Бертолт Брехт из „Страх и мизерия в Третия райх“

ИЗКУСТВОТО В БИТКА СРЕЩУ ФАШИЗМА!

Професионално заболяване

Ето че идват и господа медиците,
услужливите слуги на държавата.
На тях на парче им се плаща.
Онова, което кожодерите им изпратят,
те трябва за го съшият
и да го върнат обратно.

 

Болнична зала в Шарите, Берлин. Докарали си нов болен. В момента сестрите записват на табелка в горната част на леглото името му. Двама болни на съседните легла разговарят.

ПЪРВИЯ БОЛЕН: Какъв е този? 

ВТОРИЯ: Видях го още в помещението за превръзки. Седях до носилката му. Там беше още в съзнание, но не отговори нищо, когато го попитах , какво му има. Цялото му тяло е в рани.

ПЪРВИЯ БОЛЕН: Тогава е нямало какво да го питаш. 

ВТОРИЯ: Но аз видях едва когато го превързваха. 

ЕДНА ОТ СЕСТРИТЕ: Тишина, професорът! 

Следван от асистенти и сестри в залата влиза Хирургът. Спира пред едно от леглата и започва да обяснява. 

ХИРУРГА: Господа, тук имате един много интересен случай, който ще ви покаже, че без постоянно задавани въпроси и разследване за истинските причини за заболяването медицината може да изпадне до обикновено шарлатанство. Пациентът има всички прояви на невралгия и дълго време е бил лекуван в тази посока. В действителност той страда от болестта на Рейно, която е разбил от своята професия като работещ с компресори, значи става дума за професионално заболяване,  господа. Сега ние го лекуваме правилно. Вие виждате от този случай колко е погрешно, когато човек разглежда пациента само като съставна част на клиниката, вместо да попита: от къде едва пациентът, от какво е развил своята болест и къде ще се върне пациентът, когато бъде излекуван. Кои три неща трябва да умее добрият лекар? Първо? 

ПЪРВИЯ АСИСТЕНТ: Да пита. 

ХИРУРГА: Второ? 

ВТОРИЯ АСИСТЕНТ: Да пита. 

ХИРУРГА: Трето? 

ТРЕТИЯ АСИСТЕНТ: Да пита, господин професоре! 

ХИРУРГА: Правилно! Да пита! И преди всичко за какво? 

ТРЕТИЯ АСИСТЕНТ: За социалните условия, господин професоре! 

ХИРУРГА: Не се плашете да насочите поглед към личния живот на пациента, който често, за съжаление, е много тъжен. Когато някои човек е принуден да упражнява професия, която по-бързо или по-бавно ще го ликвидира физически, и той, така да се каже, ще умре, за да не умре от едва, тогава ние не обичаме да слушаме за това и поради тази причина не обичаме да питаме. 

Пристъпва заедно с придружаващите го към леглото на друг пациент. 

ХИРУРГА: Какво му има на този човек? 

Старшата сестра му пошепва нещо на ухото. 

ХИРУРГА: Аха. 

Той преглежда пациента бегло и видимо без желание. 

ХИРУРГА (диктува): Контузии на гърба и на бедрата. Отворени рани на корема. Други резултати от изследванията? 

СТАРШАТА СЕСТРА (чете): Кръв в урината. 

ХИРУРГА: Диагноза, с която е постъпил? 

СТАРШАТА СЕСТРА: Разкъсване на левия бъбрек. 

ХИРУРГА: Първо трябва да се види на рентген. (Иска да се отдръпне.) 

ТРЕТИЯ АСИСТЕНТ (който записва епикризата): Причина за заболяването, господин професоре? 

ХИРУРГА: Какво е посочено? 

СТАРШАТА СЕСТРА: Като причина за заболяването е посечено падане по стълби. 

ХИРУРГА (диктува): Падане по стълби. – Защо ръцете му са завързани? 

СТАРШАТА СЕСТРА: Пациентът вече два пъти си разкъсва превръзките, господин професоре. 

ХИРУРГА: Защо? 

ПЪРВИЯ БОЛЕН(тихо): От къде идва пациентът и къде ще бъде върнат? 

Всички глави се обръщат към него. 

ХИРУРГА (покашля се): Ако пациентът е неспокоен, дайте му морфин. 

(Приближава се към следващото легло.) Е, добре ли сме днес? Вече си връщаме силите, а? (Преглежда врата на пациента.) 

ЕДИН ОТ АСИСТЕНТИТЕ (към друг): Докаран от Ораниенбург. (Концентрационен лагер Захсенхаусен, основно за политически затворници. Ч.е.)

ДРУГИЯ (ухилва се): Значи също професионално заболяване.

Бертолт Брехт  из „Страх и мизерия в Третия райх“

Интернационалът

Идват палачите и трепачите,
биячите и мъчителите
от „театъра на войната домашна".
От ударите ръцете болят ги
и се чува единият да казва:
Всичко, уви, е напразно!

Двор на концентрационен лагер. Лагеристи и есесовци. Бият с камшик един лагерист.

ЕСОВЕЦА: Ръката ме заболя. Кажи, свиньо, ще изпееш ли още Веднъж Интернационала? 

Битият стене. 

ЕСЕСОВЕЦА: Какво ще стане, ако и вие дадете свобода на гнева си, че свиня като този тук пее Интернационала? (Към единия лагерист.) Хей, ти там, другарче, вземи камшика и удряй, но силно, инак и ти ще бъдеш набит. 

Заговореният втори лаггрист се колебае. 

ЕСЕСОВЕЦА: Съпротивляваш се, а? 

Удря го. Вторият лагерист взема Камшика и удря първия лагерист. 

ЕСЕСОВЕЦА: Десет удара за теб поради неподчиняване на заповедта да удряш силно.

Вторият лагерист удря по-силно. 

ЕСЕСОВЕЦА: Още десет удара за теб. Това прави двайсет. 

Вторият лагерист удря още по-силно. Първият лагерист започва да пее прегракнало Интернационала. Вторият лагерист престава да удря и също се присъединява. - Есесовците се нахвърлят върху лагеристите.

Бертолт Брехт  из „Страх и мизерия в Третия райх“