплътено в социалноикономическия и политически модел на САЩ и Западна Европа. От него по-добро състояние не е измислено, не може да бъде измислено, това е състоянието на „нормалните държави“. Това е така нар. „край на историята”, а предходният държавен социализъм е заклеймен като „тоталитаризъм“ и „отклонение от историята”, което е било най-после отстранено и сега вече вървим по магистралния, валиден за всички останали път на тази история. Завеждащият глобалните идеологически апарати на неолибералния капитал Джордж Сорос постави началото на мрежата от неолиберални структури на „отвореното общество“, които трябваше да заменят закритите отдели „Пропаганда и агитация“ на БКП. Купища неолиберални НПО-та и нови идеолози повтаряха това в различен контекст и по различен начин от сутрин до вечер в продължение на три десетилетия.
Началото на преходът към капитализъм и разпадът на предходните светогледни реалности дойдоха чрез отказ от предходния интернационализъм и възход на национализма в отношенията между отделните социалистически държави и вътре в тях при федерални републики като СССР, Югославия, Чехословакия. Най-напред по времето на перестройката в отношенията между бившите социалистически страни се премина от „братско сътрудничество” в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) към разделяне по интереси вътре в предходната „социалистическа система”. Горбачов се отказа от „братското сътрудничество” и премина към принципа на капиталистическия пазар в отношенията си с останалите социалистически страни, а Елцин се отказа и от останалите съветски републики, отделяйки Русия в самостоятелна държава. Като идентичност се разпадна „съветският човек” и на негово място се появиха национални идентичности, конструирани чрез връщане към стари травми и архаично минало или чрез противопоставяне на тези, с които си бил по-рано заедно в една общност.
В България се извърши движение от представата, че „дружбата със СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество” към „Пътя към Европа” – съответно от идеята, че истинските ценности и посоки на движение на историята идват не от Москва, а от Брюксел и Вашингтон. „Дружбата със СССР“ бе заменена с „дружбата с ЕС“ и „дружбата със САЩ“ са за българина „като слънцето и въздуха за всяко живот същество“. Защитата на така нар. „европейски” и „евроатлантически ценности”, наложени отвън, замени защитата на националните интереси.
От представите и политиките на „исторически преход към комунизма” се направи преход към представите и политиките на „исторически преход към демокрация”. Моралът винаги е бил свързан с разделението между профанно и сакрално, той е бил в сферата на сакралното, това което трябва да бъде, което си длъжен. Именно тази сфера бе коренно преобърната. От сакрално пространство, в което „комунизмът” е висша ценност на движещите се към него народни маси се извърши радикална ценностна трансформация по посока на представата, че „комунизмът” е въплъщение на злото за антикомунистите и неосъществим „красив идеал” за трансформиралите се в „леви” и „социалисти” бивши комунисти.
Доминиращите възприятия на масовото морално съзнание и публичната сфера се изместиха от дискурса на предходните класови и социалистически ценности към дискурса за общочовешки и универсални за всички ценности, интерпретирани като „европейски ценности” и „евроатлантически ценности”. Новоформиращите се представители на системни десни и леви партии изхвърлиха от употреба в езика на обяснението на света термини като „работническа класа“, „капиталисти“, „експлоатация“, „капитализъм“ и наложиха на тяхно място думи като „заети“, „бизнес“, „бизнесмени“, „предприемачи“. В най-добрия случай бяха готови да говорят от време на време за „бедни“ и „богати“ в смисъла, в който тези думи са съществували още в античността и са се употребявали и от християнството, и от традиционните консерватори и либерали.
Извърши се ценностна промяна на смисъла на основните понятия, чрез които се възприема светът край нас в две основни посоки. Първата бе свързана с това, че голямо количество понятия, които са били изпълнени с негативни конотации, получиха положителен знак, а понятие с позитивни значения бяха трансформирани на 180 градуса като в тях бе вложено силно негативно звучене. „Комунизъм“ от висше състояние на човечеството стана въплъщение за злото, а „капитализъм“ от експлоататорско общество, оставащо в миналото, стана висше състояние на човечество, където са възможни просперитетът и свободата.
Втората посока бе на рязко стесняване на определени понятия и предлагане на това стеснено съдържание като истинното понятие. Базисен характер в това отношение бе налагането на неолибералните значения на понятието „свобода”, което се редуцира до негативното понятие за свобода, разбрано като липса на ограничения. Това негативно понятие за свобода бе сведено до две основни значения – свобода на словото и свобода на движение на хора, стоки и капитали, стоящо в основата на неолибералния глобализиран пазар, създаващ 1-ия % най-богата световна олигархия. Така предходните представи за свобода се редуцираха до едно неолиберално понятие, в което всяко ограничение на пазара от държавата се възприема като несвобода. Именно така разбраната неолиберална свобода започва да се въздига на пиедестал. Тази идеологема за „свобода” бе инструмент за налагане на свободен пазар и падане на границите, даващо възможност на големите транснационални корпорации да овладяват основните ресурси на съответната държава.
Това понятие за свобода бе светогледно базисно в новото неолиберално съзнание, дало възможност да се извърши гигантската идеологическа манипулация, при която громителите на социализма и бащите на един нов „капитализъм на катастрофите“ ликвидираха селското стопанство, доведоха до разграбване и унищожаване хиляди индустриални предприятия, разрушиха социалните системи, сринаха милиони хора до живот под равнището на бедност, създадоха хиляди просяци и клошари и непрекъснато дрънкаха своите неолиберални клишета: „свободни сте“, „извършихте преход към демокрация“. Направиха страната, подчинена неоколониално на чужди посланици и външни сили, минимизираха суверенитета и обясняваха как точно сега тя била „свободна“ и „демократична“. Създадоха група от 1 % олигархия, която е овладяла предходното богатство, принадлежало на всички българи, превърнаха България от страна с високо социално-икономическо равенство в най-неравното общество в ЕС и баламосваха ограбените, че те били станали поради това „свободни“ и „демократични“.
Този тип светогледно мислене наложи господството на глобалния капитал с лозунги за „отворено общество“, „свобода на движение на хора”, „падане на Берлинската стена” и „падане на желязната завеса”, но реално това се оказва маска, за да може да се извърши „брейн дрейн” – кражба на учени и висококвалифицирани специалисти, на лекари и медицински сестри, на ежегодно привличаните в чужди университети и оставащи в голямата си част на Запад 10 % най-талантливи, умни, с високи постижения млади хора от елитните гимназии в страната. Става дума за грабеж за трилиони долари, осъществен от държавите от капиталистическия център, периферизиращи и подчиняващи така „освободените” и „демократизирани“ държави като България.
Проблемът е, че свободата има много измерения и в една или друга степен можем да я открием в различни светогледни контексти. Освен наложения неолиберален контекст има и алтернативни виждания, в които водещо е равенството във възможностите, основано на социално-икономическо равенство. Наред с неолибералното понятие за свобода има противоположни позитивни възприятия на свободата, които предполагат ограничения на пазарните субекти и създаване на възможности за развитие на отделните индивиди и общности, които да им дадат възможност да формират способности, с които да достигат едни или други цели.
На практика обаче в масовото съзнание чрез новите идеологически апарати се наложи неолибералното възприятие на свободата. Резултатът бе, че докато по телевизионните канали вървяха неолибералните възторзи за „свободата”, по улицата стотици хора почнаха да ровят в кофите за боклук, да просят, да се самоубиват, че са останали без работа, без жилище, без препитание, без перспективи за живот, без възможност да си плащат дълговете. Появи се свят, в който стотици хиляди водят полугладно съществуване, други са в своеобразно почти робско положение като гастарбайтери в Западна Европа, огромно количество жени продават своето тяло, за да могат да се изхранват. Интернет сайтовете са пълни с предложения за продажба на органи от хора, които не могат да изхранват децата си или да плащат дълговете си и това е по-страшно дори от робско положение. Милиони не могат да се лекуват, защото нямат пари за това. Хиляди българчета отпадат годишно от училище поради липса на средства за съществуване. Българинът се е оградил, за да опази живота и имуществото си с повече железни врати и решетки отколкото по времето на турското робство. Стои въпросът при това положение тези хора кога са били по-свободни – преди това ли, когато не са имали тези проблеми или след това, когато те са се появили. А неолибералните пропагандни структури на телевизиите и НПО-та им обясняват как били дошли „демокрацията“ и „свободата“, а ако има нещо, което не е както трябва виновни за това са или „комунистите“, „остатъците от комунизма“ или „националната психика“ на българина.
Протече процес на деинтелектуализация и ирационализация на светогледно равнище. Масовото съзнание, което в ситуация на нарастваща неопределеност и несигурност се сблъска с непрекъснато разминаване между обещания на политиците и резултати, между намерения и резултати, се ирационализира ускорено. Бурно разцъфтяха всякакви конспиративни теории. Имаме завръщане на суеверия и лъженаука. Още в началото на промените знаменитост стана руският екстрасенс Кашпировски. Министерството на отбраната почна да копае дупки в Царичина и да търси извънземни. Ванга става знаменитост, на която се посвещават църкви и филми. В обществото започнаха да се подвизават стотици врачки, астролози, пророчици, контактори, които изместиха рационалното мислене за нещата. В интернет астроложката Алена стана по-популярна и търсена от масите от от председателя на БАН и от ректора на Софийския университет. По телевизионните канали се появиха врачки, които претендират да правят дори политически прогнози. Задължително четиво, с което печелят почти всички вестници станаха всекидневната страница със зодиите, на която всеки може да открие какво го очаква.
Изчезването на възможността с честен труд да оцелееш, да получиш достоен живот, да се изхраниш се замести с масово налагане на идеята за късмета, за това как можеш да спечелиш от някоя хазартна игра по телевизията, от лотарията, от тотото. На мястото на „обществото на труда”, което слави „трудовия човек” дойде „казино капитализмът” (терминът е на британската икономистка Сюзън Стрейндж) – общество, в което всичко е лотария, разделяща хората на малка група печеливши и на огромна част губещи.
На мястото на стратегиите на „интелектуализация на цялото общество“ до 1989 г. се реализира неолибералната практика на „капитализма на катастрофите“ и деинтелектуализация на цялото общество. Общество, в което близо половината от населението, според социологически изследвания, вярва че някой му е направил черна магия. Този тип масово съзнание стана лесно манипулируемо в една или друга посока, тъй като когнитивното равнище на възприятие на процесите в него рязко се снижи. Лесно е податливо на слухове, непрекъснато го гонят страхове. Това стои в основата на психиката, самосъзнанието, възприятията на неолибералния човек, заменил предходния човек от времето на социализма.
Васил Проданов, март 2020 г.
Статията е публикувана в сайта „24 май“ под заглавие „Преходът към капитализъм след 1989 г. и идеологическите промени в масовото съзнание“.
