Защо няма щастие и как то може да се достигне? – Димитър Благоев – втора част
ЗАЩО НЯМА ЩАСТИЕ И КАК ТО МОЖЕ ДА СЕ ДОСТИГНЕ?
Посвещава се на работниците
Втора част
При туй щастието за хората съставлява едно вечно желание; всеки се гони за щастие. Па за какво ли друго да живееш и да се мъчиш, ако не за щастие? Затуй хората и са се съединили в общества, зели са да живеят съдружен живот. Защо ли наместо да намерят щастие, те зели да се бият, да ядат един другиго?
Да си обясним това явление не е толкова мъчно. Хората са научили от опит, че да живеят усамотено, секи за себе си, няма нищо да достигнат, никой няма да найде щастие. Нека си представим напр., че човек живее в гората или в един пуст остров като Робинзон Крузо, даже ако би имал и всичките нужни инструменти. Какво можи той да достигне самичък, само със своите сили, какво тука щастие от това? – Нищо и никакво! Животът научил хората, че за да достигнат щастие, трябва да се съединят с подобни на себе си същества. Такова съединение на хора в едно цяло, за да достигнат с общи сили щастие, нарича се общество. Съдружният живот на хора нарича се обществен живот.
Без связ, без съгласие на интересите у хората, които съставляват обществото, общественият живот е немислим. Обществото е длъжно да даде на човека възможност да достигне благосъстояние, развитие на ума и сърцето, свобода. Пък човек от своя страна е длъжен да отдаде всичките си сили и способности на обществената полза, защото живее в обществото, което му дава всичко. Колкото повече човек е образован и силен, толкова повече той е длъжен да работи на обща полза. „Комуто е много дадено, от него много ще се изисква“, казва евангелието. Образованието и силата на човека не са паднали от небето; той ги получава, защото живее в обществото. Ако не живееше в обществото, той щеше да е за окайване. Всичко, що има у човека, той го дължи на обществото. Който казва: не ща да работя за обществото, а за себе си, той прави престъпление. Ако обществото на едни дава възможност да достигнат щастие, а на другите не дава, то в него има обществена несправедливост, в него няма связ между интересите и трябва да се накара на сичките да служи еднакво.
Тая обществена связ – това съгласие на интересите у хората, който живеят в обществото, и без която е невъзможно щастието, нарича се солидарност.
Солидарността е голяма дума, в която се заключава щастието на хората. Трябва секи да вникне добре в него. Без солидарност няма и не може да бъде общественост, дето ще се рече, няма и щастие.
Първоначално, кога хората стъпили в обществен съюз, ако не са съзнавали това, то непременно са усещали. Ний видим първоначално, че сичките общества живеят на отделни общини. У тях земята е обща и секи член отдава сичките си сили и сичките си способности на общината.
Общината от своя страна се грижила за интересите на сички без изключение, без пристрастие. Сичко в общината се дели по равно, съдят се и наредби правят задружно; никакво началство не знаят; никакъв данък не плащат, ако да трябва нещо действително необходимо да се сгради, то се дава от общите средства. Вън от общината никой не може да живее. Това прави наистина обществена связ, истинната солидарност на обществото.
Но за зла чест народът бил лишен от едно нещо. Сяко общество е заобиколено от друго общество, уважавающе само своите интереси, а интересите на другите се тъпчеха. Не съзнаваха, че само тогава е възможно да се достигне щастие, когато има съгласие на интересите между обществата. Нямало международна солидарност между общините. А дето няма международна солидарност, там неизбежно се явява международна война.
Туй именно се случи и с общините. Започна се международна война, в която по-чевръстите и себелюбивите хора отделиха своите интереси от общите, отпосле малко по малко зеха и властта в ръце. Тъй се наруши обществената связ и съгласието на интересите, изчезна солидарността и наместо нея се яви неравенството и порабощението едни други. По-силната община завоюва по-слабите, лиши ги от свобода и ги накара насила да работят за нейна полза. Така се яви робството в старо време, а по-късно феодалното робство.
В робството и във феодализма също тъй има обществена връзка, но тази връзка е насилствена, несправедлива. Тя е основана не на разумната цел, която влиза в основанието на обществения живот, а на силата, на угнетението и неправдата. Такава връзка не може да трае и рано или късно трябва да се уничтожи.
Робството и феодализмът отдавна са съсипани. Сега ги няма вече ни в едно господарство. С падението им срути се и насилствената връзка и обществото сега съществува без сяка връзка. Затова сега секи воюва против сичките и сичките против секиго, както изпървен воюваха общините една срещу друга. Очевидно, че не може така да се живее и колкото отиваме по-нататък, толкова по-добре хората разбират, че трябва да се прекрати войната и сичко в живота отива към това. Затова е твърде важно да се реши въпросът: „как може да се достигне щастието“. Подир сичко казано тука, не е мъчно да се разреши тоя въпрос. Необходимо е да се унищожи войната между хората и обществата. А войната можеше да се унищожи, кога се възобнови съгласието и солидарността на интересите. Как това ще се достигне? - за да се достигне съгласие и солидарност в интересите, необходимо е следующето.
1) Земята, фабриките, заводите, оръдията на производството като машини и др. да минат в ръцете на работническите дружества;
2) Трудът да стане общ, владението на земята, фабриките и заводите тъй също да са обществени;
3) Господарствената власт да мине у народа;
4) Пълна свобода за разпространение на знанието на преподавание науките, печата, словото и съвестта;
5) Образованието да стане безплатно и за сички достъпно;
6) Да има един международен съюз, който ще се грижи да поддържа съгласието на интересите у сички общества.
Кога нашето общество се нареди по тези начала, тогава е възможно щастие.
Да видим сега с какви средства това може да се достигне.
Господарството е така също едно дружество, но само много по-голямо. Господарството съединява милиони хора в цяло, с това уголемява и силите в милион пъти повече. Господарството докарва много повече сили и средства за достигание на щастие, отколкото едно малко дружество. Великата задача на господарството е тъй също да даде възможност секиму да достигне най-голямо благосъстояние, развитие, свобода и власт. Ако едно господарство това не дава, то трябва да се накара да го даде. Засега господарството не дава възможност за достигание на щастие, а служи само за в полза на интересите на себелюбивите хора.
То може да се накара еднакво да служи на сичките само тогава, когато работниците участвуват в господарствената власт. И тъй средствата за достижение на общо щастие са:
1) Широко избирателно право без различие на пола;
2) Общинно самоуправление;
3) Пълна свобода на преподаванието на науките и изкуствата, на разпространение на знанието, свобода на словото, печата и вероизповеданието;
4) религиозното възпитание да се изгони из училищата, то е работа на семейството, а не на господарството, както вече е прието напр., да кажем, във Франция;
5) Организацията на задължителното, безплатното и основано на духа на обществените и гражданските обязаности образование;
6) Възпитанието на народа в свобода и самостоятелен живот. Вънкашната политика на господарствата трябва да служи за възпитанието на народите във взаимното уважение на свободата и солидарната любов;
7) Уничтожение на постоянната войска и организация на народното опълчение;
8) Съкращението на непроизводителната армия, която се нарича чиновничество, и организацията на изборната общинна служба;
9) Заменението на съвременния съд с изборни присяжни заседатели;
10) Съединението на земледелческия и промишления труд;
11) Централизацията на кредита в ръцете на господарството и неговото употребление за организация на народния труд и народното производство на колективни начала;
12) Организацията на колективни начала общества за експлоатация на обществените земи, гори, планини и оръдията на производството. У нас, както и у всички народи има хора, които са разбрали, че щастието на хората зависи от солидарността на интересите. Когато я няма, трябва да се създаде. Тия хора обикновено наричат интелигенция. Задачата на интелигенцията е да осъществи обществената солидарност и ний видим, че тя се бори със сяко правителство, което това не прави. Тази борба има за цел не съсипванието на господарствения живот, а, напротив, за да основе господарствения живот връз съгласието на интересите.
Интелигенцията види, че сама в тая борба нищо не можи направи, защото силата е у работниците. Тя отива да се съедини с тях. Но правителствата знаят, че ако се събуди народът, то измамата, неправдата и насилието не могат вече съществува и те приследват сичко, което може да освети работата, клеветят интелигенцията пред народа, лъжат го, като смятат, че той от нищо не отбира, не може даже да различа истинните си приятели от враговете си.
Разбира се, всичко това е напусто! Нали веднаж хората разбрали как да живеят, честити да станат, то рано или късно ще намерят щастие. Целият живот отива към това. Но колкото по-разумно се върши, толкова по-скоро ще настъпи новият живот. Секи от нас е длъжен да работи в името на общото щастие. Тъй или инак, нали живеем. А да живееш значи да шаваш, да се намираш в движение. И тоя, който прекарва живота си в пиянство, и тоя, който играе на билярд, и тоя, който си губи времето в зевзеклик с хубавиците, и тоя, който мисли как да помогне на человеческите теглила, се живеят, движат се, само с тая разлика, че едните живеят разумен живот, а другите живеят глупешки, безцелно. Разумният живот се заключава в труда за достигание на общото щастие. Колкото повече хора работят в полза на общото щастие, толкова по-скоро ще го достигнат. Работниците най-много теглят от обществената неправда. Те са сила, но тая сила отива на вятър. Тази сила се харчи, дето не трябва, време е да се насочи към щастие. За работниците стига само едно усилие, за да направят една исполинска крачка към щастието. И те трябва да пристъпят, ако не заради своето щастие, то заради щастието на своите синове и внуци. Интелигенцията, която работи в името на общечеловеческото щастие, е така също работник, но работник разумен, просветен и следователно силен. Интелигенцията нравствено е задължена да се слее с работника; неговата сила, неговото значение, неговото щастие е в народа и не в отвлеченото понятие „народ“, а в реалния народ, с неговите реални нужди, народа, който с потта си ни дава. образование, възпитание и разум. В народа е работа на интелигенцията.
Димитър Благоев
Списание „Съвременний показател“1 юли 1885 г.
