Забравената победа 1944-1945 - трета част

3. БРЕГАЛНИШКО-СТРУМИШКА ОПЕРАЦИЯ

Брегалнишко-Струмишката операция се проведе от 4-а българска армия, в чийто състав влизаха 5-а и 7-а пехотна дивизия и 2-ра конна бригада.

а) Планове и подготовка на страните

На немскофашисткото командуване

Както по другите две направления, така и тук немскофашисткото командуване съсредоточи значителни сили, за да не допусне проникване на българските войски към долината на р. Вардар. По направлението Горна Джумая (Благоевград)-Царево село-Кочанич Щип-Велес и Петрич-Ново село-Струмица се отбраняваха части от 11-а въздушно-полева дивизия, а по-късно от 22-ра пехотна дивизия в състав по два полка и около 20 оръдия.

Отбраната на противника се състоеше от няколко позиции, изградени на принципа на груповата отбрана. По направлението Горна Джумая-Царево село-Кочани-Щип-Велес предният край на първата позиция минаваше на рубежа: хребета Врътешка-Рашки рид-Гладни Рид-отм. 866. Втората позиция бе изградена по височините: Стефов чукар-с. Бигла-отм. 785, а третата - по височина Висока-отм. 930. На около 20 км от първата позиция източно от Кочани на рубежа връх Попова чука-с. Виница беше изградена четвърта позиция.

Направлението се преграждаше от един пехотен полк. Резерви в дълбочина не бяха оставени, но можеха да се отделят от оттеглящите се колони, когато обстановката налагаше това. Немскофашистките войски не разполагаха с авиация и танкове, което облекчаваше действията на 4-а армия.

На българското командуване

Първоначално армията (Първоначално настъплението се осъществяваше само от 5-а пехотна дивизия, 7-а пехотна дивизия влезе в подчинение на 4-а армия от 24. Х, а 2-ра конна бригада - от 23. Х. 1944 г.) трябваше да осигурява крайния ляв фланг на българската армия. Впоследствие и бе поставена задача да настъпи с главен удар по направлението Горна Джумая-Царево село-Щип-Велес, да разгроми противника и да излезе в долината на р. Вардар.

Изхождайки от противниковите и своите сили, от характера на местността, задачата и противниковата отбрана, командуването на армията създаде две бойни групи. Дясната - 5-а пехотна дивизия (без една дружина) с 4-и армейски артилерийски полк и З-а армейска бронеизтребителна дружина - трябваше да настъпи в направлението на главния удар. Лявата бойна група (Впоследствие към лявата бойна група беше прехвърлен 5-и пехотен полк с две артилерийски отделения от дясната група.) - една пехотна дружина от 18-и пехотен полк, 5-а дивизионна тежкокартечна дружина и 4-о товарно артилерийско отделение на 1-ви дивизионен артилерийски полк - трябваше да настъпи в направление на Лехчево-Берово.

Оперативното построение на армията беше в един ешелон и резерв. Резерв на армията беше 4-и армейски попълващ полк.

Към началото на настъплението 4-а армия имаше 12 пехотни дружини и 35 оръдия (без противотанковите). Немскофашистката групировка се състоеше приблизително от 5 пехотни дружини с 12-18 оръдия.

Съвместно с 4-а армия беше предвидено да действуват 13-а, 14-а и 19-а бригада от 50-а дивизия и бригади от 51-ва дивизия на Югославската народоосвободителна войска.

При подготовката на настъплението особено внимание беше обърнато на партийно-политическото осигуряване на операцията. Заслуги за това имат помощник-командирите по политическата част под ръководството на помощник-командира на армията генерал-майор Борис Копчев.

От 8 до 13. Х. 1944 г. бяха водени боеве за подобряване на изходното положение за настъпление. При тези действия бяха освободени Пехчево, Берово и връх Буковик. В тях взеха участие и части на ЮНОВ, които унищожаваха противниковите комуникации.

б) Развитие на действията

Настъплението на армията започна на 16 октомври. Частите, настъпващи в главното направление, бяха подпомогнати активно от артилерията и авиацията, които нанесоха масирани бомбени удари по противниковите позиции на хребета Врътешка, хребета Равни рид и района на Царево село. На 18 октомври българските войски достигнаха и освободиха Царево село. Действията по-нататък продължиха при сложни метеорологични условия - дъжд и мъгла. Освен това настъплението се водеше в пресечена планинско-гориста местност. Въпреки трудностите 4-а армия продължи изпълнението на възложената задача, след което, громейки отстъпващите хитлеристки части, съвместно с македонските партизански единици освободи значителен брой населени пунктове.

С обхватен маньовър на 22 октомври беше освободен Кочани, с което се откри пътят за Щип.

Изобщо с действията си от 16 до 22 октомври 4-а армия проби противниковата отбрана в направлението Царево село-Кочани по цялата и дълбочина. По този начин тя стесни възможността за действие на немскофашистките войски, като застраши направлението Валандово-Струмица-Радовиш-Щип-Скопие и не допусна маневрирането им по направлението Струмица-Берово-Царево село. В направлението на главния удар дълбочината на вклиняването достигна около 40 км, средният темп за настъпление беше 5-5,5 км в денонощие.

От 23 октомври започна настъплението към Щип. В състава на армията влязоха 2-ра конна бригада, която беше въведена в сражение, и 7-а пехотна дивизия, която водеше бойни действия към Струмица.

В главното направление, където вече действуваха две съединения (5-а пехотна дивизия и 2-ра конна бригада), се водиха упорити боеве в района на с. Соколарци и с. Теранци, но особено ожесточени бяха действията на хребета Карагудица. Тук на 25. Х бяха отразени пет яростни противникови контраатаки.

На 8 ноември, след като пробиха няколко противникови позиции, войските на 4-а армия освободиха гр. Щип, преследвайки оттеглящия се противник на запад и северозапад.

Настъплението на 7-а пехотна дивизия също се развиваше успешно. Бяха освободени много села, а на 5 ноември българските войски влязоха в Струмица, за да освободят на следващия ден и Радовиш. Със своите действия и излизането към Струмица и Радовиш 7-а пехотна дивизия изпълни възложената и задача. Тя прочисти района на Радовиш, Струмица и Валандово от противникови съпротиви и осигури действията на армията в главното направление.

От 9 до 14. ХІ. 1944 г. 4-а армия проведе преследване на противника в направление на Св. Никола-Скопие. Към 10.00 ч. на 10. ХІ преследващите отряди съвместно с З-а и 8-а бригада от 42-ра дивизия на ЮНОВ влязоха във Велес.

На 11 ноември главните сили на армията при дъжд и кал настъпиха по направление на Скопие, преодоляха отделни противникови съпротиви и на 13 ноември достигнаха района на селата Кадино село и Мралино. Конноразузнавателният взвод на 5-и пехотен полк към 18.00 ч. на 13. ХІ. 1944 г. влезе в град Скопие.

В резултат на действията от 16. Х до 14. ХІ 4-а армия достигна долината на р. Вардар и даде своя принос за освобождаването от немскофашистко иго на част от Македония.

в) Резултати и изводи

Освобождението на значителна част от Македония, включително и градовете Царево село, Кочани, Св. Никола, Щип, Пехчево, Берово, Струмица, Радовиш, Валандово и Велес, бяха пряк резултат от победоносните действия на армията. Четвъртоармейци оказаха косвено съдействие за освобождението на Гърция и изпълниха своя национален и интернационален дълг.

Четвърта армия успешно осигури левия фланг на първа армия и и оказа ценно съдействие при освобождаването на Скопие.

В хода на операцията на противника бяха причинени загуби, възлизащи на около 700 души, а армията загуби 564 убити, 1030 ранени и 36 изчезнали.

Операцията не беше планирана по етапи и това даде известни отражения върху действията. То доведе до уточняването и поставянето на задачи на войските в хода на действията за овладяването на определени обекти. Подобно процедиране не водеше до ясен и точен замисъл и план за унищожаване на противника.

Замисълът и решението за провеждане на операцията бяха сравнително целесъобразни. Направленията на главния и спомагателния удар бяха определени правилно.

Оперативното осигуряване, макар и непълно, даваше добри възможности за успешни действия. Особено резултатно се оказа политическото осигуряване, което допринесе за повишаване на боеготовността и настъпателния дух на войските.

Взаимодействието беше организирано само теоретически на карта, без да се уточнят действията по цел, място и време.

Върху темпа за настъпление влияеха същите фактори, които бяха разгледани при Нишката и Страцин-Кумановската операция.

Пехотата и артилерията си съдействуваха, общо взето добре. Беше необходимо армията да има повече планинска артилерия и минохвъргачки. Оръдията за стрелба с право мерене се използуваха по-успешно, отколкото при другите две операции.

Формирането на преследващи отряди не беше заповядано от армията, но дивизиите проявиха инициатива и ги създадоха.

Средният денонощен темп не беше висок, но като се имат пред вид силите и средствата на 4-а армия, опитът на командирите и войските, откритият ляв фланг, характерът на местността, времето и опитността на противника, той може да се приеме за задоволителен.

Изобщо 4-а армия изпълни успешно поставената и задача, придоби опит по провеждането на настъпателна операция в планинско-гориста местност, на широк фронт и при лоши атмосферни условия. Особено ценен за армията беше опитът, придобит от съветниците, които денонощно подпомагаха командуването и войските за внедряването на съвременните тактически и оперативни схващания. Четвъртоармейци изпълниха с чест своя дълг към родината и към балканските страни и народи.

4. КОСОВСКА ОПЕРАЦИЯ

Косовската операция е втората поред настъпателна операция, която проведе 2-ра армия през първия период на Отечествената война. Нейното провеждане се наложи в резултат на това, че след разгрома на немскофашистката групировка по Нишкото направление 2-ра армия не съумя да организира своевременно преследване на оттеглящия се противник. От друга страна, хитлеристкото командуване в резултат на създалата се обща оперативна обстановка (излизането на левия фланг на Трети украински фронт в района на Крушевац и на 2-ра армия в района на Нишкото и Лесковацкото поле) нямаше избор за използуване на направления за отстъпление. За него оставаха пътищата, които водеха от Скопие през Качаник-Прищина-Митровица-Кралево. Само те можеха вече да се използуват от оттеглящите се от юг колони. Ето защо за немскофашисткото командуване районът на Косово поле придоби особено важно значение. Затова с оттеглилите се от района на Ниш войски и допълнително подведени от дълбочина сили бяха преградени подстъпите към него.

а) Планове и подготовка на Страните

На немскофашисткото командуване

Целта, която преследваше немскофашисткото командуване, беше да задържи на всяка цена района на Косово поле. Затова то изгради отбрана, с която прегради двете направления от Ниш към Косово (Ниш-Прокупле-Куршумлия-Прищина и Ниш-Лесковац-Туларе-Прищина). По тях бяха изградени няколко позиции. Първата позиция по направлението Куршумлия-Прищина минаваше по рубежа: Закуте-Преполац-Мрдаре-Шамалук. По второто направление тя бе изградена на рубежа: к. 914 - хребета Лапседей. Втората позиция беше разработена западно и югозападно от Подуево и при селата Долно Люпче и Трнава. В инженерно отношение най-добре беше оборудвана първата позиция, която се състоеше от няколко реда траншеи, окопи и ходове за съобщения. Между отделните позиции на много места по удобните подстъпи бяха създадени минни полета.

За отбрана на изградените позиции бяха прехвърлени различни части от оттеглящите се на север колони. В района северно от Прищина бяха съсредоточени остатъците от разгромената 7-а „ЅЅ'“ дивизия „Принц Ойген“. Тук заеха за отбрана и батальонът „Родос“ (майор Ашоф), половината от „бърз отряд 48“ (една колоездачна и една противотанкова рота) на 22-ри планински корпус, една батарея от 181-ва дивизия, един батальон от 1-ва планинска дивизия с три батареи.1 В хода на действията бяха съсредоточени допълнителни сили, между които и албанската фашистка дивизия „Скендербег“. Общо за преграждане направленията към Косово поле бяха съсредоточени сили по две Дивизии. Артилерията в състав до 12 батареи беше разположена главно в района на Подуевското поле.

На българското командуване

Целта на Косовската операция беше да се разгроми противниковата групировка в района на Подуевското и Косовското поле и да се овладее районът на Косово. С това се прекъснаха окончателно и последните пътища за оттегляне на Хитлеристките войски.

Замисълът предвиждаше с обхватни действия (6-а пехотна дивизия от запад и 4-а пехотна дивизия от изток) да се обкръжи и разгроми противникът в района на Преполацкия масив.

Оперативното построение на армията беше в два ешелона. В първи ешелон 4-а, 6-а, 12-а пехотна дивизия, във втори -9-а пехотна дивизия - Бронираната бригада с придадения й 4-и конен полк. Полосата за настъпление беше широка 80 км., но фактически първоешелонните съединения настъпваха на не повече от 50 км. фронт. Дясната разграничителна линия минаваше на рубеж: Ниш-Разбойна-Митровица-Печ, а лявата - Лесковац-Ераня-Бояново-Урошевац-Призрен.

Армията действуваше съвместно с 24-а и 46-а дивизия и 2-ра, 3-а и 4-а косовско-метохийска бригада на ЮНОВ.

б) Развитие на действията

Действия за овладяване на Подуево

Настъплението започна на 25 октомври. На десния фланг в направлението на Крпиме-Прищина настъпваше 6-а пехотна дивизия, а вдясно от нея - 24-а югославска народоосвободителна дивизия. Под прикритието на българската артилерия и авиацията на Трети украински фронт войските преодоляха противниковите съпротиви. До вечерта бяха освободени няколко населени пункта и дивизията достигна рубежа на к. 832-677.

Успешно настъпваше и 4-а пехотна дивизия. Тя освободи населените пунктове Баровце, Мировце и достигна района на с. Правитица, к. 754, Шамалук. Общо през този ден армията се вклини в противниковата отбрана 3-4 км, но не можа да я пробие. В следващите няколко дена се водиха упорити боеве за проникване към Подуево, които обаче завършиха без успех. Противникът с ожесточени контраатаки бранеше подстъпите към предверието на Косовско поле-Подуевското поле. Всичко това наложи да се извърши известно прегрупиране на силите и средствата. Възприета беше идеята да се извърши пробив с 4-а пехотна дивизия, в чиято полоса се предвиждаше да се използуват и основните сили на Бронираната бригада.

Срещу 4-а пехотна дивизия на рубежа к. 754, с. Мрдаре, Баровце немскофашисткото командуване беше съсредоточило 4 подбрани батальона, с които смяташе да задържи проникването към Подуево.

Настъплението на армията бе подновено, като особено интензивни действия се водиха в полосата на 4-а пехотна дивизия. В боевете на 2. ХІ за к. 675-важен опорен пункт в немскофашистката отбрана бяха хвърлени много сили. В критичния момент помощник-командирът на 2-ра дружина от 19-и пех. полк Веселин Жечев Недев се втурна срешу противника с призива „След мен, момчета! Смърт на фашизма!“. Противникът не удържа и започна да отстъпва. Височината с к. 675 беше овладяна, а с това бе извършен и пробив в отбраната на противника. В боевете за удържане на височината се отличиха редник Деньо Люцканов, редник Руси Стефанов, поручик Стефан Бурмов, който изгоря жив в щурмовото си оръдие, но не отстъпи от заповяданата му позиция.

На следващия ден беше въведена в сражение Бронираната бригада, която, преследвайки оттеглящия се противник, освободи следобед Подуево.

Успешни действия водиха и останалите съединения на армията, Шеста пехотна дивизия, поддържана от авиацията на Трети украински фронт, настъпваше успешно срещу подразделенията от албанската „ЅЅ“ дивизия „Скендербег“, В същото време 12-а пехотна дивизия, преодолявайки противниковите съпротиви, се надвеси над Косово поле и Прищина.

Действия за овладяване на Косово поле

В настъплението към Подуево беше повторена същата слабост, както след победата при Ниш. Не беше развит успехът и това даде възможност на немскофашистките войски да се оттеглят и организират за отбрана на рубежа на височините източно от р. Качандолска - к. 638-с. Секирач, с. Думаш-връх Шайковачка чука-връх Дражня чука-хребета Балабан и Сипалович-к. 1021-с. Злаш и югоизточно. На този рубеж немскофашистките войски, подпомогнати от крайно лошото време - непрекъснат снеговалеж и снежни виелици - десет дена задържаха настъплението на 2-ра армия.

При така създалата се обстановка за овладяване на Косово поле се наложи ново прегрупиране на силите. Създадени бяха две ударни групи, дясна (4-а и 6-а пехотна дивизия), която трябваше да настъпи към Митровица и Вучи трън, и лява (9-а и 12-а пехотна дивизия) за настъпление към Прищина. Между тях беше насочена да действува Бронираната бригада.

Настъплението на 2-ра армия започна в 9.0 ч. на 16 ноември. Шеста пехотна дивизия, която нанасяше главен удар в направление на с. Байгора-Митровица, настъпи, като отрази множество контраатаки и до 21. ХІ се надвеси над Митровица и застраши сериозно единствения път за оттегляне на немскофашистките войски на запад. Не оставаше назад и 4-а пехотна дивизия, усилена с 8-а югославска бригада. С бой бе преодоляно билото на Копаоник планина и на 20. ХІ бе освободен Вучи трън.

Бронираната бригада настъпи по долината на р. Лаб, формирайки няколко отделни групи. Тя преодоля с бой Копаоник планина и преследва противника, като достигна източно от Митровица. При преминаването през Копаоник особено се отличи помощник-командирът Комитов, който, подпомогнат от местни жители, преведе част от танковете през затрупаната със сняг планина.

Успешни бяха действията и на лявата група. Настъпващата вляво от Бронираната бригада 9-а пехотна дивизия преодоля с бой разклоненията на Голак планина и излезе в Косово поле, достигайки рубежа с. Бесина-с. Трудна-с. Брница. В същото време настъпващата 12-а пехотна дивизия на 18 срещу 19. ХІ съвместно с поделенията на 1-ва армия освободи гр. Прищина.

Разгромяването на противника в Косово поле беше съвместно дело на БНА, авиацията на Трети украински фронт, 1-ва и 4-а косовско-метохийска бригада и З-а и 5-а бригада от Албанската народоосвободителна войска. С овладяването на Косово поле 2-ра армия достигна крайния рубеж, с което изпълни поставената и задача. По-нататък действията и се изразиха в преследване на оттеглящия се противник. То се извърши от 9-а пехотна дивизия, която до 30 ноември освободи Рашка, Нови Пазар и други населени пунктове. С това приключи и Косовската операция.

в) Резултати изводи

При сложни метеорологични условия в един от най-трудните райони на Балканския полустров 2-ра армия за 40 дни настъпи 100 км в дълбочина. В резултат на това тя освободи около 500 км2 площ с около 616 селища, в това число и градовете Прищина, Вучи трън, Подуево, Митровица, Рашка и Нови пазар. Загубите на 2-ра армия възлизаnа на около 4706 убити и ранени. Противникът даде повече от 3000 убити. Бяха пленени 2335 души и взети трофеи 1600 вагона, 57 леки моторни коли, 27 специални коли, 21 камиона, 3 влекача, 33 мотоциклета, 12 оръдия, 23 455 снаряда и мини и др. 

Освен с немскофашистките войски 2-ра армия води боеве и с част от албанската фашистка ЅЅ дивизия „Скендербег“. Това даде възможност за по-нататъшно разрастване на националноосвободителното движение в Албания и подпомогна победата на патриотичните сили, ръководени от Албанската комунистическа партия. В резултат на Косовската операция укрепна още повече българо-съветската и българо-югославската бойна дружба. 

Косовската операция възникна в резултат на неуспешното преследване на противника. При провеждането и 2-ра армия овладя оперативния обект - района на Косово поле, но трябваше да изпълни понавреме оперативната си задача - прекъсване пътя за оттегляне на армейската група „Е“. 

Средната широчина на полосите на първоешелонните съединения от 10 до 12 км за планинско-гориста местност беше нормална. 

Главното командуване определи правилно направлението на главния удар по най-достъпното и слабо отбранявано направление и към най-важния за противника оперативен район. 

Косовската операция показа, че не се разбираше добре значението на пробива като най-съществено условие за успеха на операцията. Той беше оставен в ръцете на командирите на дивизиите. Въпросът за развитието на постигнатия успех не беше усвоен добре. Армейското командуване беше осъществило правилно оперативно построение, но то не умееше да определя участъка за пробив в направлението на главния удар. Усилията на помощник-командирите за морално-политическото осигуряване на операцията дадоха добри резултати, защото тяхната работа беше конкретна и повсеместна. 

Съществени слабости, които проличаха в хода на операцията, бяха недостатъчното проучване на противника, липсата на необходимата връзка със съседите, недостатъчен оперативен контрол и подпомагане. Правилно се схващаше, че основният маньовър в планинско-гориста местност са обхватите и обходите. Прегрупирането и смяната на войските, макар и не винаги достатъчно скрито, се провеждаше добре. За разлика от Нишката операция тук танковете бяха използу- вани по-правилно и по-успешно. Използуването на артилерийския огън и съвместните действия между пехотата, танковете, щурмовата артилерия и авиацията благодарение на съветския опит отбелязаха значителен напредък. 

Успешните настъпателни действия в един от най-планинските райони на Балканския полуостров зиме, при изключително лоши атмосферни условия и срещу опитен противник беше истински масов героизъм. 

С провеждането на Косовската операция второармейци подпомогнаха освобождението на братския сръбски народ от чужди и негови поробители и косвено съдействуваха за освобождението на Албания. 

5. РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ ОТ ПЪРВИЯ ПЕРИОД НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА 

Провеждането на първия период на Отечествената война доведе до важни политически и военни резултати. Те бяха постигнати под ръководството на ЦК на БРП(к). Партията успя да организира, мобилизира и насочи усилията на народа за успешното водене на войната. Тя положи максимални усилия за сплотяване и мобилизиране силите на народа и укрепване на тила в помощ на фронта. Партията на българските комунисти обърна особено голямо внимание за поставяне на нерушими основи работническо-селския съюз, единодействието с БЗНС и заздравяването на ОФ. Тя водеше последователна политика за единството на младежта, профсъюзите и за осигуряване ръководството на масовите организации. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата!“ партията успя да привлече към активна дейност всички честни и прогресивни среди от различните партии на ОФ, РМС, ОРПС, БЗНС и всички патриоти и патриотки. В същото време тя проведе успешна борба против опозицията, която се мъчеше всячески да спъва нашето участие във войната. 

С подписването в Москва на 28. Х .1944 г. на примирие между България, СССР, САЩ и Англия страната излезе от международната изолация, до която я бяха довели монархофашистките правителства. На нея и се позволи да участвува във войната до окончателния разгром на хитлеристка Германия. За това постижение решаваща заслуга имаше правителството на СССР. 

За успехите на БНА през първия период на Отечествената война решаваща помощ оказаха СССР, съветското правителство и героичната Съветска армия. Високата оценка, която беше дадена от съветското военно командуване в хода на войната за действията на БНА, оказа ползотворно въздействие върху моралния дух на армията и народа. От съобщенията на Съветското информационно бюро светът научи за победите на младата БНА при Ниш, Прокупле, Страцин, Куманово, Скопие и др. Английската и американската преса също бяха принудени да признаят успешните действия на нашите войски. Например в. „Ню Йорк таймс“ на 10. XII. 1944 г. писа: „... В продължение само на три месеца българската армия пожъна решителни успехи, като завладя значителни количества военни материали и извади от строя над 35 000 вражески войници.” 

Много югославски партийни и държавни ръководители, между които и командирът на сръбските народоосвободителни войски генерал Коча Попович, също изтъкнаха победите на БНА. В много комюникета Радио „Свободна Югославия“ отрази съвместните действия и победи на нашите и техните войски при Пехчево, Скопие, в долината на р. Брегалица и р. Вардар, при Ниш и др. 

През първия период на Отечествената война в резултат на съвместните действия на БНА, 17-а въздушна армия от Трети украински фронт, съединения на ЮНОВ и части от Албанската народоосвободителна войска бяха освободени Южна Сърбия, по-голямата част от Македония, Косово и Метохия и косвено бе подпомогнато освобождението на Гърция и Албания. 

Общо в боевете през първия период на войната нашата армия причини на противника загуби, възлизащи на около 35 000 ранени, убити и пленени, 3200 моторни коли, 32 танка, 76 влекача, 35 локомотива, 2450 ЖП вагона, 20 самолета, 277 оръдия, 100 минохвъргачки, над 1000 картечници, над 1000 коня, милиони патрони и снаряди и огромни количества военно имущество. 

БНА даде значителни загуби. Бяха убити, ранени и изчезнали повече от 21 000 души и бяха понесени осезаеми загуби в оръжие, боеприпаси и др. 

Задачата на БНА през първия период на Отечествената война беше да настъпи по направленията София-Ниш, Кюстендил-Страцин-Куманово-Скопие и Царево село-Щип-Велес, да разгроми хитлеристките войски и прекъсне пътищата им за оттегляне на север и северозапад и да осигури левия фланг на Трети украински фронт. И тя беше изпълнена. Решаващо значение за това имаха успехите на Трети украински фронт в Белградската операция. Замисълът на Главното командуване за водене на първия период на Отечествената война беше правилен. Той беше съобразен с конкретната обстановка и при осъществяването му се постигаше поставената цел - разгромяване на противника и осигуряване крайния ляв фланг на Съветската армия. 

Направлението на главния удар беше избрано правилно - по оперативното направление София-Ниш. След излизането в долината на р. Морава също правилно се реши през втория етап на първия период от войната главният удар да бъде насочен по направлението Ниш-Прокупле-Куршумлия-Пришина. Българското главно командуване остави малък оперативно-стратегически резерв, четири пехотни дивизии (3-а, 8-а, 10-а и 11-а). От тях само 11-а пехотна дивизия беше развърната по военновременни щатове. В хода на действията тя беше подчинена на 1-ва армия. 

При планирането на операциите често идеята за главен удар не се изразяваше ясно (Нишка и Брегалнишко-Струмишка операция). На практика това довеждаше до забавяне на пробива и даване възможност на противника да се организира заотбрана. 

Основните сили и средства не винаги се съсредоточаваха в направлението на главния удар (Нишка, Косовска и Брегалнишко-Струмишка операция). На практика се идваше до почти равномерно настъпление по целия фронт и се получаваше изтласкване на противника вместо пробив и излизане във фланг или в тил на неговата групировка. 

Огневите позиции на артилерията се избираха сравнително далеч - на около 4-5 км - от предния край на противниковата отбрана. С това се намаляваше ефективността от нейния огън. 

В БНА не се познаваше въпросът за осигуряване на стиковете и фланговете, но благодарение на съветниците той постепенно започна да намира приложение. 

Взаимодействието между елементите на бойния ред (оперативното построение), видовете въоръжени сили, родовете войски и със съседите, макар и с пропуски, намираше приложение в боевете и операциите. 

Поради своята изостаналост в оперативно-тактическо отношение Главното командуване и армейските командувания не разбираха ясно и определено въпроса за прерастване на тактическия пробив в оперативен. Израз на това беше неправилното използуване на Бронираната бригада (Нишка и Косовска операция) за решаване предимно на тактически, а не на оперативни задачи. 

Фронтовете на полосите за настъпление на армиите се определиха сравнително широки. Като се има пред вид планинският характер на местността, това беше правилно (Нишката операция - 86-90 км фронт, Страцин-Кумановска и Брегалнишко-Струмишка операция - по 60км). Дълбочината на операциите (Нишката - около 45 км, Страцин-Кумановска и Брегалнишко-Струмишката - по 60 км) беше напълно нормална. Средният денонощен темп за настъпление беше предвиден в рамките на 13-14км, който съобразно с противника, нашите сили, местността и времето беше достатъчен. На практика обаче той не надхвърли 5-7 км. 

Командуванията на армиите в основни линии определяха вярно формите на маньовъра съобразно с местността, противника и налични. те сили и средства - фронтален при Брегалнишко-Струмишката операция и флангов при останалите операции. Размахът на операциите не беше голям, но като се има пред вид, че военните действия се провеждаха в планинска местност и зиме, а също така възможностите и неопитността на БНА, опитността и обилното въоръжение на противника с автоматично оръжие, средният денонощен темп, реализиран през първия период (около 7 км в Нишката и Страцин-Кумановската операция), беше задоволителен. 

Съществена слабост на настъпателните действия беше обстоятелството, че отначало те не се провеждаха от непосредствено съприкосновение с противника, а започваха от 2 до 4км от предния край на противника. 

Поради неправилното теоретическо схващане за ролята на командуването относно организирането и провеждането на боя и операцията в хода на първия период армейските командувания сравнително добре организираха операциите, но провеждането им оставяха до голяма степен в ръцете на командирите на дивизии, без да ги осигуряват с достатъчно средства. 

Обхватите и обходите в операциите се замисляха сравнително добре, но частите и съединенията проявяваха често пъти стремеж към фронтални действия. Липсваше умение за унищожение на обкръжения противник. Това се дължеше до голяма степен на придаването на малко огневи средства на обходните или обхватните групи и на липсата на пряко ръководство от страна на армейското командуване (Нишка и Страцин-Кумановска операция). Не се създаваше плътен обръч на обкръжението и не се разузнаваше достатъчно за възможностите на противника за деблокиране и изтегляне. Независимо от посочените слабости при провеждането на обкръжителните действия, като имаме пред вид тяхната изключителна сложност като вид бойна дейност и недостатъчния опит на БНА, можем да приемем, че в това отношение тя постигна успех. 

За първи път в нашата военна история беше приложено снабдяването по въздуха на обкръжена част (1-ви пехотен полк). Боят в обкръжение беше воден с голяма упоритост, активност и находчивост (1-ви пехотен полк и З-а пехотна дружина от 19-и пехотен полк). 

През първия период на Отечествената война БНА придоби опит за организиране и провеждане на съвместни действия със съюзнически войски (с авиацията на 17-а въздушна армия от Трети украински фронт, с някои поделения от същия фронт, с войски на ЮНОВ и на АНОВ). 

Българските бойци и командири проявиха устреми майсторство при близкия бой, издръжливост и масов личен героизъм. 

Справедливият характер на войната беше важен източник за по-стигането на победите. Такъв източник бяха и съвместните действия с братската Съветска армия. 

В хода на първия период на Отечествената война БНА започна бързо да усвоява и прилага съвременните за момента способи и методи за воюване. Това завоевание се дължи изключително на съветниците. Като пратеници на братската Съветска армия те пренасяха конкретно богатия опит на своята армия. 

С успешните си действия БНА спечели за нашата родина любовта и уважението на освободеното от нея население. Успехите през този период бяха важна предпоставка за още по-успешните действия през втория период на Отечествената война.

- СЛЕДВА -

Текста е от: Кратка военна история на България 681-1945, Военно издателство, София 1977