Забравената победа 1944-1945 - първа част
"... нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди..."
Във връзка със 70 годишнината от победата над фашизма, "Червеният ездач" ще публикува частта на "Кратка военна история на България 681/1945" за отечествената война на България 1944-1945 г. За да не се забравя славното дело на дедите ни.
РАЗДЕЛ ШЕСТИ
ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА НА БЪЛГАРИЯ 1944--1945 Г.
В България в резултат на Деветосептемврийското въоръжено анти- фашистко въстание, победило с решителната помощ на Съветската армия, се установи отечественофронтовска власт. В Отчетния доклад пред V конгрес на партията Георги Димитров заяви: „Най-голямата заслуга за победата на Деветосептемврийското въстание и освобождението на нашата родина от немскофашисткото иго се пада на братската героична Съветска армия, за която партията, работническата класа и целият наш трудещ се народ ще запазят чувството на вечна признателност.“
Правителството на Отечествения фронт проведе Отечествената война на България 1944-1945 г., която е едно от най-важните събития в най-новата история на нашата родина. Под ръководството на БКП армията беше мобилизирана и подготвена за водене на войната в минимални срокове. Това отбелязаха не само нашите съюзници и приятели, но и хитлеристкото командуване, което било изненадано от бързината, с която българското командуване успяло да "...съсредоточи войските си за започване на крупно настъпление в направление на Ниш и към долината на река Вардар. . .“
Участието на въоръжените сили на България в този важен етап на освободителните борби на балканските народи бе естествено продължение от активната антифашистка борба, която българският народ водеше в страната.
Народът, който въпреки многократните настойчиви искания на Хитлер не позволи да бъде изпратен на Източния фронт нито един български воин, показа своето истинско отношение на любов и Дружба към съветските народи. Той беше против въвличането на България във войната и не закъсня да даде израз на чувствата си на солидарност спрямо борещите се съседни балкански народи. В страната се създаде значително партизанско движение, въоръжените действия на което се сливаха в единен поток с борбите на партизаните от съседните страни. Установиха се плодотворни връзки и сътрудничество между българското и другите балкански антифашистки съпротивителни движения. Участието на българските въоръжени сили във войната срещу хитлеристка Германия бе не само изпълнение на една национална задача, но и продължение на общите борби, водени от антифашистките сили на Балканите и в света. В този смисъл ние решавахме и важна интернационална задача.
В хода на войната Г. Димитров неведнъж е изтъквал нейната важност и значение. Той заяви: „Ние трябва твърдо да знаем, че бъдещето на нашата страна ще зависи преди всичко от оня реален принос, който сега, като народ и държава, ще прибавим към общите военни усилия за час по-скорошното разгромяване на фашистка Германия, за час по-скорошното победоносно завършване на войната и установяването на нов, траен и справедлив мир“
Справедливият характер на Отечествената война усили революционната енергия на народа. Войната се посрещна с голям ентусиазъм. Лозунгът „Всичко за фронта, всичко за победата“ беше подет от целия трудещ се народ. Като имаше пред вид справедливите цели и освободителния характер на войната, партията извърши огромна организаторска, разяснителна и възпитателна работа относно необходимостта от нейното водене. На 12. ІХ. 1944 г. с Окръжно № 5 партията призова народа на решителна борба срещу немскофашистката опасност и за пълното изгонване на хитлеристите от Балканите.
Глава първа
ПОДГОТОВКА НА СТРАНАТА И АРМИЯТА ЗА ВОЙНА СРЕЩУ ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ
Подготовката на страната и армията за война беше проведена при сложна политико-стратегическа и икономическа обстановка. Свалената от власт буржоазия беше все още силна и продължаваше да се съпротивява. Народното стопанство беше доведено до пълна разруха. Изтеглящите се от Гърция и Егейските острови хитлеристки войски напираха към нашата западна граница, а имаше вероятност да застрашат и част от южната.
Икономическата подготовка на Отечествената война изискваше мобилизиране на ресурсите и мощностите на страната и осигуряване на помощ отвън. С тази задача се зае новоизградената стопанска комисия. Тя постави под контрол наличните стратегически суровини и производството на страната. Благодарение на ръководството на комунистическата партия СССР и героичната Съветска армия ни оказаха огромна помощ. Трети украински фронт ни отпусна значителни количества оръжие, снаряжение, бойни и хранителни припаси и гориво- смазочни материали. Още към края на 1944 г. промишлеността, която при започването на войната произвеждаше едва 64% от довоенното производство, започна да получава суровини от СССР.
В дипломатическата подготовка на войната важно място заема подписаната на 5. Х. 1944 г. в Крайова спогодба между България и Югославия. В резултат на съветското посредничество и помощ бяха уредени съвместните бойни действия между Българската народна ар- мия и Югославските народоосвободителни войски.
Още на 9. ІХ. 1944 г. правителството на Отечественпя фронт на- прави постъпки за примирие със СССР, Англия и САЩ и както е известно, на 28. Х. 1944 г. в Москва беше подписано съглашение за примирие. От българска страна беше проявена инициатива и за установяване на добросъседски отношения със съседните страни. За уреждане на спорните въпроси с Гърция правителството изпрати в Западна Тракия свой специален върховен делегат - проф. Сава Гановски. Споразумението уреждаше положението на нашите войски в Западна Тракия и отношенията им с гръцките народоосвободителни войски и местното население.
В резултат на дипломатическата дейност на отечественофронтовското правителство и на братската и безкористна подкрепа на КПСС и СССР беше предотвратена окупацията на България и тя проведе войната като свободна и независима държава.
Съществен момент от подготовката на страната за война беше изграждането на армията. Не случайно Ленин пише: „Господствува- щата класа, пролетариатът, щом той иска да господствува и ще господствува, трябва да докаже това и с военната си организация.” При създадената обстановка след победата на Деветосептемврийското въоръжено въстание Българската комунистическа партия и правителството на ОФ ясно разбираха, че се нуждаят от армия, годна да изпълнява нови по своя характер задачи. Такава армия беше нужна не само поради обстоятелства от вътрешнополитическо естество, но и поради това, че политиката на БКП, провъзгласена през юни 1941 г. и провеждана по-късно от ОФ, изискваше въоръжената борба против силите на фашистките агресори да се води до окончателното им побеждаване. Тази армия трябваше да бъде годна да започне и да води съвместно със Съветската армия успешни военни действия срещу опитен и добре въоръжен противник - немскофашистките войски.
Възможностите и условията в България след победата на 9. ІХ. 1944 г. за създаването на подобна армия бяха налице. Победата осигури благоприятна външнополитическа и вътрешнополитическа обстановка. Опитът на КПСС в тази насока и многогодишната практика на БКП в областта на военното строителство и особено в периода на 1923-1924 и 1941-1944 г. бяха важна предпоставка за успешното и сравнително много бързо решаване на тази историческа задача.
Непосредствено преди 9. ІХ. 1944 г. в почти всички войскови единици имаше изградени партийни и ремсови организации и ядки, в резултат на което антифашисткото движение в армията обхвана значителна част от личния състав. Народоосвободителната въстаническа армия беше добре организирана и притежаваше висок боен дух. След деветосептемврийската победа тя осигури изпитани и предани на народа и партията командни кадри - 7 генерали, 21 полковници, 28 подполковници, 58 майори, 105 капитани, 193 поручици и 298 под- поручици. На действителна служба бяха приети значителен брой запасни офицери, уволнени от фашистките правителства и взели участие в победата на 9. ІХ. 1944 г.1 За взводни командири бяха назначени 151 антифашисти, а за старшини и сержанти - 854 души, без да се смятат партизаните, назначени за такива.
В Министерството на войната бяха направени сериозни преустройства. Много вражески и колебливи елементи бяха заменени с прогресивни офицери. Дейността и правата на министъра на войната Дамян Велчев бяха ограничени, като беше назначен още един негов заместник - бившият главнокомандуващ НОВА ген. Благой Иванов. За началник на Генералния щаб на 20. ХІІ. 1944 г. беше назначен ген. Иван Кинов, дошъл от редовете на Съветската армия, а за помощник главнокомандуващ беше назначен ген. Фердинанд Козовски. Началникът на отдел Кадри и началникът на Разузнавателния отдел при Генералния щаб бяха заменени с участници в борбата против фашизма.
По такъв начин партията и правителството на ОФ в кратки срокове създадоха здраво ядро от командири антифашисти, които заедно с българите офицери, дошли от редовете на Съветската армия, бяха сигурна опора на новата власт.
При създаването на Народната армия важна роля изиграха и вой- нишките комитети. Те се появиха като революционни органи на ОФ власт в армията в дните преди 9 септември. Тяхно ръководно ядро бяха партийните и ремсовите комитети и групи, които съществуваха нелегално във войсковите поделения преди 9. ІХ. 1944 г. Те бяха създадени в ротите, дружините и полковете. Войнишките комитети взеха в свои ръце ръководството на въстаналите на 9. ІХ. 1944 г. войнишки маси. По този начин те оказаха значителна помощ на БКП и правителството при създаването и укрепването на командния кадър в армията. С въвеждането на помощник-командирския институт войнишките комитети бяха преобразувани във войнишки активи и бяха активни помощници на помощник-коман- дирите в работата им по укрепването на БНА.
Народната гвардия беше формирана с постановление на Министерския съвет от 11. ІХ. 1944 г. В редовете и бяха включени изпитани в борбата против фашизма партизани, политзатворници, концлагеристи, ятаци и други активни антифашисти. Наред с тях бяха приети и младежи, взели участие в борбата против фашизма.
Непосредствено след 9. ІХ. 1944 г. беше формирана І пех. гвардейска дивизия в състав от три пех. полка, един артилерийски полк и една инженерна дружина. Като самостоятелни единици бяха форми- рани Пиринският гвардейски полк и 13-и пех. рилски гвардейски полк.
Освен самостоятелни гвардейски съединения и части в първите дни след Деветосептемврийската победа бяха изградени гвардейски и доброволчески поделения и към редовните полкове. Така бяха форми- рани 30 гвардейски дружини, 34 гвардейски роти и 7 гвардейски батареи. Общият брой на гвардейците и доброволците достигна около 35~ 40 000 души. Народната гвардия стана революционно ядро на новата армия и непобедима опора на народната власт.
Създаването на гвардейските поделения, части и съединения стана при всенароден подем. Под знамената се стекоха хиляди доброволци - юноши и девойки, мъже и жени. Пропити от патриотизъм и интернационализъм, те настояваха да бъдат включени в редовете на армията и изпратени на фронта.
Решаваща роля за изграждането на БНА изигра помощник-командирският институт. Той беше учреден с Министерска заповед № 352 от 22. ІХ. 1944 г. Посредством него БКП и правителството на ОФ си гарантираха политическо ръководство в армията. На 22. ІХ. 1944 г. бяха назначени помощник-командири на 1-ва, 2-ра, З-а, 4-а и 5-а армия, ВВС и 1-ви и 2-ри корпус. Общо бяха назначени 338 помощник-командири. За такива се назначаваха партизани, политзатворници, концлагеристи и други антифашисти с добра марксистко-ленинска подготовка. В хода на войната през първия период бяха назначени помощник-командири в армиите, дивизиите и полковете, а през втория период - и в дружините и ротите.
Българската народна армия запази старата организация и част от стария команден състав, но тя беше нова по характер и задачи, тя беше армия с революционен дух, армия от социалистически тип.
Мобилизацията на БНА се проведе при много сложна политическа и стратегическа обстановка. Буржоазното правителство на Муравиев независимо от желанието на народа и очевидната гибел на фашистка Германия продължаваше политиката на лоялност към хитлеристите. Не беше отдадена заповед за разоръжаване на немскофашистките гарнизони в Македония и Сърбия. Поради това и в резултат на предателството на някои стари командири изтеглянето на българските войски от Македония и Сърбия в края на август и началото на септември беше сериозно затруднено. Хитлеристите обезоръжиха някои части и съединения и плениха част от личния им състав. Част от изтеглящите се войски от Македония заедно с местните партизани водиха упорити боеве и достигнаха старите граници на родината. В резултат на тези събития бяха понесени загуби от много хора и големи количества оръжие, снаряжение, боеприпаси и друго имущество. Тези загуби се отразиха неблагоприятно върху мобилизацията на армията.
БКП проведе резултатна работа за разгласяване на мобилизацията и осигуряване на навременното явяване на хората и докарване на моторните превозни средства и добитъка във войсковите части. С Окръжно № 6 от 20 септември ЦК на БКП разпореди на партийните организации да съдействуват всемерно за най-бързото провеждане на мобилизацията. Благодарение на усилията на народа и ръководната роля на партията чрез частичната мобилизация, обявена непосредствено след 9 септември, и общата от 19 септември БНА беше приведена в бойна готовност. Справедливият характер на войната оказа голямо влияние върху общата мобилизация и тя беше проведена в изключително кратък срок - за 6 дена. Бяха мобилизирани много нови съединения, които бяха попълнени от 93 до 100% по военновременни- те щатове. Оказа се, че не достигат въоръжение, облекло, снаряжение, боеприпаси, гориво-смазочни материали и др. Затова по искане от командуването на БНА 3-и украински фронт ни отпусна 300 000 чифта ботуши, 300 000 комплекта бельо, 200 тона гьон, 400 походни кухни и др. Към 8 октомври общата численост на БНА достигна 446 056 души.
Организационният строеж, с който армията започна войната, в основни линии позволяваше воденето на успешни бойни действия. Военновъздушните сили нямаха достатъчно самолети, а бронетанковите войски бяха малко повече от 10% спрямо пехотата и разполагаха с малко танкове. Поделенията и частите, резерв на Главното командуване, наследени от старата армия, бяха недостатъчни. Това се отнася особено за артилерията (главно противотанковата и противовъздушната) и въздушнодесантните войски.
Пехотните съединения, части и поделения имаха неразвърнати щабове и малко моторни превозни средства.
В началото на войната численият състав на пехотните дивизии и полкове беше намален по подобие на съветските части и съединения. По този начин те станаха по-маневреноспособни и по-лесно управляеми.
Българската народна армия наследи от старата армия сравнително остаряла немска материална част и значително износено въоръжение. В пехотата не достигаха автоматични оръжия. Калибърът на полковите противотанкови оръдия бе малък. Не достигаха противотанкови пушки и гранати. Повече от зенитните оръдия бяха малокалибрени, а повечето от самолетите - морално остарели.
За превъоръжаване на армията нямаше време, а това не беше и целесъобразно, понеже армията беше обучавана да действува с наличното немско оръжие. На помощ отново ни се притече Съветската ар- мия. Още в първите месеци на войната тя ни отпусна повече от 100 млн. патрона, около 1,5 млн. различни калибри снаряди, 300 000 мини и 650 000 ръчни гранати. Бяха ни отпуснати и около 14 000 тона гориво-смазочни материали.
Българската народна армия започна войната с остарели в много отношения оперативно-тактически схващания. Подготовката на ата- ката се извършваше от изходна линия за атака, отстояща на 2-4 км от противника. Това довеждаше до нереална подготовка на атаката, до невъзможност да се извърши пробив и до повече загуби. Не се правеше разлика между полосата за настъпление и участъка за пробив. Не бяха разработени пълно въпросите по прерастването на обходните действия в обкръжителни. Смяташе се, че не трябва да се оставят големи оперативни резерви, понеже се изхождаше от положението, че първоначалният удар има решаващо значение за успеха.
Схващанията за отбраната в много отношения бяха правилни, но не се обръщаше сериозно внимание на траншейната система. Въпросите за артилерийската поддръжка на атаката не бяха разработени. Бронетанковите войски се разглеждаха като огнево средство за действие за близко разстояние. Не се познаваше използуването на подвижни от- ряди за заграждения и отряди за осигуряване на движението. За гръбнак на свързочната система се смяташе проводната свръзка. На практика взаимодействието между видовете въоръжени сили и някои родове войски в боя и операцията не се организираше. Щабовете често оставаха назад.
Подчинението на БНА в оперативно отношение на З-и украински фронт позволи да и бъде оказана чувствителна помощ. Бяха изпратени 33 съветници в щабовете на обединенията, съединенията и частите в началото на октомври. Със своя богат практически опит те подпомагаха всестранно нашите командири и щабове. Посредством лекции, курсове за близка борба с танкове, за миниране и разминиране, показни тактически учения и стрелби командирите и щабовете от БНА също усвояваха съветския опит и постепенно преодоляваха старите неправилни схващания.
За преодоляване на неправилните оперативно-тактически схващания, наследени от старата армия, важна роля изиграха и офицерите българи, дошли в БНА от редовете на Съветската армия. Изобщо оперативно-тактическата подготовка на БНА даваше вьзможност да се водят успешни действия. Това се потвърди и от хода на войната.
Икономическата подготовка на Отечествената война изискваше мобилизиране на ресурсите и мощностите на страната и осигуряване на помощ отвън. С тази задача се зае новоизградената стопанска комисия. Тя постави под контрол наличните стратегически суровини и производството на страната. Благодарение на ръководството на комунистическата партия СССР и героичната Съветска армия ни оказаха огромна помощ. Трети украински фронт ни отпусна значителни количества оръжие, снаряжение, бойни и хранителни припаси и гориво- смазочни материали. Още към края на 1944 г. промишлеността, която при започването на войната произвеждаше едва 64% от довоенното производство, започна да получава суровини от СССР.
В дипломатическата подготовка на войната важно място заема подписаната на 5. Х. 1944 г. в Крайова спогодба между България и Югославия. В резултат на съветското посредничество и помощ бяха уредени съвместните бойни действия между Българската народна ар- мия и Югославските народоосвободителни войски.
Още на 9. ІХ. 1944 г. правителството на Отечественпя фронт на- прави постъпки за примирие със СССР, Англия и САЩ и както е известно, на 28. Х. 1944 г. в Москва беше подписано съглашение за примирие. От българска страна беше проявена инициатива и за установяване на добросъседски отношения със съседните страни. За уреждане на спорните въпроси с Гърция правителството изпрати в Западна Тракия свой специален върховен делегат - проф. Сава Гановски. Споразумението уреждаше положението на нашите войски в Западна Тракия и отношенията им с гръцките народоосвободителни войски и местното население.
В резултат на дипломатическата дейност на отечественофронтовското правителство и на братската и безкористна подкрепа на КПСС и СССР беше предотвратена окупацията на България и тя проведе войната като свободна и независима държава.
Съществен момент от подготовката на страната за война беше изграждането на армията. Не случайно Ленин пише: „Господствува- щата класа, пролетариатът, щом той иска да господствува и ще господствува, трябва да докаже това и с военната си организация.” При създадената обстановка след победата на Деветосептемврийското въоръжено въстание Българската комунистическа партия и правителството на ОФ ясно разбираха, че се нуждаят от армия, годна да изпълнява нови по своя характер задачи. Такава армия беше нужна не само поради обстоятелства от вътрешнополитическо естество, но и поради това, че политиката на БКП, провъзгласена през юни 1941 г. и провеждана по-късно от ОФ, изискваше въоръжената борба против силите на фашистките агресори да се води до окончателното им побеждаване. Тази армия трябваше да бъде годна да започне и да води съвместно със Съветската армия успешни военни действия срещу опитен и добре въоръжен противник - немскофашистките войски.
Възможностите и условията в България след победата на 9. ІХ. 1944 г. за създаването на подобна армия бяха налице. Победата осигури благоприятна външнополитическа и вътрешнополитическа обстановка. Опитът на КПСС в тази насока и многогодишната практика на БКП в областта на военното строителство и особено в периода на 1923-1924 и 1941-1944 г. бяха важна предпоставка за успешното и сравнително много бързо решаване на тази историческа задача.
Непосредствено преди 9. ІХ. 1944 г. в почти всички войскови единици имаше изградени партийни и ремсови организации и ядки, в резултат на което антифашисткото движение в армията обхвана значителна част от личния състав. Народоосвободителната въстаническа армия беше добре организирана и притежаваше висок боен дух. След деветосептемврийската победа тя осигури изпитани и предани на народа и партията командни кадри - 7 генерали, 21 полковници, 28 подполковници, 58 майори, 105 капитани, 193 поручици и 298 под- поручици. На действителна служба бяха приети значителен брой запасни офицери, уволнени от фашистките правителства и взели участие в победата на 9. ІХ. 1944 г.1 За взводни командири бяха назначени 151 антифашисти, а за старшини и сержанти - 854 души, без да се смятат партизаните, назначени за такива.
В Министерството на войната бяха направени сериозни преустройства. Много вражески и колебливи елементи бяха заменени с прогресивни офицери. Дейността и правата на министъра на войната Дамян Велчев бяха ограничени, като беше назначен още един негов заместник - бившият главнокомандуващ НОВА ген. Благой Иванов. За началник на Генералния щаб на 20. ХІІ. 1944 г. беше назначен ген. Иван Кинов, дошъл от редовете на Съветската армия, а за помощник главнокомандуващ беше назначен ген. Фердинанд Козовски. Началникът на отдел Кадри и началникът на Разузнавателния отдел при Генералния щаб бяха заменени с участници в борбата против фашизма.
По такъв начин партията и правителството на ОФ в кратки срокове създадоха здраво ядро от командири антифашисти, които заедно с българите офицери, дошли от редовете на Съветската армия, бяха сигурна опора на новата власт.
При създаването на Народната армия важна роля изиграха и вой- нишките комитети. Те се появиха като революционни органи на ОФ власт в армията в дните преди 9 септември. Тяхно ръководно ядро бяха партийните и ремсовите комитети и групи, които съществуваха нелегално във войсковите поделения преди 9. ІХ. 1944 г. Те бяха създадени в ротите, дружините и полковете. Войнишките комитети взеха в свои ръце ръководството на въстаналите на 9. ІХ. 1944 г. войнишки маси. По този начин те оказаха значителна помощ на БКП и правителството при създаването и укрепването на командния кадър в армията. С въвеждането на помощник-командирския институт войнишките комитети бяха преобразувани във войнишки активи и бяха активни помощници на помощник-коман- дирите в работата им по укрепването на БНА.
Народната гвардия беше формирана с постановление на Министерския съвет от 11. ІХ. 1944 г. В редовете и бяха включени изпитани в борбата против фашизма партизани, политзатворници, концлагеристи, ятаци и други активни антифашисти. Наред с тях бяха приети и младежи, взели участие в борбата против фашизма.
Непосредствено след 9. ІХ. 1944 г. беше формирана І пех. гвардейска дивизия в състав от три пех. полка, един артилерийски полк и една инженерна дружина. Като самостоятелни единици бяха форми- рани Пиринският гвардейски полк и 13-и пех. рилски гвардейски полк.
Освен самостоятелни гвардейски съединения и части в първите дни след Деветосептемврийската победа бяха изградени гвардейски и доброволчески поделения и към редовните полкове. Така бяха форми- рани 30 гвардейски дружини, 34 гвардейски роти и 7 гвардейски батареи. Общият брой на гвардейците и доброволците достигна около 35~ 40 000 души. Народната гвардия стана революционно ядро на новата армия и непобедима опора на народната власт.
Създаването на гвардейските поделения, части и съединения стана при всенароден подем. Под знамената се стекоха хиляди доброволци - юноши и девойки, мъже и жени. Пропити от патриотизъм и интернационализъм, те настояваха да бъдат включени в редовете на армията и изпратени на фронта.
Решаваща роля за изграждането на БНА изигра помощник-командирският институт. Той беше учреден с Министерска заповед № 352 от 22. ІХ. 1944 г. Посредством него БКП и правителството на ОФ си гарантираха политическо ръководство в армията. На 22. ІХ. 1944 г. бяха назначени помощник-командири на 1-ва, 2-ра, З-а, 4-а и 5-а армия, ВВС и 1-ви и 2-ри корпус. Общо бяха назначени 338 помощник-командири. За такива се назначаваха партизани, политзатворници, концлагеристи и други антифашисти с добра марксистко-ленинска подготовка. В хода на войната през първия период бяха назначени помощник-командири в армиите, дивизиите и полковете, а през втория период - и в дружините и ротите.
Българската народна армия запази старата организация и част от стария команден състав, но тя беше нова по характер и задачи, тя беше армия с революционен дух, армия от социалистически тип.
Мобилизацията на БНА се проведе при много сложна политическа и стратегическа обстановка. Буржоазното правителство на Муравиев независимо от желанието на народа и очевидната гибел на фашистка Германия продължаваше политиката на лоялност към хитлеристите. Не беше отдадена заповед за разоръжаване на немскофашистките гарнизони в Македония и Сърбия. Поради това и в резултат на предателството на някои стари командири изтеглянето на българските войски от Македония и Сърбия в края на август и началото на септември беше сериозно затруднено. Хитлеристите обезоръжиха някои части и съединения и плениха част от личния им състав. Част от изтеглящите се войски от Македония заедно с местните партизани водиха упорити боеве и достигнаха старите граници на родината. В резултат на тези събития бяха понесени загуби от много хора и големи количества оръжие, снаряжение, боеприпаси и друго имущество. Тези загуби се отразиха неблагоприятно върху мобилизацията на армията.
БКП проведе резултатна работа за разгласяване на мобилизацията и осигуряване на навременното явяване на хората и докарване на моторните превозни средства и добитъка във войсковите части. С Окръжно № 6 от 20 септември ЦК на БКП разпореди на партийните организации да съдействуват всемерно за най-бързото провеждане на мобилизацията. Благодарение на усилията на народа и ръководната роля на партията чрез частичната мобилизация, обявена непосредствено след 9 септември, и общата от 19 септември БНА беше приведена в бойна готовност. Справедливият характер на войната оказа голямо влияние върху общата мобилизация и тя беше проведена в изключително кратък срок - за 6 дена. Бяха мобилизирани много нови съединения, които бяха попълнени от 93 до 100% по военновременни- те щатове. Оказа се, че не достигат въоръжение, облекло, снаряжение, боеприпаси, гориво-смазочни материали и др. Затова по искане от командуването на БНА 3-и украински фронт ни отпусна 300 000 чифта ботуши, 300 000 комплекта бельо, 200 тона гьон, 400 походни кухни и др. Към 8 октомври общата численост на БНА достигна 446 056 души.
Организационният строеж, с който армията започна войната, в основни линии позволяваше воденето на успешни бойни действия. Военновъздушните сили нямаха достатъчно самолети, а бронетанковите войски бяха малко повече от 10% спрямо пехотата и разполагаха с малко танкове. Поделенията и частите, резерв на Главното командуване, наследени от старата армия, бяха недостатъчни. Това се отнася особено за артилерията (главно противотанковата и противовъздушната) и въздушнодесантните войски.
Пехотните съединения, части и поделения имаха неразвърнати щабове и малко моторни превозни средства.
В началото на войната численият състав на пехотните дивизии и полкове беше намален по подобие на съветските части и съединения. По този начин те станаха по-маневреноспособни и по-лесно управляеми.
Българската народна армия наследи от старата армия сравнително остаряла немска материална част и значително износено въоръжение. В пехотата не достигаха автоматични оръжия. Калибърът на полковите противотанкови оръдия бе малък. Не достигаха противотанкови пушки и гранати. Повече от зенитните оръдия бяха малокалибрени, а повечето от самолетите - морално остарели.
За превъоръжаване на армията нямаше време, а това не беше и целесъобразно, понеже армията беше обучавана да действува с наличното немско оръжие. На помощ отново ни се притече Съветската ар- мия. Още в първите месеци на войната тя ни отпусна повече от 100 млн. патрона, около 1,5 млн. различни калибри снаряди, 300 000 мини и 650 000 ръчни гранати. Бяха ни отпуснати и около 14 000 тона гориво-смазочни материали.
Българската народна армия започна войната с остарели в много отношения оперативно-тактически схващания. Подготовката на ата- ката се извършваше от изходна линия за атака, отстояща на 2-4 км от противника. Това довеждаше до нереална подготовка на атаката, до невъзможност да се извърши пробив и до повече загуби. Не се правеше разлика между полосата за настъпление и участъка за пробив. Не бяха разработени пълно въпросите по прерастването на обходните действия в обкръжителни. Смяташе се, че не трябва да се оставят големи оперативни резерви, понеже се изхождаше от положението, че първоначалният удар има решаващо значение за успеха.
Схващанията за отбраната в много отношения бяха правилни, но не се обръщаше сериозно внимание на траншейната система. Въпросите за артилерийската поддръжка на атаката не бяха разработени. Бронетанковите войски се разглеждаха като огнево средство за действие за близко разстояние. Не се познаваше използуването на подвижни от- ряди за заграждения и отряди за осигуряване на движението. За гръбнак на свързочната система се смяташе проводната свръзка. На практика взаимодействието между видовете въоръжени сили и някои родове войски в боя и операцията не се организираше. Щабовете често оставаха назад.
Подчинението на БНА в оперативно отношение на З-и украински фронт позволи да и бъде оказана чувствителна помощ. Бяха изпратени 33 съветници в щабовете на обединенията, съединенията и частите в началото на октомври. Със своя богат практически опит те подпомагаха всестранно нашите командири и щабове. Посредством лекции, курсове за близка борба с танкове, за миниране и разминиране, показни тактически учения и стрелби командирите и щабовете от БНА също усвояваха съветския опит и постепенно преодоляваха старите неправилни схващания.
За преодоляване на неправилните оперативно-тактически схващания, наследени от старата армия, важна роля изиграха и офицерите българи, дошли в БНА от редовете на Съветската армия. Изобщо оперативно-тактическата подготовка на БНА даваше вьзможност да се водят успешни действия. Това се потвърди и от хода на войната.
ПЛАНОВЕ НА СТРАНИТЕ
План на немскофашисткото командуване
Към края на лятото на 1944 г. в Гърция и Егейските острови се намираше немскофашистката група армии „Егея“ („Е“) с командуващ генерал-полк. А. Льор и началник на щаба генерал-майор Е. Рихберг. Щабът на групата беше в Солун, а тя беше в следния състав и дислокация:
- 21-ви планински армейски корпус с щаб в Тирана. В неговия състав се включваха 181-ва и 297-а пех. дивизия и 21-Ва ЅЅ планинска дивизия „Скендерберг“.
- 22-ри планински армейски корпус с щаб в Янина в състав 104-а планинска егерска дивизия, 996-а и 117-а крепостна бригада и около полк охранителни сили.
- 61-ви армейски корпус с щаб в Атина. Той се състоеше от 41-ва крепостна дивизия, 117-а планинска дивизия, 11-а полева дивизия на ВВС и два отделни батальона.
- 91-ви армейски корпус с особено назначение с щаб в Солун. Той включваше 4-а ЅЅ полицейска пехотна моторизирана дивизия, разположена в Лариса, 938-а, 939-а и 967-а крепостна бригада, групи- рани съответно в Тесалия, Едеса и остров Лемнос, 18-и ЅЅ планински полицейски полк, един отделен батальон и една рота.
- Корпусно командуване „Крит“ с щабв Кания, което се състоеше от 22-ра пехотна и ІЗЗ-а крепостна дивизия, дислоцирани на остров Крит.
- Корпусно командуване „Източна Егея“ с щаб на остров Родос. неговия състав се включваха моторизираната щурмова дивизия „Родос“, една крепостна бригада, един отделен батальон и няколко отделни роти.
- Военновъздушни сили с щаб в Атина в състав 19-а зенитна дивизия, една изтребителна ескадрила, няколко разузнавателни и транспортни машини. Численият им състав възлизаше на около 12000 души.
- Военноморски сили с щаб в Атина в състав от две подводници, 10 миночистача, два миннозаградителя, три торпедни катера, няколко стражеви кораба, няколко десетки баржи и брегова артилерия. Численият им състав достигаше около 30 000 души.
В състава на групата армии „Егея“ влизаха и бреговите батареи по беломорското крайбрежие и островите, няколко инженерни и свързочни части и други малки поделения. В състава на групата общо влизаха девет пехотни, една моторизирана и една зенитна дивизия, шест бригади, един отделен полк, два батальона и няколко роти, а числеността и достигаше около 350 000 души. Групата притежаваше около 10000 моторни коли, но нямаше достатъчно бензин.
Към началото на октомври 1944 г. хитлеристките войски, групи- рани за действие срещу 3-и украински фронт, БНА и Югославската народоосвободителна войска на фронта от Оршова на р. Дунав до българогръцката граница, бяха около 12 дивизии и една бригада. Освен това хитлеристите имаха на Балканите 852 самолета, от които 272 годни за бой, 105 тежки и 64 леки зенитни батареи.
Като съюзници на хитлеристките сили на Балканите действуваха и войските на прохитлеристките агенти Рупник, Недич, Павелич, Дража Михайлович и др. в състав около 200 000 души, а също така известен брой гръцки и албански националисти. Част от тези сили взеха участие в боевете против БНА.
Освен намиращата се в Гърция и Егейските острови обyовойскова група „Егея“ към 16. ІХ. 1944 г. в Югославия се намираха и около 200 000 души, сведени в групата армии „Ф“ („Фелбер“), под командуването на фелдмаршал фон Вайхс с щаб в Белград. От тези сили в бое- вете срещу БНА взе участие 7-а ЅЅ планинска дивизия „Принц Ойген“ и 1-ва планинска дивизия от 2-ра танкова армия.
Когато БНА започна настъпателните действия срещу хитлеристите на Балканите в началото на октомври 1944 г., немскофашистката групировка „Южна Украйна“ беше вече разгромена в Яшко Кишиневската операция и настъплението на съветските войски през България и Румъния застрашаваше да откъсне хитлеристките войски в Гърция и по Егейските острови. Едно бързо проникване на Съветската армия по Дунавското стратегическо направление поставяше хитлеристките сили в Югославия, Албания и Гърция в незавидно положение. Поради тези причини хитлеристкото командуване беше принудено в началото на септември 1944 г. да побърза с изтеглянето от Балканите на своите войски с цел да запуши извършения пробив и да стабилизира десния си стратегически фланг. Замисълът му предвиждаше да се организира отбрана на рубежа Северна Албания, Скопие, българо-югославската граница, Железни врата за преграждане пътя на Съветската армия по Среднодунавското стратегическо направление.
Постигането на поставената цел и реализирането на възприетия замисъл трябваше да стане под прикритието на армейската група „Ф“. Поради това към нашата граница от р. Дунав до Ниш бяха заели за отбрана 1-ва планинска дивизия и 7-а ЅЅ дивизия „Принц Ойген“. Южно от Ниш по направленията, които водеха към долините на р. Южна Морава и р. Вардар, бяха групирани части от групата армии. Целта на тези флангарди беше да осигурят изтеглянето на главните сили към Дунавското стратегическо направление. При благоприятна обстановка се предвиждаше ограничено нахлуване в България по отделни направления. С това те биха затруднили мобилизацията и застрашили съсредоточаването на нашите войски. Освен това с подобни действия те целяха да предизвикат в страната безредици. Действително на БНА се наложи да води бойни действия за прикриване на държавната граница при Кула, Пирот, Босилеград, Девебаир, Царево село и Струмица.
След като България обяви война на хитлеристка Германия, положението на фашистката групировка в Гърция и Егейските острови се влоши много. Хитлеристкото командуване схващало съвсем ясно, че едно настъпление на БНА към Ниш и р. Вардар означава "... смъртоносна опасност за комуникациите на групата армии „Егея" и че оттеглянето на последната навлезе в съвършено нова фаза вследствие обявяването на война от България“. Ето защо Главното командуване на вермахта на 3. Х. 1944 г. беше принудено да заповяда пълно опразване на Гърция и Южна Албания, а след това командуващият групата „Егея" в очакване на българското настъпление заповяда изтеглянето да се ускори. В хода на оттеглянето на хитлеристите на север се развиха операциите на БНА на Балканите.
Освобождението на Румъния и България изведе войските на 2-ри, З-и и 4-и украински фронт до границите на Унгария и Югославия. Пред съветските войски се очертаваше важното Дунавско стратегическо направление с най-важен предстоящ обект за освобождение - Белград. Естествено хитлеристите съсредоточиха за отбраната му значителни сили и средства, още повече, че в Югоизточна Европа той беше най-важният опорен пункт в техни ръце. Така се стигна до Белградската операция, за провеждането на която от съветска страна бяха насочени основните сили и средства на 3-и украински фронт, част от силите на 2-ри украински фронт и корабите на Дунавската флотилия. Освен това в операцията взеха участие значителна част от силите на ЮНОВ и български войски.
При реализирането на Белградската операция, която доведе до освобождението на почти целия Балкански полуостров от немскофашистко иго, основната тежест понесоха съветските войски.
През първия период на войната БНА беше подчинена в оперативно отношение на 3-и украински фронт. В писмото на командуващия фронта маршал Ф. Ив. Толбухин до военния министър се казваше: „С оглед най-бързото разгромяване на немските войски със съвместните действия на съветските войски и българската армия считам за необходимо да подчиня в оперативно отношение българските въоръжени сили на себе си като представител на Военното командуване на съветските войски в България. При това осъществяването на оперативните заповеди, отнасящи се до българската армия, ще се провежда само чрез Българския генерален щаб"
Българската народна армия имаше задача "... да настъпи на запад към долините на р. Морава п р. Вардар, да бие противниковите заслони и чрез бързи действия да прегради пътищата за оттегляне на германските части на север”.
С оглед на политическата и военната обстановка БНА нанесе своя главен удар по Софийско-Нишкото оперативно направление с цел да попречи на германската общовойскова група „Егея“ да се от- тегли към Дунав и да усили немскофашистките войски на Дунавското стратегическо направление. Началникът на щаба на немскофашистката общовойскова група „Егея“ генерал Ерих Рихберг пише, че основната задача по прикриването и разбиването на хитлеристките войски, изтеглящи се от Гърция на север, е била възложена от съветска страна на българските войски. Според него „българският войскови контингент със своите 10 добре екипирани и развърнати по военно временните щатове дивизии в първа линия беше една значителна свежа боева сила, за да прегради пътя за изтегляне на общовойсковата група „Егея“ при особените условия, в които се намираше последната”.
Българското командуване нямаше пълно разработен план за война срещу немскофашистките войски. То разработи някои оперативни разчети и съображения въз основа на получената задача.
Целта на настъпателните действия на БНА беше да се прекъснат пътищата за оттегляне на противниковите войски на север и да се създадат предпоставки за техния разгром. Замисълът за предстоящите действия предвиждаше едновременно настъпление по направленията София-Ниш, Кюстендил-Страцин-Скопие и Горна Джумая (Благоевград)-Велес.
За реализиране на възприетия замисъл за действие на българо-югославската граница бяха съсредоточени и развърнати шестнадесет пехотни и една конна дивизия, две конни, една бронирана и две граиични бригади, които бяха сведени в три армии - 1-ва, 2-ра и 4-а. Общият числен състав, с който БНА участвува в първия период на Отечествената война, възлизаше на 446 056 души. В стратегически резерв бяха оставени З-а и 8-а пех. дивизия.
По Софийско - Нишкото направление беше насочена 2-ра армия с командуващ генерал-майор Кирил Станчев и помощник-командир полк. Боян Българанов. Тя беше най-голяма по състав - от 7 съединения.
По направлението Кюстендил-Страцин-Скопие беше развърната 1-ва армия с командуващ генерал-майор Владимир Стойчев и помощник-командир полк. Щерьо Атанасов.
По направлението Благоевград-Велес беше развърната 4-а армия с командуващ генерал-майор Боян Урумов и помощник-командир генерал-майор Борис Копчев.
На трите армии предстоеше да настъпят в полоса, широка повече от 200 км, и съвместно със Съветската армия и ЮНОВ да разгромят група армии "Егея". На БНА и предстоеше да действа срещу опитен и добре въоръжен противник в планинско-гориста местност през късна есен и зима.
Отечествената война на България в зависимост от решените стратегически задачи и постигнатите цели се дели на два периода. Първият период започва от септември и продължава до края на ноември 1944 г., а вторият започва от декември 1944 г. и завършва през май 1945 г. През първия период бяха планирани и проведени 4 настъпателни операции - Нишката, Страцин-Кумановската, Бригалнишко-Струмишката, и Косовската. Те бяха част от Белградската операция на 3-и украински фронт.
- СЛЕДВА -
Текста е от: Кратка военна история на България 681-1945, Военно издателство, София 1977
