БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Когато нацистите дойдоха за мен Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен - вече не бяха останали хора, които да ме защитят. Мартин Нимьолер превод: Борис Борисов и Александър Ножаров
Иван Варчев - Христо Кърпачев - 1987 г. Екскурзия на мисълта Студът ми сковава ръцете, краката, стените закриват града и света. Но пак ги прелита, като птичка в нивята, свободна и волна сама мисълта… Надничам над малкото студено село, сред черните урви и сиви нивя там, гдето реката във сребърна лента водите си пени и лудо шуми. Край нея дървари по волове стари ругаят и псуват из калния път. Зад нея къщурки и сламени плевни край улички криви, покрити във кал плетища от тръне и курници стари, окъпани в есенна, сива печал. Пред малка къщурка, със плочи покрита, излиза старица със бели коси - с тояжка в ръката и в дрипи обвита - над нея небето излеко роси. А старото куче лежи на боклука с настръхнал, проскубан от старост кожух. И кучето даже нещастно е тука. Светът за глада му и ням е, и глух. Тук спомени стари по ранни години кат локви дъждовни след буря цъфтят. А моите мисли по чуки, долини - подгонени птички през есен - ...