Българи воювали в редовете на съветската армия

„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански

Медал Цвятко Радойнов.

Значителен принос за разгрома на врага имат смелите съветски партизани, действували в тила на противника.

Вера Тодорова Павлова през 1941 и 1942 г. се сражава под Москва в състава на Доброволческата бригада с особено предназначение. През 1943 г. е изпратена в дълбокия тил в партизански отряд в района на Ровно. Командир на отряда е два пъти Героят на СССР Д. Медведев. В отряда Вера е началник на санитарната служба, но участва непосредствено и в бойните операции на партизаните. След изпълнение на задачата отрядът е отзован в Москва. Вера обаче остава в друг по-малък отряд и отива в дълбокия тил на разузнаване. Пътят на отряда в тила на противника преминава през Украйна, Галиция, Бесарабия, Молдова, Карпатите и от гр. Черновци по унгарската река Тиса. Движат се по азимут, нощем, по непристъпни и снежни височини. След завръщането си дълго се лекува. Наградена е с орден „Червена звезда“ и медалите „Партизанин в Отечествената война“ I и II степен, „За отбраната на Москва“ и „За победа над Германия“. Дъщеря е на акад. Тодор Павлов.

Вихра Атанасова със започване на Великата отечествена война завършва училище за медицински сестри и доброволно отива в действащата армия. На фронта е на първите позиции, участва лично с оръжие в ръка в бойните действия, ходи на разузнаване в тила на противника. Бойният ѝ път преминава през Смоленск, Брянските гори, отбраната на Москва.

Апостол Иванов Костов е на работа в завод „Росселмаш“ в Ростов на Дон. След евакуирането на завода през 1942 г. постъпва като доброволец в Червената армия. Участва в десанта на Керченския пролив и в ожесточените боеве за осигуряване на плацдарм на кримския бряг. Там е ранен. Награден е със съветски ордени и медали.

Огромни са заслугите за победата във Великата отечествена война и на онези, които подготвяха кадри за фронта и за съветската армия. Общо през годините на войната са подготвени над един милион и шестстотин хиляди офицери. Определен дял за това имат и българи.

Захари Симеонов Захариев (Вълкан Горанов), Герой на Съветски съюз от 1936 година. До войната е началник на Въздушното училище в гр. Тамбов, а от 1940 г. - началник по бойната подготовка и началник на учебните заведения на Съветския граждански въздушен флот. Със започване на Великата отечествена война изявява желание да замине на фронта, но не му разрешават, като му възлагат да подготвя нови летци за нуждите на съветската армия. В разположение на Управлението има 50 учебни ескадрили и 14 учебно-тренировъчни отряди по цялата територия на СССР, които той ръководи. За периода 1940-1944 г. учебните заведения, командвани от 3. Захариев, подготвят повече от 20 000 летци, които вземат активно участие във войната. Част от тях стават Герои на Съветския съюз.

Борис Радев Ганев през 1941-1943 г. е началник на курсовете за висша летателна подготовка в гр. Минерални води, Кавказ и в гр. Ташкент. През 1943 и 1944 г. изпълнява длъжността инспектор по авиационната служба в пет средноазиатски републики на СССР.

Иван Михайлов по време на Великата отечествена война е в артилерийското военнотехническо училище в гр. Тамбов. Работи като началник на катедра и след това началник на учебния отдел. Организира подготовката на артилерийски офицерски кадри за фронта. След разгрома на немците при Сталинград от февруари до април 1943 г. е в частите на Северозападния фронт за проверка състоянието на стрелковото и артилерийско оръжие. Награден е с много съветски ордени и медали.

Кирил Александров Кирилов, по време на Великата отечествена война е командир на ескадрила за подготовка на летци за нуждите на фронта, която е дислоцирана в Карасук – Алтайски край. Така работи за осигуряване на фронта. Награден е със съветски ордени и медали.

Атанас Емануилов Атанасов до септември 1942 г. е член на военния съвет на Северокавказкия фронт и командва авиацията, а след това е командир на отделен учебен авиационен отряд в Краснодар и подготвя летци за нуждите на фронта.

Григор Филипов Попов по време на Великата отечествена война е на стопанска работа като директор на завод най-напред в Ленинград, а след това в Южен Казахстан, в Одеска област и в Измайлски район.

Витомир Петков Напетов през април 1941 г. завършва Военната академия за моторизация и механизация на Червената армия и работи в ремонтна база в Москва. От октомври 1941 г. до май 1942 г. е офицер в танковите части в дълбокия тил. По здравословни причини през април 1943 г. е уволнен и работи до края на войната като инженер-конструктор и технолог в Първия завод за съчмени лагери.

Димитър Добрев Димитров през цялата Велика отечествена война на Съветския съюз работи като военен инженер във военен завод за нуждите на фронта.

Тодор Атанасов Струмски по време на войната е офицер началник на авиоработилница най-напред в гр. Ташкент, а след това в Сталинабад - Душанбе. Работилницата работи за нуждите на фронта.

Борис Живков Генчев през цялата Велика отечествена война е началник на Експерименталния завод към Научноизследователски институт. Заводът произвежда части за снарядите на „Катюшите“. Генчев е със звание инженер-полковник от съветската армия.

Димитър Стоянов Константинов работи като старши военен представител в завод. От октомври 1941 г., когато заводът се евакуира, той е назначен за началник на техническата авиоработилница на Луганското военнотехническо училище.

Йордан Тодоров Ялъмов по време на Великата отечествена война е инженер по авиационните мотори и работи като такъв в няколко московски заводи, които осигуряват нуждите на фронта.

Във Великата отечествена война на Съветския съюз против хитлерофашизма участват и Асен Греков, Емил Асенов Халачев, Христофор Тенев, Никола Василев Коларов, Симеон Ангелов и още много българи.

По време на войната значително се усъвършенства медицинското обслужване на армията и флота. Благодарение на добрата и ефективна организация, на самоотвержения труд на военните медицински работници повече от 72 на 100 от всички ранени и 90 на 100 от болните се връщат в строя. За пръв път в историята на войните фронтът и тилът са избавени от епидемии. В редиците на медицинските кадри работят и българи.

Здравко Василев Мицов по време на Великата отечествена война е във Военномедицинската академия в Ленинград. Като лекар от средата на юли 1941 г. участва в медицинското осигуряване на Ленинградския фронт. По време на блокадата на Ленинград провежда научноизследователска работа, насочена към осигуряване защитата от бойните отровни вещества на противника. През ноември 1941 г. е евакуиран заедно с академията в гр. Самарканд. От лятото на 1942 г. в Москва е назначен за старши медицински инспектор към Главното военномедицинско управление и е на работа в щаба на Западния фронт. През август 1944 г. отново е в академията, където съдейства за подготовката на медицински кадри за съветската армия. Награден е с много съветски ордени и медали.

Август Маринов Милчев, лекар, работи като началник на санаториум Железноводск, началник на болница в Алма-Ата. И болницата, и санаториумът обслужат фронта, лекуват ранени и инвалиди. След войната се завръща в България и отдава силите си за развитието на военномедицинското обслужване в българската народна армия.

Лора Александрова Атанасова завършва Първи московски медицински институт през 1941 г. и от август същата година до края на Великата отечествена война е на фронта в редовете на Съветската армия. Работи като лекар на батальон, а след това е в хирургическо отделение на евакуационна болница. От 1945 г. е в медицинската част на авиационен завод и главен лекар на санаториума на същия завод.

Като лекари през Втората световна война в Червената армия работят българите Константин Ангелов Стоянов, Савка Д. Господинова, Алберт Луканов и други.

Разузнавателна школа в Съветския съюз по време на войната завършват Елена Касабова, Иван Цивински, Чавдар Драгойчев, Гавраил Атанасов, Димитър Яначков, Любен Тодоров Ялъмов, Георги Славов Славеев, Станко Марков Петков и други.

Твърде интересни са дейностите по време на войната на Георги Андрейчин и Никола Яблин. Яблин е разузнавач, пряко свързан с Рихард Зорге, а Георги Андрейчин е бил познат на Чарли Чаплин и когато Чаплин събира голяма сума пари в помощ на Сталинград, той заявява, че ще ги предаде само на Георги Андрейчин. Така Андрейчин се среща с него в Лондон и получава парите.

Една част от българите със започване на Великата отечествена война се включват в група, която се подготвя за действие в тила на противника на територията на България. Те имат задача да съдействат за разрастване на партизанското движение, да разстройват тила на противника, да революционизират личния състав на българската армия и да го привличат на страната на народа и по този начин не позволяват на българското фашистко правителство да изпрати български войскови части на Източния фронт. С такава задача през август и септември 1941 г. в България пристигат с подводници и по въздуха като парашутисти 52 човека. Всички са със самочувствието на бойци от Червената армия. За съжаление, много от тях загиват още при пристигането. Една част обаче успяват да започнат изпълнение на поставените задачи. Цвятко Радойнов, полковник от съветската армия, преподавател във военните академии „Сталин“ и „Фрунзе“, известен в Съветския съюз като Радионов Андрей Константинович, застава начело на Централната военна комисия при ЦК на БРП и остава такъв до арестуването му на 26 април 1942 г. Разстрелян е от фашистите на 26 юни с.г. Той има голям дял за организиране на партизанското движение в България. Посмъртно е произведен в звание генерал-майор от българската народна армия.

Стою Неделчев (Чочоолу), офицер от Съветската армия, завършва курс за нелегална работа в тила на врага и с парашут е спуснат в България през август 1941 г. Включва се активно в организиране на партизанското движение у нас. През 1943 г., когато се създава Народоосвободителната въстаническа армия, той е командир на Пета въстаническа зона.

Иван Маринов е лекар в съветската армия. Със започване на Великата отечествена война е включен в групата за работа в България. Пристига през август 1941 г. с подводница. Включва се активно в партизанското движение. Става началник щаб и след това политкомисар на Девета Въстаническа оперативна зона от Народоосвободителната въстаническа армия.

Кирил Видински след кратка подготовка в курса за работа в тила на противника през август 1941 г. пристига с подводница в България. Участва в партизанското движение като заместник командир на Въстаническа оперативна зона от Народоосвободителната въстаническа армия.

Костадин Лагадинов, Вангел Кръстев Мавров, Георги Димитров Огнянов, Борис Томчев, Петър Карагьозов, Драган Кортенски и още много други, служили в съветската армия, са партизани в българските партизански чети и отряди и воюват срещу хитлеристите и българските фашисти.

За съжаление професионалният революционер Съби Димитров загива още при пристигането в България през 1941 г. Разстреляни са Симеон Филипов (капитан Рак), Васил Цанов Йотов, Мирко Ст. Петров, Август Попов, Милчо Вълков Иванов и други. От 31 парашутисти 17 загиват в първите дни след пристигането, 9 са заловени от полицията, 5 остават нелегални и изпълняват задачите си. От 23 подводничари 7 не са заловени от полицията. Общо 27 подводничари и парашутисти са съдени и получават различни присъди.

Друга група българи е изпратена в тила в района на югославските партизани за съгласуване на съвместните действия с българските партизани, а също така за участие в българското партизанско движение. Това са професионалните революционери Щерю Атанасов - полковник от съветската армия, Иван Винаров - полковник от съветската армия, Благой Иванов, Петко Кацаров, Димитър Гилин, Иван Пейчев, Радил Иванов, Димо Цървуланов, Илия Денев и други. Те успешно изпълняват своите задачи. В тази група са Елена Касабова, Гаврил Атанасов, Станке Димитров (Марек), но поради самолетна катастрофа те не пристигат до отреденото им място.

Всички воювали в редовете на Съветската армия против хитлерофашизма, воюват за България, за нейното избавление от хитлеристката зависимост, воюват със самочувствието на бойци от армията на антихитлеристката коалиция.

Откъс от книгата „България във втората световна война“ – Марин Калонкин

Поклон и вечна слава!