Сергей Румянцев - погрома 1925 година
Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите.
Безследно изчезнал на 16 април 1925 г. Предполага се, че е удушен или изгорен на 19 или 20 април 1925 г.
по Яворов
Ден денувам - дирен от жанадари,
нощ нощувам у верни другари.
Няма правда, ни законност,
закон да ме брани
от черни душмани…
Леле, Русев -
герой Доброполски,
море гуми
и камшици волски!
Хляб купувам - хляба 20 лева,
а продавам житото два лева…
Бог високо, цар далеко:
кой да ни изцери
от зли кожодери?
Леле, Буров -
бедняк народняшки,
море сделки
с Петрович орташки.
Денем ходя - вредом се озъртам,
нощем бродя - нийде мене свърта…
Нямам мира, нито въздух;
свободно да дишам,
стихове да пиша…
Леле, Русев,
ти дух нечестиви,
море твойте
мръсни детективи!
март 1925
С лозунга свой: „За Вас, след Вас, под Вас”
облизваше краката Фердинанду:
по негов кеф той идваше на власт
и слизаше по негова команда.
Лакей пред чужденци, пред царя - подлизурка,
напомня той влечуго безгръбначно.
Юначен е, че през войната костенурки
и създърма изнасяше „юначно”…
народна кръв да лей научи се във Русе,
а при Владая сплете си венец,
кат най-голям убиец и подлец,
що къща не една затвори и покруси.
Зарад пари той поданство менява,
зарад пари продава своя брат -
това е то заслужената слава
на нашия продажник демократ.
Душата ми, сиротна като скръбна чайка,
коя лети над океанските вълни -
душата ми сираче е без дом, без майка,
навикнало с тегла, със бури и беди!…
И таз душа-сирак оазис е в пустиня,
подслон и хлад що дава на пътнику през зной;
душата ми на бога светла е светиня:
през мен, чрез мен на хората говори той!…
Душата ми е църква, църква е на правда -
чертог на правда е, потънала в неправда, -
чертог на истина, незнайна в тоя свет!
И както китен парк с най-хубави цветя
обрасъл е през май - такава е и тя -
душата ми - сирак - душата на поет!
Погубиха го не като враг, а само като син на народа.
А всяка народна жертва е свята, велика и незабравима.
Константин Петканов
Безследно изчезнал на 16 април 1925 г. Предполага се, че е удушен или изгорен на 19 или 20 април 1925 г.
Из „Конспиративни песни”
по Яворов
Ден денувам - дирен от жанадари,
нощ нощувам у верни другари.
Няма правда, ни законност,
закон да ме брани
от черни душмани…
Леле, Русев -
герой Доброполски,
море гуми
и камшици волски!
Хляб купувам - хляба 20 лева,
а продавам житото два лева…
Бог високо, цар далеко:
кой да ни изцери
от зли кожодери?
Леле, Буров -
бедняк народняшки,
море сделки
с Петрович орташки.
Денем ходя - вредом се озъртам,
нощем бродя - нийде мене свърта…
Нямам мира, нито въздух;
свободно да дишам,
стихове да пиша…
Леле, Русев,
ти дух нечестиви,
море твойте
мръсни детективи!
март 1925
Демократ
С лозунга свой: „За Вас, след Вас, под Вас”
облизваше краката Фердинанду:
по негов кеф той идваше на власт
и слизаше по негова команда.
Лакей пред чужденци, пред царя - подлизурка,
напомня той влечуго безгръбначно.
Юначен е, че през войната костенурки
и създърма изнасяше „юначно”…
народна кръв да лей научи се във Русе,
а при Владая сплете си венец,
кат най-голям убиец и подлец,
що къща не една затвори и покруси.
Зарад пари той поданство менява,
зарад пари продава своя брат -
това е то заслужената слава
на нашия продажник демократ.
Моята душа
Душата ми, сиротна като скръбна чайка,
коя лети над океанските вълни -
душата ми сираче е без дом, без майка,
навикнало с тегла, със бури и беди!…
И таз душа-сирак оазис е в пустиня,
подслон и хлад що дава на пътнику през зной;
душата ми на бога светла е светиня:
през мен, чрез мен на хората говори той!…
Душата ми е църква, църква е на правда -
чертог на правда е, потънала в неправда, -
чертог на истина, незнайна в тоя свет!
И както китен парк с най-хубави цветя
обрасъл е през май - такава е и тя -
душата ми - сирак - душата на поет!
Вместо биография
За Сергей Румянцев на прилягат неговите собствени слова: „Поетът - истински свободен - е смел, безстрашен и правдив.” И наистина неговите стихове го характеризират като смел син на селото.
Един безспорен талант, който предпочиташе да се бори срещу всяка неправда, да я пронизва със стройни словесни стрели и да жигосва всички врагове на българския селянин, отколкото да търси вечното и безсмъртното.
Времето беше тежко, непоносимо. Три безсмислени войни - три дълбоки и смъртоносни рани в снагата на народа. Дойде катастрофата. Тя роди справедливия гняв в народното сърце и тоя гняв създаде и раздвижи земеделската стихия срещу виновниците. Тази стихия роди и Сергей Румянцев.
В неговия опростен, строен стих има: нападки, жигосване, бунт, отричане на политическите безумци, възторг, преклонение и обич към народа и всички ония, които честно и предано служат на свободолюбивия и правдив български селянин. Румянцев се стреми да остане изцяло с душа и сърце във всички болки на измамения, ограбен и пожертван селянин.
Румянцев няма време да чака. И затова е винаги в първите редици - челник, вдъхновител и борец. Той се гневи, заканва, но в тия пориви не личи нито злобата, нито отмъщението. И тук Румянцев остава верен син на селото. Заплашва, но не насилва, сочи жертвата, но не я предава на палача. Защото народът е всичко - той е солта на земята и е нравствеността, но не и безнравствеността. Той не е и не може да бъде убиец, а само убиван.
За Румянцев пътят на селянина е определен. Той го завеща на младите: „… и посред бури в блян лазурен за слънце няма ний да спрем.”
И тъкмо тоя копнеж за слънце придаде на пламналия му стих безстрашие и правдивост, които предизвикаха черните палачи на народа да посегнат и на неговия светъл, чист, възторжен и любвеобилен живот.
Погубиха го не като враг, а само като син на народа.
А всяка народна жертва е свята, велика и незабравима.
Константин Петканов
