БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Балада за човека Самичък в студената бяла гора две нощи човекът се влече. И каза гората: – Нима не разбра? Ранен си. Отиваш си вече. Умираш. Далеч е отрядът сега. Ни стряха, ни лек, ни пътека. Но глух бе човека, съборен в снега. Пълзеше, пълзеше човека. И каза гората: – Смири се и спри! Не ще се изтръгнеш от мене. Виж – бързият гълъб е паднал дори, до тебе с крила укротени. Къде ще отидеш с такива нозе, крилете щом в мен са сковани. И спря се човекът. И гълъбът взе, и скри го до своите рани. И гълъбът, сбрал топлина от кръвта, под пазвата трепна полека. Удари с криле и натам полетя, където не стигна човека. Как да се направи портрет на птица Жак Превер Превод Веселин Ханчев Нарисувайте най-напред една клетка клетка с отворена вратичка Нарисувайте след това нещо красиво нещо простичко нещо хубаво нещо полезно за птицата След това поставете платното до едно дърво в някоя градина в някоя гора в някоя дъбрава Скрийте се зад дървото без да каз...