БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова
„Солидарност“, художник Кете Колвиц Селска хроника По радиото някой шумно спори. С кого? Не знам. А може би с народа. Говори си и нека си говори, нали затуй му плащат хората. „Държава има, има власт, която неспирно бди за ваште интереси. Хвърлете лозунга! Плаката на земята! Народът е доволен, сит и весел.“ Във кафенето някой се изсекна и дълго трна със здравите опинци, игледа се и каза уж полека: – Комай ни лъжат тия синковци. А и в писанието писано е божем: „Глас народен – глас божи.“ – Комай си прав – обади се от ъгъла един младеж със глас от глад изстинал, – нали така ви лъгаха и през петнайсета година? И ако нас ни карат да умираме, а ако нас ни тикат към куршумите, то сигурно и лудия разбира, че ние трябва да си кажем думата. Та казвам аз, понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер, един е лозунга: Терора долу! Съюз със СССР! Защо е създадено стихотворението? През есента на 1940 г. в София е изпратен главният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболев. Той п...