Цанко Церковски - погрома 1925 година
Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите.
Цанко Церковски - След преврата на 9 юни 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925; отново е арестуван на 16 април 1925. На 21 март 1926 съдът го оправдава; признат за невинен, Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп. Месец по-късно, на 2 май 1926 Церковски умира.
Тиха вечер веч настава,
тих е звездний небосклон,
тихо сладко си запява
славей в гъстолисти клон.
Чу го мома хубавица
и в градинка притърча
и на хубавата птица
тъй печално зашептя:
- О, попей ми, мило птиче,
в тоя тих вечерен час;
о, попей ми, разтуши ме
със звънливия си глас.
Тежка беда сполете ме,
тежък удар претърпях -
либето ми днес отнеха,
зарад него що живях.
Враг държавен го кръстиха,
враг на нашия народ,
и началник с три стражари
го откара като скот!
Не, не е той враг народен,
той е борческа душа,
в него дух живей свободен,
дух на правдата света.
Клеветници, замлъкнете,
той народа е любил;
зарад него той е страдал,
страдал е и се борил...
Виснат облаци тъжовни,
глъхне полска ширина,
дреме цялата вселена,
спи под бяла пелена.
Но под бялата покривка,
та, из земните недра –
стонове се чуят тихи:
сговор таен за борба…
Ори, ори!
Пролет. Слънце в небесата,
глъч и шепот по полята -
ей, зловолен род селяшки,
стягай дрипи сиромашки
и на нивата върви,
пак ори, ори, ори!
Пуст останал свят - управа,
плач, одумки- хляб не дава;
цар заял те! - род глупашки,
стягай дрипи сиромашки
и на нивата върви,
пак ори, ори, ори!
Кой ще с мисъл да се бори,
колко къщи тя затвори;
бог проклел те... род сирашки
стягай дрипи сиромашки
и на нивата върви,
пак ори, ори, ори!
Дайте си ръцете,
синове немили,
дайте, та сплотете
ваште млади сили!
Доста се протака
дружба боязлива,
работа ни чака
на общата нива.
Ред е сега наши
да хвърлиме семе -
който ще се плаши,
нека бяга с време.
Който ще помага,
рало нек забива,
дорде има влага
народната нива.
Дайте си ръцете,
синове немили,
дружно работете
дор до сетни сили!
Цанко Церковски - След преврата на 9 юни 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925; отново е арестуван на 16 април 1925. На 21 март 1926 съдът го оправдава; признат за невинен, Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп. Месец по-късно, на 2 май 1926 Церковски умира.
Тиха вечер
Тиха вечер веч настава,
тих е звездний небосклон,
тихо сладко си запява
славей в гъстолисти клон.
Чу го мома хубавица
и в градинка притърча
и на хубавата птица
тъй печално зашептя:
- О, попей ми, мило птиче,
в тоя тих вечерен час;
о, попей ми, разтуши ме
със звънливия си глас.
Тежка беда сполете ме,
тежък удар претърпях -
либето ми днес отнеха,
зарад него що живях.
Враг държавен го кръстиха,
враг на нашия народ,
и началник с три стражари
го откара като скот!
Не, не е той враг народен,
той е борческа душа,
в него дух живей свободен,
дух на правдата света.
Клеветници, замлъкнете,
той народа е любил;
зарад него той е страдал,
страдал е и се борил...
* * *
Виснат облаци тъжовни,
глъхне полска ширина,
дреме цялата вселена,
спи под бяла пелена.
Но под бялата покривка,
та, из земните недра –
стонове се чуят тихи:
сговор таен за борба…
Ори, ори!
Пролет. Слънце в небесата,
глъч и шепот по полята -
ей, зловолен род селяшки,
стягай дрипи сиромашки
и на нивата върви,
пак ори, ори, ори!
Пуст останал свят - управа,
плач, одумки- хляб не дава;
цар заял те! - род глупашки,
стягай дрипи сиромашки
и на нивата върви,
пак ори, ори, ори!
Кой ще с мисъл да се бори,
колко къщи тя затвори;
бог проклел те... род сирашки
стягай дрипи сиромашки
и на нивата върви,
пак ори, ори, ори!
Дайте си ръцете
Дайте си ръцете,
синове немили,
дайте, та сплотете
ваште млади сили!
Доста се протака
дружба боязлива,
работа ни чака
на общата нива.
Ред е сега наши
да хвърлиме семе -
който ще се плаши,
нека бяга с време.
Който ще помага,
рало нек забива,
дорде има влага
народната нива.
Дайте си ръцете,
синове немили,
дружно работете
дор до сетни сили!
