За дръзките и лъжливи заявления на Радклиф – Георги Димитров


ЗА ДРЪЗКИТЕ И ЛЪЖЛИВИ ЗАЯВЛЕНИЯ НА РАДКЛИФ

Изявления по повод дебатите в английската камара по българския въпрос

Нашият народ посреща с голямо удовлетворение защитата, която английските депутати г-да Джон Мак и Зилиакус са направили на нова, демократична България и на нашата справедлива национална кауза. Фактът, че лейбъристкото болшинство в английската камара е изслушало с видимо одобрение и, въз всеки случай, без никакво възражение заявленията на тия доблестни депутати, потвърдени с неопровержими факти и аргументи, има голямо значение за нашата страна.
С толкова по-голямо възмущение посреща българското обществено мнение дръзките и лъжливи заявления на консервативния депутат г. Радклиф. Трябва да напомня, че тоя господин помоли, когато бе в София, да го приема. Аз сторих с готовност това. В състоялата се беседа между мен и г. Радклиф последният между другото ми съобщи, че по сведения от опозиционен източник знаел положително, че в трудово-възпитателните общежития се намирали 40,000 политически противници на Отечествения фронт. Разбира се, аз му обясних, че това е груба лъжа, тъй като в тия общежития се намират всичко на всичко 737 души, от които само 45 хора на опозицията, пратени там не заради своите политически убеждения, а вследствие на престъпления, наказуеми по нашите закони.
Аз предложих на г. Радклиф настоятелно да посети лично тия общежития и сам два се убеди, че е заблуден. Взех и необходимите мерки да му се даде пълна възможност да стори това. Вместо обаче да се възползува от това предложение, както би постъпил всеки добросъвестен общественик, г. Радклиф отказа да стори това и си замина за Англия, за да може сега така нахално да изнесе тоя лъжа от високата трибуна на английската камара.
Във всяка страна, уважаваща себе си, такъв депутат-лъжец не биха го търпели нито ден и биха го подложили на най-сурово обществено порицание.
Не може да се счита за голяма чест за цивилизована Англия, че тя има подобен депутат в своята камара. Такива представители на Англия правят мечешка услуга на своята собствена страна. Техните действия са от естество да подравят дружествените отношения на българския народ към английския народ, които, в общ интерес на България и Англия, би трябвало всячески да бъдат укрепени – нещо, което искрено желаят Отечественият фронт и неговото правителство.
Крайно време е да се разбере, че установяването на нормални взаимоотношения между България и Англия ще стане не чрез поддръжка на старите реакционни клики в България, отречени от българския народ, и не чрез поддържане империалистическите претенции на великогръцките шовинисти. Крайно време е да се разбере също, че единствено Отечественият фронт е в състояние да осигури такива взаимоотношения между България и Англия, които биха били в общ интерес за двете страни и в полза на трайния мир и демокрацията на Балканите.

Георги Димитров

Председател на Министерски съвет 
на Народна Република България
Вестник „Работнически дело”, бр 267,
16 ноември 1946 г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала
Прочетете още