Забравената победа 1944-1945 - втора част

Глава втора

ПЪРВИ ПЕРИОД НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА

(септември - ноември 1944 г.) 

1. НИШКА ОПЕРАЦИЯ

Оперативната обстановка, при която започна и се проведе Нишката операция, се характеризираше със стремежа на хитлеристкото командуване да изтегли войските си от Гърция и Егейските острови и да спре стремителното настъпление на Съветската армия по Дунавското стратегическо направление. Определящата роля обаче на Балканския полуостров принадлежеше на Съветската армия.

Нишката операция беше проведена от 2-ра армия, която наброяваше около 130 000 души.

а) Планове и подготовка на страните 

На немскофашисткото командуване

Замисълът на немскофашисткото командуване предвиждаше провеждането на активни отбранителни действия с цел да не се допусне проникване на българските войски по долината на р. Южна Морава и р. Нишава до изтеглянето на войските си от Гърция и Егейските остро- ви. Отчитайки важността на Софийско-Нишкото оперативно направление, то съсредоточи и развърна за действие по него на значителни сили и средства. Към 23. ІХ. 1944 г. там се отбраняваше 1-ва планинска дивизия от групата „Фелберг“, която на 2 и 3 октомври беше сменена от 7-а ЅЅ дивизия „Принц Ойген“ (дивизия „Принц Ойген“ се състоеше от 13~и и и 14-и пех. полк. един артилерийски полк в състав от 4 дивизиона и дивизионни части и поделения), сборния полк „Аларм Регимент“ и немскофашисткото бойно училище в Ниш около една пех. дружина. По направлението хитлеристите разполагаха с около 20000 души, 100 оръдия и минохвъргачки и 10-15 танка.

Предният край на първата позиция на хитлеристите минаваше по линията: Княжевац-с. Кална-с. Пайеж-с. Бабин кал-с. Клисура-с. Сливовик-с. Равна Дубрава-с. Гюметина-Власотинци- Гърделица и южно. Втората позиция се подготвяше в района на Бела паланка, край моста на р. Нишава, източната окрайнина на града, Лесковац. Третата беше започната по височините източно от Свърлиг, масива Плоча, западните склонове на Селичевица планина, Ниш и височините южно от него също се оборудваха за отбрана.

Отбраната на противника беше изградена по отделни направления, имаше групов характер и достигаше около 40 км дълбочина. По достъпните места бяха изградени дървено-землени огневи съоръжения, блиндажи, телени заграждения и минни полета. Населените места бяха приспособени за кръгова отбрана.

Хитлеристите бяха построили бойния си ред в един ешелон и резерви. В зависимост от емкостта и достъпността на отделните направления бяха групирани различни по състав и възможности сили и средства.

Направлението с. Кална-Свърлиг-Ниш се отбраняваше от 13-и полк на 7-а ЅЅ дивизия „Принц Ойген“ (без З-а дружина), една сборна дружина, осем батареи и три минохвъргачни роти.

Направлението Пирот-Бела паланка-Ниш се отбраняваше от сборния полк „Аларм Регимент“, а районът на Бела паланка - от две роти и 4-5 батареи.

Направлението с. Мезграя-с. Равна Дубрава-Ниш беше заето от една сборна дружина, Нишкото бойно училище и около три батареи.

Направлението Власотинци-Лесковац се преграждаше от един сборен отряд в състав около две дружини и една танкова рота. Резервът на войските, групирани в посочените направления, беше разположен в района на Лесковац, с. Селище. Той се състоеше от З-а дружина на 13-и пех. полк. 

Направлението Трън-Сурдулица-Владишки хан се заемаше от около едно зенитно артилерийско отделение, което отбраняваше главно фабриката за молибденова руда край Сурдулица, където работеха 1200 италианци военнопленници.

От немскофашистката групировка на силите и средствата се вижда, че най-добре беше организирано за отбрана направлението Пирот-Бела паланка-Ниш, а най-слабо - направлението Власотинци-Лесковац.

Анализът на плана на немскофашисткото командуване показва, че то преценяваше задачата си за сравнително лека и че ще може да отбранява заетите позиции с малко сили и средства. Разчиташе на силен първи ешелон и на маньовър със сили и средства от дълбочина, т.е. на сили от оттеглящите се колони. 

Немскофашистките войски срещу 2-ра армия бяха малобройни, но притежаваха голям боен опит и имаха голямо количество автоматично оръжие и боеприпаси. Поради това те бяха сериозен противник.

Замисъл на командуването на 2-ра армия

Втора армия имаше задача да настъпи по направлението София-Ниш, да разгроми противника, да овладее района на Ниш и да прекъсне пътищата на оттеглящите се хитлеристки войски от Гърция и Егейските острови. Разграничителната и линия отдясно със съветските части беше с. Кална, с. Варош, Алексинац и отляво - с. Видрар, Сурдулица.

Полосата за настъпление на армията беше широка около 90 км. С 4-а, 6-а, 9-а, 12-а пех., 1-ва софийска народоосвободителна и 2-ра кавалерийска дивизия и Бронираната бригада и 760 оръдия и минохвъргачки можеше да се създаде средна оперативна плътност около една дивизия на 12 км фронт и 63 оръдия и минохвъргачки на километър фронт. Като се изхожда от възможностите на противника и на армията, планинския характер, който даваше възможност да се настъпва само по отделни направления, и от характера на вражата отбрана, създадената плътност беше добра.

Заедно с 2-ра армия действуваха и част от силите на 13-и югославски корпус - 2-ра, 22-ра, 24-а, 45-а, 47-а пех. дивизия.

Целта на Нишката операция беше да се разгроми немскофашистката групировка, да се освободи Ниш и да се прекъснат пътищата по долината на р. Южна Морава.

Замисълът на командуването на армията беше с част от силите - 6-а пех. дивизия - да се заангажира противникът по фронта и да се нанесат два флангови удара: отдясно със силите на 9-а пех. дивизия и 4-а гранична бригада (4-а гранична бригада излезе от състава на 2-ра армия в началото на боевете, поради което не я смятаме при разчетите) и отляво със силите на 4-а и 12-а пех. дивизия.

Главният удар на армията беше насочен по направлението с. Модра стена-Власотница-Лесковац (Главният удар на армията първоначално беше планиран в направлението с. Мезграя~Ниш) и спомагателен-по направлението с. Станянци-Свърлиг-Ниш. Операцията беше планирана в два етапа.

Първият етап включваше пробив на противниковата отбрана и достигане на рубежа с. Гушевацчвр. Големо Стражище-с. Струпница-Власотинци, а вторият-овладяване района на Ниш и прекъсване пътищата по долината на р. Южна Морава. Дълбочината на операцията достигаше около 45 км.

Оперативното построение на армията беше в два ешелона. В първи ешелон бяха пехотните съединения, а във втори - Бронираната бригада и 2-ра кавалерийска дивизия.

На дивизиите бяха поставени следните задачи:

- Девета пех, дивизия да настъпи в направление на с. Пайеж-Свърлиг и да достигне района на с. Сливовик, с. Г рбавче, с. Врело, с. Преконога.

- Шеста пех. дивизия да настъпи в направление на Бела паланка-с. Просяк и да достигне района на с. Малче, с. Баня, с. Чукле- ник, с. Куновица.

- Четвърта пех. дивизия да настъпи в направление на с. Равно Дубрава-с. Марина Кутина и да достигне района на с. Лазарево село, с. Чечина, с. Ново село, Марина Кутина.

По билото на Сува планина беше заповядано да настъпи. до дружина с товарен оръдеен взвод за обхващане на противника.

- Дванадесета пех. дивизия на 9 октомври да настъпи в направлението Власотинци-Лесковац и до вечерта да достигне десния бряг на р. Морава, като осигури изнасянето на 2~ра кавалерийска дивизия и Бронираната бригада. На 10 октомври заедно с кавалерийската дивизия да освободи Лесковац, като го обхване от север,след което да се изнесе в района на с. Белановце, с. Тогочевце, с. Кукуловце, Лесковац в готовност за настъпление към Прищина.

- Първа софийска народоосвободителна дивизия да настъпи към Сурдулица и да прекъсне съобщенията на противника по долината на р. Южна Морава.

- Втора кавалернйска дивизия до разсъмване на 10 октомври да заеме района на Власотинци и съвместно с 12-а пех. дивизия да освободи Лесковац, като го обхване от юг. След това да има готовност от района на с. Бунуша, с. Бели поток, с. Жабляне, к. 378 да настъпи към Враня.

- Бронираната бригада да настъпи по шосето Пирот-с. Модра стена-Власотинци и до привечер на 9 октомври да достигне района на с. Гложене, с. Г рабовница, с. Туполовпи, с. Козаре, с. Ораше и да проникне към Власотинци-Лесковац и има готовност за настъпление към Враня.

- Втора, 22-ра, 24-а, 45-а и 47-а пех. дивизия от 13-и югославски корпус имаха малка численост и недостатъчно въоръжение и подготовка и затова имаха задача да охраняват фланговете на настъпващите войски. С активни действия в тила на противника те трябваше да заангажират вражи сили и съвместно с настъпващите по фронта български сили да овладяват важни в тактическо и в оперативно отношение пунктове.

По-конкретно от югославските дивизии само 22-ра и 45-а дивизия бяха насочени за непосредственото овладяване на Ниш.

Направлението на главния удар на армията беше избрано правилно. Замисълът на операцията предвиждаше флангов маньовър, който при конкретната обстановка беше целесъобразен. В замисъла за действие не беше указан участъкът за пробив.

Подготовката на операцията започна на 23 септември и продължи до 7 октомври. Няколкото промени в задачата на армията наложиха незначителни промени в задачите на някои от съединенията.

При планирането на операцията беше обърнато сериозно внимание на нейното осигуряване. Бяха формирани групи за общи действия (отговарящи на ДАГ), групи за непосредствена подкрепа (съответствуващи на ПАГ). Артилерийската подготовка беше планирана с продължителност 30 минути. Авиационното осигуряване беше възложено на 9-и авиационен корпус на съветската 17-а въздушна армия. Инженерното осигуряване се осъществяваше от 1-ви армейски инженерен полк и щатните инженерни сили на частите и съединенията. Беше обърнато сериозно внимание за осигуряване на разузнаването, оборудването, подготовката на пътищата и на рубежа за въвеждане в сражение на Бронираната бригада, а също така и на рубежа за форсиране на р. Южна Морава.

За разузнаването бяха формирани и изпратени разузнавателни патрули, поддържаше се връзка с югославските партизани, съветска разузнавателна авиация, данни от пленници и др. Беше приложено и разузнаването с бой. Управлението и свръзките бяха организирани както вътре в армията, така и със съседите. Разработена бе схема за свързочната мрежа. Предвиждаше се използуването на радио-, проводна и връзка с подвижни средства. Материално-техническото осигуряване беше организирано сравнително добре, поради което в хода на боевете не беше почувствуван недостиг на боеприпаси, хранителни припаси, интендантско имущество и горива.

За политическото осигуряване бяха положени много усилия. Липсата на развърнат партийно-политически апарат и на опит беше сериозна пречка, която беше преодоляна под ръководството на помощник-командирите. Като се опираха на комунистите и ремсистите, на всички антифашисти, те развърнаха решителна борба срещу домогванията на някои опозиционни елементи и срещу противниковата пропаганда. Беше обърнато особено внимание на разясняването на необходимостта от участието на България във войната против силите на фашистката коалиция. На събрания, при групови и лични беседи, при политически информации и др. се изясняваха политическите цели на войната. Цялостната дейност по политическото осигуряване се водеше от класово-партийни позиции.

През времето на подготовката на операцията на редица места беше подобрено изходното положение за настъпление. Например 4-а и 12-а пех. дивизия на 3 и 4 октомври заеха част от шосето Мезграя~Власотинци, необходимо на армията за обходните и действия от юг. В района на вр. Бабина глава 9-а пех. дивизия също води боеве на 29 и 30 септември и подобри изходното си положение за настъпление.

б) Развитие на действията

Настъпателните действия при Нишката операция започнаха в 7:30 ч. на 8.Х.1944 г. След половинчасова артилерийска и авиационна подготовка в 8.00 ч. дивизиите се понесоха в атака. На крайния десен фланг 9-а пех. дивизия след упорити боеве овладя отм. 672 и безименната височина южно от нея, вр. Бабина глава, с. Бабин кал и хребетите южно от селото. По този начин още в първите часове на боя плевенци пробиха първата позиция на противника и застрашиха групировката му в района на Бела паланка.

Шеста пех. дивизия след трудни боеве овладя височината Остри връх. В тези боеве най-много се отличиха бойците от врачанския партизански отряд „Гаврил Генов“. Със смъртта на героите загина първата българка, командир на взвод, партизанката Вълка Николова Ташевска (Гина).

Четвърта пех. дивизия води особено упорити боеве в района на с. Равна Дубрава. При този бой офицерският кандидат Георги Христов, изпитаният член на РМС се опита да ликвидира картечницата във вражия бункер, която спираше настъплението, и когато се увери, че със силите на взвода няма да може да успее, се вдигна сам срещу бункера и запуши амбразурата му с тялото си. Още в първия ден на войната подвигът на Александър Матросов беше повторен.

На 8 октомври 2-ра кавалерийска дивизия и Бронираната бригада заеха заповяданите им райони, а другите дивизии не водиха бойни действия.

На 9 октомври 6-а дивизия овладя к. 822. През същия ден 12-а пех. дивизия достигна района на Липовица. За два дена армията проникна в противниковата отбрана на около 8 км. Това принуди хитлеристите да насочат към Бела паланка значителни сили. С това положението на 6-а пех. дивизия се усложняваше значително.

На 10 октомври валя проливен дъжд. Независимо от това действията продължиха. На крайния десен фланг 9-а пех. дивизия отрази няколко хитлеристки контраатаки, овладя вр. Големи връх и се яви северно от Бела паланка. По този начин дивизията оказа резултатно съдействие на левия си съсед - 6-а пех. дивизия. Последната освободи селата Горна и Долна Коритница, овладя отм. 703, яви се в тила на хитлеристите в района на Сливовишки връх и по този начин постави противника в неизгодно положение.

Четвърта пех. дивизия достигна източната окрайнина на с. Крчмир и се яви във фланг на противника в района на с. Равна Дубрава.

До 10 октомври 1-ва пех. дивизия постигна сериозни успехи. Тя освободи селата Г. Слатина, Д. Слатина, Градашница и Равно поле. Така тя излезе на десния бряг на р. Южна Морава и сериозно застраши направлението за изтегляне на хитлеристите от Куманово към Ниш. С цел да пробие по-бързо хитлеристката отбрана армейското командуване в 15.30 ч. въведе в сражение Бронираната бригада. С двоен обход съвместно с 12 пех. дивизия до 18.00 ч. овладя Власотинци и продължи преследването, като до вечерта излезе в Лесковацкото поле. В тила на противника действуваше 47-а югославска дивизия.

С излизането в Лесковацкото поле армията прекъсна пътя за оттегляне на р. Южна Морава. По този начин се създадоха предпоставки за явяване в тила на хитлеристката групировка, отбраняваща се в района на Ниш и обкръжаването и.

Наред с това войските на З-ти украински фронт се бяха вклинили дълбоко на запад към Белград и противникът беше принуден да започне да се оттегля пред цялата 2-ра армия. Бяха създадени благоприятни условия за преследване. Вместо своевременното преследване 2-ра армия на 11 октомври започна прочистване на отделни малки противникови съпротиви. По-значителни успехи през този ден бяха освобождаването на Бела паланка и Равна Дубрава, с което българските воини се приближиха към Ниш.

При освобождаването на населените места местното население масово посрещаше своите освободители и въпреки своята бедност им поднасяше най-различни подаръци и късни есенни цветя. Най-масово и радостно беше посрещането в Бела паланка.

На 11 октомври Бронираната бригада води успешни инициативни действия и достигна района на Липовица, северно от която хитлеристите се бяха организирали за отбрана. С достигането района на Липовица българските танкисти се вклиниха дълбоко в противниковата отбрана по долината на р. Южна Морава, с което застрашиха подстъпите за оттегляне на хитлеристите, действуващи източно и северно от Ниш.

На 11 октомври армейското командуване разпореди на следващия ден войските да преследват на запад. На 12 октомври заваля дъжд и застудя. При трудни атмосферни условия армията достигна рубежа Гушевац. с. Куновица, с. Копривница, с. Голям Душник, с. Долно Драговле, с. Клисура. С войските на 1-ва софийска народоосвободителна дивизия на най-левия си фланг армията освободи Сурдулица и съвместно с югославските партизани настъпи по долината на р. Южна Морава.

На 13 октомври десният фланг на армията надвисна над Нишкото поле от североизток. По този начин беше създадена реална заплаха за противниковите войски в Нишкото поле. С освобождението на Свърлиг беше установен контакт с поделение на З-и украински фронт. През този ден войските на армията излязоха на подстъпите непосредствено източно от Ниш, където завързаха боеве по височините западно от Нишка баня. Хитлеристите разбираха, че до освобождаването на Ниш оставаха броени часове, и затова проведоха няколко контраатаки, които 6-а пех. дивизия отби успешно. При освобождението на Нишка баня българските войски бяха посрещнати от стеклото се от околните селища население. С коли и каруци, на магарета и пеша млади и стари бяха Дошли да посрещнат братята си освободители. Бяха произнесени импровизирани речи, песните ечаха до късно и въпреки лошото време се състоя внушителна среща между войска и народ.

От югоизток армията овладя рубежа на селата Копривница и Марина Кутина. Бронираната бригада води упорити боеве в районите на селата Клисура и Орляне. Хитлеристите се отбраняваха с изключителна упоритост, защото отчитаха, че с излизането по долината на р. Южна Морава българските танкисти ще пресекат единственото им направление за оттегляне на Нишката групировка на запад.

На 13 октомври вечерта 2-ра армия беше приближила Ниш от север, юг и изток и съвместно с югославските войски застрашаваше Нишката групировка на хитлеристите с обкръжаване. Като отчитаха и успехите на З-и украински фронт, хитлеристите започнаха да се оттеглят към Прокупле. Оттеглянето на главните им сили беше поверено на усилени ариергарди, които се отбраняваха по добре оборудваните позиции по височините северно и южно от града и в източните му крайнини.

Боевете за освобождението на Ниш започнаха сутринта на 14 октомври. Под прикритието на мощен авиационен и артилерийски огън 2-ра армия започна кръвопролитни боеве. Хитлеристите водиха най-упорити действия срещу 6-а пех. дивизия. Особено се отличиха бив-шите партизани от врачанския отряд „Гаврил Генов“. Всяка улица, площад и постройка трябваше да се отвоюват с много пот и кръв. В най-предните редове на пехотата действуваха хладнокръвно разчетите на оръдията за право мерене. Контраатаките с различни по състав сили и средства бяха успешно отразявани от българските воини. В действията за Ниш взеха участие и 1-ви гвардейски съветски укрепен район, който настъпи от север, а от юг действуваше 22-ра югославска дивизия. Към 16.00 ч. Ниш беше освободен. В града беше проведен голям митинг, израз на дружбата и сътрудничеството в борбата срещу фашизма.

На 13 октомври вечерта Бронираната бригада отдели част от силите си за действия към Прокупле. За целта беше сформирана група „Прокупле“, която около 18.00 ч. настъпи на запад. Бронеизтребителната рота на бригадата продължи движението си, достигна шосето Ниш-Прокупле и зае огневи позиции, от двете му страни с фронт на изток. Към 10.00 ч. на 14 октомври до ротата приближиха охранителни поделения от изтеглящата се на запад хитлеристка 7-а ЅЅ дивизия „Принц Ойген“. Оръдейците я допуснаха на около 300 метра и откриха мощен огън. Няколко коли пламнаха. Внезапното действие на българските бронеизтребители изненада хитлеристите и в техните редове се появи паника. От колите наскачаха и се разбягаха в безредие немскофашистки бойци и командири. Когато се съвзеха, хитлеристите разбраха, че бронеизтребителите са сами, и се опитаха да ги обкръжат и унищожат. С умели действия бронеизтребителите се оттеглиха.

Докато бронеизтребителната рота водеше боя, разузнавателната дружина на Бронираната бригада започна бой с главните сили на 7-а ЅЅ дивизия „Принц Ойген“. Командуването на бригадата незабавно уведоми съветската авиация и поиска нейното съдействие,като съще- временно въведе в бой главните си сили. Благодарение на проявената съобразителност и разпоредителност на командуването на бригадата по 15-километровата колона на противника се изсипаха ударите на съветската авиация, българските танкове и артилерия, югославската 47-а дивизия и българските разузнавачи. Боят продължи около 3 часа. Хитлеристката колона беше разгромена. Това признават и хитлеристите. Бившият началник на щаба на армейската група „Егея“ ген. Ерих Шмидт-Рихберг в книгата си „Краят на борбата на Балканите “ изтъква: "...Пристигна съобщение, че обозът и прикриващите части от групите на 7-а ЅЅ дивизия са разгромени. Войниците докладваха, че западно от Ниш дивизията била напълно унищожена.“

С разгромяването на 7-а ЅЅ дивизия „Принц Ойген“, в което взеха участие съветска авиация и югославски поделения, завършиха бойните действия на 2-ра армия в Нишката операция. Разбитите немскофашистки войски се оттеглиха към Подуево и Косово поле. Командуването на армията пропусна да преследва на 14 и 15 октомври, което даде възможност на противника да се организира за отбрана на нов рубеж. Преследването започна на 16 октомври. Към Прокупле-Прищина беше насочена Бронираната бригада, а по направлението Лебане-Прищина - 12-а пех. дивизия. На 18 октомври армията беше посрещ- ната от противника и беше принудена да спре настъплението си и да започне подготовка за овладяването на Подуевското и Косовското поле.

в) Резултати и изводи

Нишката операция продължи 7 бойни дена. Със съвместните действия на БНА, на Съветската армия и на ЮНОВ хитлеристката групировка по Софийско-Нишкото направление беше разгромена. Тази победа беше първият голям успех на БНА. Втора армия освободи 7 града и 540 села и донесе свободата на много изстрадали хора. Пътищата за оттегляне на хитлеристите бяха прекъснати и беше осигурен левият фланг на З-и украински фронт. Армията изпълни успешно задачата си срещу опитен и добре въоръжен противник.

При провеждането на операцията 2-ра българска армия загуби 1545 убити и ранени, а немскофашистките войски-5200 души убити и ранени и 3850 пленени. Като трофей нашата армия взе 97 оръдия, 720 картечници, 1100 моторни коли, много оръжие, бойни и хранителни припаси, интендантско имущество и повреди и унищожи 173 оръдия, минохвъргачки и тежки картечници, 4300 пушки, 540 моторни коли и много друга техника.

Замисълът за провеждане на Нишката операция беше правилен и при реализирането му се постигаше унищожаването на противника. Основната цел-ангажиране на хитлеристите по фронта, обхождането им по фланговете, обкръжаването им беше правилно. Целта на оперативния замисъл не беше реализирана напълно поради сравнително бавните действия на обходните групи, недостатъчно твърдото ръководство на воиските, неправилното задържане на танковете в района на Клисура-Орляне, липсата на опит и др.

Първоначално избраното направление на главния удар Пирот-Мезграя-Равна Дубрава-Ниш не беше целесъобразно, но в хода на операцията армейското командуване промени направлението на главния удар и го насочи от Пирот към Мезграя-Власотинци-долината на р. Южна Морава-Ниш, което даваше най-добри условия за действие на войските и особено на Бронираната бригада.

При планирането на операцията идеята за главен удар не беше определена ясно. Не беше уточнен и участък за пробив.

Армейското командуване не схващаше ясно въпроса за прерастването на тактическия пробив в оперативен, затова Бронираната бригада беше използувана главно за постигане на тактически, а не на оперативни задачи.

Размахът на Нишката операция беше планиран твърде скромно - на около 45 км дълбочина, но в действителност достигна до 70 км, или среден денонощен темп около 10км. С оглед на обстановката този темп беше задоволителен.

Създаденото оперативно построение на армията в общи линии съответствуваше на идеята за действие и конкретната обстановка.

Нишката операция завърши за най-кратко време от операциите на БНА през първия период на войната. Въпреки помощта на съветниците остарелите тактически схващания не можаха да бъдат преодолени напълно. Настъплението започваше от 2 до 4 км от предния край на противниковата отбрана, не се определяха формите и способите за разгромяване на противника, все още се настъпваше равномерно по целия фронт, поради което не се постигаше поробив в противниковата отбрана и излизане във вражия фланг и тил, а се получаваше изтласкване на хитлеристите. 

Дивизиите и полковете строяха бойния си ред в два ешелона, а при конкретната планинско-гориста местност и характера на противниковата отбрана едноешелонннят боен ред беше по-целесъобразен.

Огневите позиции на артилерията се избираха назад - на 4-5 км от предния край на противниковата отбрана, - с което се намаляваше ефективността на огневата поддръжка на настъплението на пехотата и танковете. Поради това, че артилерията се разпределяше почти равномерно в полосите за настъпление на дивизиите, създадените тактически плътности (с изключение на 4-а и 5-а пех. дивизия) от 5 до 10 оръдия на километър фронт бяха малки.

При организирането на настъплението се обръщаше повече внимание на взаимодействето между пехотата и артилерията, а се подценяваха останалите елементи на оперативното построение и съседите.

В армейски мащаб обходът и обхватът намираха широко приложение, а частите и съединенията даваха предимство на фронталните действия - 4-а, 9-а и 12-а пех. дивизия.

Оперативното разузнаване действуваше сравнително добре, но тактическото не беше на нивото на изискванията на момента.

Партийно-политическото осигуряване беше на висота. Помощник-командирите използуваха успешно личните и груповите беседи, съвещанията, лични беседи, конференции и митинги, чествувания и забави.

Материално-техническото осигуряване въпреки някои недостатъци и трудности при снабдяването осигури на армията всичко необходимо за живот и бой. Щабът на армията и щабовете на дивизиите рядко упражняваха оперативен контрол и подпомагане.

Пехотата прояви голяма издръжливост и упоритост, особено при боя с нож. Артилерията се прояви като най-добре подготвен род войска. Танковете показаха, че когато им се поставят правилно задачите действуват успешно при труден терен и лоши атмосферни условия. Инженерните и свързочните войски в основни линии изпълниха успешно възложените им задачи.

В Нишката операция пролича, че командирите и щабовете постепенно усвояват и прилагат на практика опита на Съветската армия. За това говори промяната на направлението на главния удар в хода на операцията, въвеждането на Бронираната бригада за допробиване на противниковата отбрана в първите дни на операцията и използуването и при разгрома на хитлеристката дивизия „Принц Ойген“. Естествено, ако към Прокупле беше насочена цялата бригада с цел да се изпревари и обкръжи противникът, успехът можеше да бъде оперативен, а не тактически.

Независимо от недостатъците си Нишката операция остава като добър образец за флангов маньовър в планинско-гориста местност. При провеждането и 2-ра армия показа високи морално-боеви качества. Започнаха да се преодоляват на остарелите оперативно-тактически схващания и да се възприемат на съветското военно изкуство. За това най-голям дял имат офицерите съветници във 2-ра армия, дошли от братската Съветска армия. В Нишката операция 2-ра армия изпълни своя национален и интернационален дълг и написа една славна страница от нашата история.

2. СТРАЦИН-КУМАНОВСКА ОПЕРАЦИЯ

Настъплението на 1-Ва армия по направлението Кюстендил-Крива паланка-Куманово-Скопие влезе в бойния летопис на БНА под названието Страцин-Кумановска операция. Тя се проведе за времето от 8 октомври до 19 ноември 1944 г.

а) Планове и подготовка на страните

На немскофашисткото командуване

Целта на немскофашисткото командуване беше да осигури пътищата до изтегляне на войските си от Гърция, като не допусне проникване на българската армия в долината на р. Вардар. Затова по направлението Кюстендил-Крива паланка-Куманово-Скопие беше изградена дълбокоешелонирана отбрана. Тя се състоеше от няколко позиции. Първата минаваше на рубежа: хребета Рашки рид-к. 1029-хребетите Киселица и Варовище. Втората беше изградена на рубежа на височините Дубочица-Петралица и масива Стражин. На около 8-10 км западно по Страцинския превал беше оборудвана трета позиция, а по височините по двата бряга на р. Пчиня минаваше четвъртата. Общата дълбочина на немскофашистката отбрана достигаше около 50 километра. Тя беше изградена по достъпните направления и имаше групов характер. В инженерно отношение най-добре бяха оборудвани първите две позиции, където в системата на отбраната бяха включени и дълговременните отбранителни съоръжения, останали отпреди войната.

Към 7 октомври 1944 г. немскофашистките позиции се заемаха от значителни сили. Пред Крива паланка бяха заели за отбрана 21-ви пехотен полк и моторизираната дружина на 11-а въздушно-полева дивизия, 8-а охранителна дружина и две сборни роти с 4-5 батареи.

На Стражинската позиция се намираше 22-ри пехотен полк (без една дружина) от 11-а въздушно-полева дивизия и три батареи.

Страцинската позиция се заемаше от 47-и пехотен полк и 22-ра гренадирска дивизия с две батареи.

В района на Куманово, Бояново, Прешево, Скопие се намираха части от албанската фашистка ЅЅ дивизия „Скендербег“.

Общо по направлението Кюстендил-Крива паланка-Куманово-Скопие немскофашистката групировка достигаше до около две съединения. В случай на нужда те можеха всеки момент да нараснат от оттеглящите се през Скопие колони. Основните сили и средства бяха групирани на характерните превали. Немскофашистката групировка разполагаше с около 40 танка, разположени в района на с. Ралево и в района на Крива паланка.

Противиковата отбрана имаше и слаби страни. В стремежа си да задържи превалите на всяка цена немскофашисткото командуване беше обърнало по-малко внимание на фланговете. По Осоговска и Джерман планина не бяха изградени позиции и там се намираха незначителни сили, охраняващи фланговете. Това говореше за известно подценяване на българската армия и създаваше благоприятни условия за прилагане на маньовър за обкръжаване. Че действително немскофашисткото командуване беше подценило възможностите на българската армия, говори и фактът, че в хода на действията за удържане района на Куманово то бе принудено да прехвърли по спешност войски по въздуха.

План на българското командуване

Целта на операцията беше да се разгроми немскофашистката групировка по направлението Кюстендил-Крива паланка-Куманово-Скопие и като се излезе бързо в долината на р. Южна Морава и Вардар, да се прекъснат пътищата за оттегляне на немските войски. За реализирането и се предвиждаше да се нанесат два удара: главен - по направление на шосето Крива паланка-Куманово-Скопие, и спомагателен - по направлението Враня-Куманово.

Съвместно с армията действуваше 46-а югославска народоосвободителна дивизия, която, усилена с една дружина от Зб-и пехотен полк и една батарея, имаше задача да прекъсне съобщенията на хитлеристите по р. Южна Морава в района на Враня. Шестнадесети корпус от македонските народоосвободителни войски (42-ра и кумановската дивизия) имаше задача да действува в тила на врага. Тук трябваше да действуват още 2-ра и З-а скопска бригада и 2-ра и З-а косовскометохийска бригада.

Численият състав на армията до преподчиняването на 1-ва софийска народоосвободителна, 11-а пех. и 2-ра конна дивизия беше 36 548 души, а след това - 73 969 души.

Разграничителната линия отдясно с 2-ра армия минаваше на рубежа: изкл. Брезник, Вардар, Сурдулица, а отляво с 4-а армия ~ Кадин мост, вр. Руен, Кратово, Скопие. Всички пунктове - изключени за 1-ва армия. В тези си граници полосата на армията беше широка около 60 км. Планинско-гористият характер на местността в нея създаваше условия за обходни и обхватни действия. Очертаваха се направленията Кюстендил-Крива паланка-Куманово-Скопие и Босилеград-Враня-Куманово. Първото направление беше по-достъпно, с по-голяма емкост и с по-малка дълбочина - около 90 км, а второто - около 120 км. Освен това по първото направление имаше по-големи възможности за шосеен и железопътен транспорт.

Оперативното построение на армията беше в два ешелона. (Първоначално в състава на армията влизаха само 1-ва и 2-ра пех. дивизия, а впоследствие в хода на операцията бе дадена 11-а пехотна дивизия, която дотогава бе резерв на Главното командуване, 1-ва софийска народоосвободителна дивизия и 2~ра конна дивизия от състава на 2-ра армия и 2-ра конна бригада от 4-а армия. Последните две дивизии настъпваха по направлението Сурдулиш-Враня.)

В направлението на главния удар настъпваше 2-ра пехотна дивизия Съотношението в дружини беше 2,1 : 1, а в артилерия 5,9 : 1 в наша полза. Независимо от това по тогавашните схващания превъзходството в жива сила не беше достатъчно за водене на настъпление с високи темпове. При това армията не разполагаше и с танкове, което също оказваше влияние върху темпа за настъпление.

Съединенията на армията получиха следните задачи:

- Втора пехотна дивизия трябваше да настъпи в направление на шосето Кюстендил-Крива паланка-Куманово-Скопие. С решителни действия по фронта и фланговете да овладее Крива паланка и излезе на рубежа Конски рид-с. Бащево-с. Дубочица-Стражин-Косматица-Бреза с готовност на следващия ден да проникне към Страцин.

- Първа пехотна дивизия във втори ешелон до вечерта на 8. Х да се изнесе в района на селата Търново, Жедилово, Кркла, Костура, Гюешево, Раненци, Цървени дол. Да има готовност на следващия ден да настъпи към Крива паланка-Страцин и съвместно с 2-ра пех. дивизия да развие успеха към Скопие.

Продължителността на операцията се предвиждаше да бъде около 6-9 денонощия със среден денонощен теми за настъпление 7-10 км.

Планирайки операцията, командуването обърна особено внимание на осигуряването и. Значителното количество артилерия, с което разполагаше армията, и даваше възможност да задоволи напълно нуждите на войските. В първоешелонните пехотни полкове бяха формирани артилерийски групи - ГНП, а в дивизиите - ГОД. С подчинената и авиация-2-ра въздушна ескадра и 333-0 разузнавателно ято- се осигуряваше господство във въздуха.

Оперативното осигуряване-разузнаването, противотанковата отбрана, противовъздушната отбрана, осигуряването на стиковете и фланговете и маскировката - беше сериозна грижа на армейското ръководство и при конкретната обстановка спомагаше за постигане на положителни резултати.

Материално-техническото осигуряване се затрудняваше от характера на местността и недостига на средства. Независимо от това интендантското, оръжейното и огнестрелното, автомобилното, свързочното, инженерното и санитарно-ветеринарното снабдяване никога не станаха пречка за развитието на действията.

Наред с всичко останало беше обърнато особено внимание на политическото осигуряване на операцията.

В периода от 21.ІХ до 7.Х.1944 г. армията (2-ра пехотна дивизия) проведе боеве за подобряване на изходното си положение за настъпление. През този период тя успя да овладее отм. 1260, хребета Киселица, височината Градачке чуке, хребета Варовище, отм. 1334, отм. 1578 и други по-незначителни височини.

б) Развитие на действията.

На 8.Х след авиационна и артилерийска подготовка в главното направление 2-ра дивизия настъпи от двете страни по шосето за Крива паланка. По целия фронт се водиха упорити боеве. Особено ожесточена съпротива противникът оказа в района на Крива паланка. Тук нашите войски отразиха множество контраатаки на противника, при който се прояви особено много 1-ва партизанска рота на 9-и пехотен полк с командир Таню Аврамов Миневски (Станко).

В своето настъпление още първия ден 1-ва армия достигна хребета Дубочица, Петралица и Стражин. Този успех застрашаваше сериозно противника, отбраняващ Стражинската позиция. Затова на 9 и 10.Х хитлеристите привлякоха свежи сили към този район. Общо в главното направление на армията (срешу 2-ра пехотна дивизия) действуваха около три полка. Затова за овладяване на Стражинската позиция беше въведен в сражение вторият ешелон на армията (1-ва пехотна дивизия). Настъплението започна на 12 октомври. Обхождайки Стражинската позиция отдясно, деснофланговият полк на 1-ва пехотна дивизия (1-ви пехотен полк) се вклини дълбоко напред и за няколко дена излезе пред следващата позиция на хитлеристите в района на Страцин. Тук 1-ви пехотен полк, откъснал се от главните сили на дивизията, зае за отбрана рубежа Вража Чука-с. Дренак-с. Ратунда, откъдето бяха проведени няколко успешни удара върху противниковия транспорт по шосето от Страцин за вр. Стражин.

Немскофашисткото командуване взе мерки за своя ляв фланг и с контраатаки успя да обкръжи 1-ви пехотен полк. Наложи се да се води бой в обкръжение и войските да се снабдяват по въздуха. Командирът на полка изпрати следната радиограма до щаба на дивизията: „Полкът е атакуван от три страни. Няма нито един снаряд за отделението (артелерийско - 6. а.), нито една мина за минохвъргачките. Духът е висок, ще задържа позициите си.“

На 20. Х полкът не получи никакви припаси. Хитлеристите атакуваха височините Гоглин, Веля страна и Средно бърдо. За запазване целостта на отбраната в контраатака бяха насочени щабната рота на полка и 4-а пехотна рота. На следващия ден срещу 1-ви полк атакуваха части от 21-ви, 22-ри и 47-и немскофашистки полк. Неяли два дена и с минимално количество боеприпаси, българските воини отразяваха с воля, мъжество и себеотрицание атаките. Особено упорити бяха боевете за върховете Гоглин и Уши, където хитлеристите успяха да стъпят, когато там не беше останал нито един жив български воин. Но радостта на хитлеристите беше краткотрайна. Върховете замръкнаха в български ръце. През нощта в резултат на грижите на командуването на полка и особено на помощник-команднрите, с активното участие на местните партизани и населението войниците бяха снабдени с хранителни и бойни припаси. Мъже и жени, младежи и девойки нощем носеха през непристъпни пътеки припаси на своите братя, а обратно на гръб пренасяха ранените. В критичния момент на боя в помощ на софийци пристигна българската партизанска бригада „Георги Димитров“.

На 23. Х, шестия ден от обкръжението, обръчът беше разкъсан. В този бой загинаха помощник-командирът на 3-а пехотна дружина Коста Илиев Тодоров (Милчо) от с. Литаково, Ботевградско, помощник-командирът на 2-ра дружина Живко Николов от София и командирът на 1-ви взвод от 2-ра (партизанска) рота Иван Николов Божилов (Милчо) от с. Макоцево, Елинпелинско.

Боят на обкръжения 1-ви пехотен полк беше една светла епопея, която завинаги ще остане в страниците на бойния летопис на Българската народна армия.

Едновременно с това се водиха и действията за овладяване на Стражинската позиция. По хребетите Дубочица и Петралица настъпваше 1-ва пехотна дивизия, а към Стражин - 2-ра пехотна дивизия. В боевете за Дубочица със смъртта на смелите загина подполковник Стефан Ив. Халачев от Пловдив, помощник-командир на 1-ва пехотна дивизия.

Височината Стражин беше овладяна от 2-ра пехотна дивизия. Тук ефрейторът парашутист Никола Паскалев Николов от гр. Пловдив повтори подвига на офицерския кандидат Георги Христов от 2-ра армия. С тялото си той запуши амбразурата на противниковия бункер и откри пътя за настъпление на парашутната дружина.в

Към 19.00 часа на 18.Х Стражин беше в български ръце. При овладяването му 9-и пехотен полк прояви чудеса от масов героизъм, за което по-късно получи името Стражински, а хитлеристите го нарекоха бесния полк.

Генерал-полковник Бирюзов, по-късно маршал на СССР, който наблюдаваше боя на Стражинската позиция, изрази голямото си възхищение от себеотрицанието и героизма на българския войник и особено от подвизите на гвардейците, бойците от 9-и пехотен полк и парашутистите.

В направление на спомагателния удар на армията Първа софийска народоосвободителна, 2-ра конна и 46-а югославска народоосвободителна дивизия водиха боеве в района на Бояново. В тила на врага там действуваха 18-а бригада от Кумановската народоосвободителна дивизия, 2-ра и З-а косовско-метохийска бригада.

Към 20. Х. 1944 г. 1-ва армия се изправи пред Страцинската позиция. Противникът отдаваше голямо значение на тази позиция, защото с овладяването и нашите войски прекъсваха възможностите му за маневриране по пътя Скопие-Куманово-Враня и застраша- ваха важната за него долина на р. Вардар. Поради това той съсредоточи там около една плътна дивизия. Освен това, за да усилва при нужда отбраната на позицията, противникът беше съсредоточил в района на Куманово и Бояново части от 24-а, 47-а и 117-а пехотна дивизия и една самостоятелна бригада от типа „999“, а в района на Куманово, Бояново, Прешево бяха групирани албанската фашистка дивизия „Скендербег“ и някои германски подразделения.

Командуването на 1-ва армия прегрупира силите си, организира усилено земно и въздушно разузнаване, привлече артилерията си напред и проведе ред политически мероприятия. Настъплението започна на 22. Х. 1944 г. При студ, мъгла и смесица от дъжд и сняг цялата армия настъпи стремително. Следвайки пехотата, българските артилеристи проявиха масов героизъм. Те поразяваха откритите огневи точки на противника и проправяха пътя на пехотата. С вдигането на мъглата съветска и българска авиация нанесоха удари по позициите на артилерията и съпротивите на противника от двете страни на шосето. Вестта за действията на съветската авиация оказа силно влияние на бойците. Пехотинци, артилеристи, пионери, парашутисти - целият боен ред - устремно освободиха селата Канарево, Брешко, Присое, Вражогрнце, Светковци и зае върховете Непци, Гроб, Гола чука, св. Илия, Големи рид, Видим и гребена Къртлено. На армията бяха необходими само три дена, за да пробие Страцинската позиция, да разгроми противниковата групировка и застраши оттеглянето и на северозапад. На 24. Х на обяд Страцинската позиция беше овладяна. Победата при Страцин бе нова светла страница в действията на Българската народна армия срещу опитен противник.

За победите при Страцин 1-ва армия бе поздравена от ЦК на БРП(к) и от Националния комитет на ОФ. Генерал-полковник Бирюзов отбеляза, че при Страцин българските войски извършиха героичен подвиг. Това беше принуден да признае и шефът на английската мисия в България генерал Окслей.

След победите при Страцин 1-ва армия решително настъпи и достигна долината на р. Пчиня. По този начин тя се изправи пред град Куманово. В боевете за Куманово беше въведена и 11-а пехотна дивизия. Цялото население на града към 9.00 ч. на 11.ХІ.1944 г. посрещна българските парашутисти, а след това и 1-ви, и 27-и пехотен полк, 17-а и 18-а бригада от Кумановската народоосвободителна дивизия, които донесоха свободата на кумановци. Наред с Куманово бяха освободени и около 20 села.

Васил Демиревски (Жельо)

На спомагателното направление настъпваха успешно 1-ва гвардейска народоосвободителна и 2-ра конна дивизия. Особено упорити боеве се водиха в района на отм. 711, с. Ястребац, с. Жбевац и с. Лилянце, в които взе участие и 46-югославска народоосвободителна дивизия. На 29. Х 1-ва гвардейска дивизия (З-и гвардейски пехотен полк) след ожесточени боеве освободи с. Ястребац. С още по-голямо ожесточение пламнаха боевете на другия ден. Немскофашистките войски, изтласкани западно от селото, се съпротивяваха упорито. Затегнатият характер на действията не допадаше на командира на 3-и гвардейски пехотен полк полковник Васил (Жельо) Сотиров Демиревски. Той подбра 20-30 партизани и се понесе в устремна атака. Личният му пример увлече бойния ред и хитлеристите започнаха да отстъпват. В този момент група немскофашистки войници издигнаха бели кърпи, с което искаха да покажат, че се предават. Когато обаче групата на Жельо ги доближи, те залегнаха и откриха огън. Довчерашните партизани с още по-голяма ярост връхлетяха върху коварния противник. Полковник Васил Сотиров и другарката му Донка бяха ранени. Подчинените му се скупчиха около него и мнозина от тях заплатиха любовта си към командира с цената на своя живот. Загина и Жельо. Личният състав на полка даде обет, че ще отмъсти за своя командир. В боевете през следващите дни те изпълниха своята клетва. Освободени бяха много населени пунктове, включително и гр. Бояново, където рамо до рамо се сражаваха български и югославски войски.

С освобождаването на Бояново бе оказана помощ на съединенията, настъпваши по главното направление на армията. С излизането в този район се прекъсваше и пътят от Скопие през Куманово и Бояново към Ниш. Наред с това се получаваше възможност за преследване на противника през Гниляне към Косово поле за излизане в тил на хитлеристките войски в Скопското поле и за взаимодействие с 2-ра армия за разгромяване на противника в Косово поле.

В главното направление с освобождаването на Куманово 1-ва армия получаваше възможност да овладее бързо важния оперативен обект Скопие и Скопското поле.

Поради важното значение на Скопие главното командуване на Българската народна армия насочи за освобождението му 1-ва и 4-а армия.

След загубването на Кумановското поле хитлеристите обърнаха сериозно внимание на задържането на пътищата, водещи от Бояново, Куманово и Скопие към Косово поле. Те заеха с войски Кончулския проход, Качанишката клисура и някои други подстъпи. В района на Скопие оставиха 47-и пехотен полк и някои други подразделения.

За преследване на немскофашистките войски към Скопие армейското командуване формира три отряда - два от 1-ва и един от 2-ра дивизия. От 11 до 13. ХІ отрядите настъпиха и с боеве освободиха няколко населени пункта, като достигнаха подстъпите към Скопие. В същото време настъпващите от юг части на 4-а армия излязоха на рубежа Кадино село-Петровац-Ржаничане. За освобождаването на Скопие настъпваха н З-а и 13~а бригада на Югославската народоосвободителна войска.

При настъплението към Скопие българските войски навсякъде бяха посрещани от местното население като братя, като освободители. След кратки, но упорити боеве към 23.00 ч. на 13. ХІ отрядът на 2-ра пехотна дивизия прочисти от хитлеристите южната и югоизточната окрайнина на Скопие, а до полунощ освободи и центъра на града. За ожесточения характер на боя говори обстоятелството, че в града загинаха около 1700 хитлеристи, а други 1000 бяха пленени.

До обед на 14. ХІ в Скопие пристигнаха главните сили на 2-ра пехотна дивизия. Те бяха радушно посрещнати от местното население.

Останалите сили на армията бяха насочени също да преследват противника. 2-ра конна дивизия настъпваше от Гниляне към Прищина, а 11-а пехотна дивизия - от Прешево към Урошевац. С действията си 1-ва армия, преследвайки противника от юг, подпомогна десния си съсед 2-ра армия, която провеждаше Косовската операция. При преследването на оттеглящите се немскофашистки войски и освобождението на населените пунктове взема участие 16-а македонска бригада и 46-а дивизия на ЮНОВ. Със съвместните действия на 1-ва и 2-ра армия и югославските съединения на 19.ХІ беше освободен град Прищина, с което приключи Страцинско-Кумановската операция.

в) Резултати и изводи

Успешно проведената от 8.Х до 19.ХІ.1944 г. Страцин-Кумановска операция доведе до разгрома на хитлерофашистките войски по направленията Кюстендил-Куманово-Скопие и Босилеград-Враня-Бояново-Куманово и спомогна за откъсването на част от вражите войски в някои от Егейските острови.

Съществен резултат от действията на 1-ва армия и съдействуващите й югославски народоосвободителни войски бяха освобождението на значителна част от територията на Македония, част от Косово и Метохия и косвеният принос за освобождението на Гърция и Албания. С това 1-ва армия изпълни своя интернационален дълг.

Армията изпълни с чест възложената й задача. Тя нанесе на противника значителни загуби в жива сила и техника. Генерал Рихберг пише: „Най-големи загуби в жива сила понесе 11-а полева дивизия от ВВС..., а след нея... и 22-ра дивизия. Най-големи загуби в артилерийска материална част понесоха... ІІ-а полева дивизия от ВВС...“

Загубите на немскофашистките войски вхора, причинени от 1-ва армия, трудно могат да се установят. Загубите на армията възлизат на 2091 убити, 6237 ранени и 577 изчезнали.

Замисълът и решението за провеждане на Страцин-Кумановската операция бяха правилни. Те бяха съобразени с конкретната обстановка. Направленията на главния и спомагателния удар бяха избрани правилно. Участъхът за пробив не беше уточнен, а оттам и групировката на силите не беше степенувана съобразно изискванията за пробив в този участък. Планът на операцията предвиждаше провеждане на обкръжителни действия за унищожаването на противника в района на Страцин и Куманово и овладяване района на Скопие, за прекъсване връзката между долините на реките Морава и Вардар.

Планът на операцията не беше осъществен напълно, защото армейското командуване остави в ръцете на дивизиите извършването на пробива и обкръжението. То не успя да ръководи твърдо и непрекъснато военните действия. Липсваше опит за провеждане на обкръжителни действия. Друга съществена причина бяха мудните и нерешителни действия на 2-ра конна дивизия. Средният темп от 10 км на ден беше реален. В плана не беше обърнато необходимото внимание на взаимодействието при въвеждане в сражение на втория ешелон. Независимо от слабостите планирането на операцията включваше основните изисквания, при осъществяването на които армията можеше да постигне поставената цел.

Оперативното осигуряване с изключение на някои непълноти и липсата на достатъчна конкретност беше планирано добре. Артилерията водеше огън от далечно разстояние и по площи без пълно разузнаване на целите. При артилерийската подготовка не се използуваха оръдия за стрелба с право мерене.

Действията на 1-ви пехотен полк в обкръжение бяха образец на активна отбрана. За пръв път, макар и с някои недостатъци, беше осъществено снабдяване на войските по въздуха. Преследващите отряди бяха формирани правилно от бързоподвижни поделения и при планинско-гориста местност изпълниха успешно поставените им задачи.

Изобщо при провеждането на Страцин-Кумановската операция 1-ва армия изпълни успешно поставената й задача, доби опит по организирането и провеждането на настъпателна операция, като черпеше опита на Съветската армия главно посредством съветнйците. Тя изпълни достойно своя отечествен и интернационален дълг.

- СЛЕДВА -

Текста е от: Кратка военна история на България 681-1945, Военно издателство, София 1977