БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
"Тези българи са за следване! Техните имена трябва да се знаят и помнят!" Мирослав Моновски Христо Смирненски (1898-1923) поет, сатирик Ангел Каралийчев (1902-1972) писател Антон Страшимиров (1872-1937) писател Христо Ботев (1848-1876) революционер, поет, публицист Никола Вапцаров (1909-1942) поет, публицист Пеньо Пенев (1930-1959) поет Ана Карима (1871-1949) писател и публицист Александър Балабанов (1879-1955) литературен критик и публицист Гео Милев (1895-1925) поет, публицист, художник
Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова