Памет за Пеньо Пенев - Спомен - Александрина Шаханова
"Паралелката от първия ми преподавателски випуск на Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура носеше името на Пеньо Пенев. Някои от снимките са в албума, който е подарен на учениците ми от Музей "Пеньо Пенев" в Димитровград, а други отразяват моменти от живота на моя клас."
Дълги години съм преподавала в гимназиалния курс поезията на Пеньо Пенев и знам колко много го обичаха моите ученици. И не само за да угодят на класната си ръководителка, която им преподава литература и която знае почти всички стихове на Пеньо Пенев наизуст, но защото се вълнуваха от поезията му, избраха за свой патрон на класа Поета с ватенката.
През първите дни от пролетната ваканция на 1969 година, по повод 10 години от смъртта на Пеньо Пенев, учениците ми, заедно със заместник-класния ръководител (аз не можех да пътувам до Димитровград, защото синът ми се роди на 4 април същата година), посетиха гроба на поета и Музея в Димитровград.
Снимките са от албума, който учениците ми подариха и се публикуват за първи път.
*
Не знам ще доживея ли до старини,
на знам дали в ръка с тояжка
ще търся порти и пътека.
Дори и да си отида рано - нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе.
Аз имам да уреждам с него сметка!
Записал съм си я в партийни директиви
и то през всяка нова петилетка
ще плаща с лихвите на моите мечти.
О, колко много има то да ми плати!
*
С протегнати ръце,
с отворени очи ще си умра.
И след смъртта ми към зорилата зора
ще гледат моите очи,
ще гледат дотогава -
и моята душа ще бъде будна,
дорде, поела по посока права
премине най-подир Съдбата многолюдна.
И пак ще бъда като барабанчик в похода,
и пак ще водя маршовата стъпка на Родината -
аз, глас и съвест на епохата!
Пеньо Пенев
Текста, снимките и подбора на стихове изпрати Александрина Шаханова от Русе.
Александрина Шаханова
 |
| Албум подарен от Музей "Пеньо Пенев" в Димитровград |
Дълги години съм преподавала в гимназиалния курс поезията на Пеньо Пенев и знам колко много го обичаха моите ученици. И не само за да угодят на класната си ръководителка, която им преподава литература и която знае почти всички стихове на Пеньо Пенев наизуст, но защото се вълнуваха от поезията му, избраха за свой патрон на класа Поета с ватенката.
През първите дни от пролетната ваканция на 1969 година, по повод 10 години от смъртта на Пеньо Пенев, учениците ми, заедно със заместник-класния ръководител (аз не можех да пътувам до Димитровград, защото синът ми се роди на 4 април същата година), посетиха гроба на поета и Музея в Димитровград.
Снимките са от албума, който учениците ми подариха и се публикуват за първи път.
 |
| На път за Димитровградското гробище за полагане на цветя на гроба на П.Пенев |
 |
| Пред гроба на П. Пенев |
 |
| Пред гроба на П. Пенев |
Из поемата " Дни на проверка"
*
Не знам ще доживея ли до старини,
на знам дали в ръка с тояжка
ще търся порти и пътека.
Дори и да си отида рано - нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе.
Аз имам да уреждам с него сметка!
Записал съм си я в партийни директиви
и то през всяка нова петилетка
ще плаща с лихвите на моите мечти.
О, колко много има то да ми плати!
 |
| Следват снимки от албума... |
 |
| ...със съпругата си |
 |
| Пеньо Пенев на строежа... |
*
С протегнати ръце,
с отворени очи ще си умра.
И след смъртта ми към зорилата зора
ще гледат моите очи,
ще гледат дотогава -
и моята душа ще бъде будна,
дорде, поела по посока права
премине най-подир Съдбата многолюдна.
И пак ще бъда като барабанчик в похода,
и пак ще водя маршовата стъпка на Родината -
аз, глас и съвест на епохата!
Пеньо Пенев
 |
| Ръкописи на поета |
 |
| Ръкописи на поета |
 |
| Ръкописи на поета |
 |
| Ръкописи на поета |
 |
| Снимки от ръкописи на поета |
Текста, снимките и подбора на стихове изпрати Александрина Шаханова от Русе.
