Какво е комуната?

На барикадите!

„Парижките пролетарии сред пораженията и предателството на господстващите класи разбраха, че за тях е ударил часът, когато трябва да спасят положението, като вземат ръководството на обществените работи в собствените си ръце... Те разбраха, че техен върховен дълг и тяхно абсолютно право е да станат господари на собствената си съдба и да вземат в свои ръце правителствената власт. “

Из манифест на Централният комитет на Националната гвардия от 18 март 1871 г.

...Диаметралната противоположност на Империята беше Комуната. Лозунгът „социална република”, с който парижкият пролетариат приветства Февруарската революция, изразяваше само неопределения стремеж към такава република, която да премахне не само монархическата форма на класовото господство, но и самото класово господство. Комуната беше именно определената форма на тази република. 

Париж, центърът и резиденцията на старата правителствена власт и същевременно обществената опора на френската работническа класа, въстана с оръжие в ръка срещу опита на Тиер и на неговата камара на селяците да възстановят и увековечат тази стара правителствена власт, която бяха наследили от Империята. Париж можа да окаже съпротива само защото вследствие на обсадата се беше освободил от армията и я беше заменил с Националната гвардия, съставена главно от работници. Сега този факт трябваше да бъде превърнат в постоянна институция. Затова първият декрет на Комуната беше премахването на постоянната войска и заменянето ѝ с въоръжения народ. 

Комуната беше образувана от градски съветници, избирани от различните райони на Париж въз основа на всеобщото избирателно право. Те бяха отговорни и можеха да бъдат отзовани през всяко време. Тяхното мнозинство се състоеше, разбира се, от работници или от признати представители на работническата класа. Комуната трябваше да бъде не парламентарна, а работеща корпорация, едновременно изпълнителна и законодателна. Полицията, дотогава оръдие на централното правителство, веднага беше лишена от всичките ѝ политически функции и превърната в отговорен орган на Комуната, сменяем по всяко време. Същото стана и с чиновниците на всички други клонове на управлението. Като се започне от членовете на Комуната от горе до долу, всяка обществена служба трябваше да бъде изпълнявана срещу заплата на работник. Придобитите привилегии и представителните пари на висшите държавни сановници изчезнаха заедно със самите тези сановници. Обществените длъжности престанаха да бъдат частна собственост на протежетата на централното правителство. Не само градското управление, но и цялата инициатива, принадлежаща дотогава на държавата, премина в ръцете на Комуната. 

Щом премахна постоянната армия и полицията, тези оръдия на материалната власт на стария режим, Комуната веднага пристъпи към разрушаване на оръдието за духовно потисничество – попската сила, като отдели църквата от държавата и експроприира всички църкви, тъй като те бяха корпорации, притежаващи имущество. Поповете бяха възвърнати към скромния живот на частни лица, за да се препитават като своите предшественици, апостолите, от милостинята на вярващите. Всички учебни заведения станаха безплатни за народа и същевременно очистени от всякаква намеса на държавата и църквата. По този начин не само училищното образование беше направено достъпно за всекиго, но и самата наука беше освободена от оковите, поставени ѝ от класовите предразсъдъци и от правителствената власт. 

Съдийските чиновници загубиха онази привидна независимост, която служеше само да прикрива тяхното раболепие пред всички сменящи се едно след друго правителства, на всяко от които те подред даваха клетва за вярност и след това я нарушаваха. Както всички останали длъжностни лица и те трябваше занапред да бъдат избирани открито, отговорни и сменяеми. 

Парижката комуна трябваше, разбира се, да служи за пример на всички големи промишлени центрове на Франция. Щом комуналният строй бъдеше веднъж установен в Париж и във второстепенните центрове, старото централизирано управление трябваше и в провинциите да отстъпи мястото си на самоуправлението на производителите. В една кратка схема на националната организация, която Комуната нямаше време да разработи по-нататък, изрично се казва, че Комуната е политическата форма дори и на най-малкото село и че постоянната войска се заменя във всички селски окръзи с народна милиция с най-краткотраен срок на службата. Селските общини на всеки окръг управляват своите общи работи посредством депутатско събрание в главния град на окръга, а тези окръжни събрания от своя страна изпращат депутати в Националното събрание в Париж; депутатите са сменяеми по всяко време и се придържат строго към mandat impératif на своите избиратели. Малкото, но важни функции, които все пак оставаха тогава да се изпълняват от централното правителство, не се премахваха - както умишлено фалшифицираха това, - а се предаваха на комунални, т.е. на строго отговорни чиновници. Единството на нацията не се унищожаваше, а напротив - се организираше чрез комуналното устройство; това единство се осъществяваше чрез унищожаването на онази държавна власт, която се представяше за въплъщение на това единство, но искаше да бъде независима от нацията и да стои над нея, и всъщност беше само паразитен израстък върху тялото на нацията. Тъй като се касаеше да бъдат отсечени чисто потисническите органи на старата правителствена власт, онези нейни функции, които имаха право на съществуване, се изтръгваха от ръцете на една власт, която претендираше, че стои над обществото, и се връщаха на отговорните служители на обществото. Вместо веднъж на три или шест години да се решава кой член на господстващата класа трябва да представлява и да потиска в парламента народа, всеобщото избирателно право щеше да служи на организирания в комуни народ да си намира работници, надзиратели и счетоводители, както индивидуалното избирателно право служи на всеки работодател за същата цел. А много добре е известно, че обществата, както отделните хора, умеят да намират подходящия за своята делова работа човек, а ако някога се излъжат, съумяват скоро да поправят грешката си. Но от друга страна, на Комуната по самата ѝ същност беше безусловно чуждо заменянето на всеобщото избирателно право с йерархическа инвеститура.

Карл Маркс, из „Гражданската война във Франция“, юни 1871 г.