Бертолт Брехт из „Страх и мизерия в Третия райх“

ИЗКУСТВОТО В БИТКА СРЕЩУ ФАШИЗМА!

Професионално заболяване


Ето че идват и господа медиците,
услужливите слуги на държавата.
На тях на парче им се плаща.
Онова, което кожодерите им изпратят,
те трябва за го съшият
и да го върнат обратно.
 
Болнична зала в Шарите, Берлин. Докарали си нов болен. В момента сестрите записват на табелка в горната част на леглото името му. Двама болни на съседните легла разговарят.

ПЪРВИЯ БОЛЕН: Какъв е този? 
ВТОРИЯ: Видях го още в помещението за превръзки. Седях до носилката му. Там беше още в съзнание, но не отговори нищо, когато го попитах , какво му има. Цялото му тяло е в рани.
ПЪРВИЯ БОЛЕН: Тогава е нямало какво да го питаш. 
ВТОРИЯ: Но аз видях едва когато го превързваха. 
ЕДНА ОТ СЕСТРИТЕ: Тишина, професорът! 
Следван от асистенти и сестри в залата влиза Хирургът. Спира пред едно от леглата и започва да обяснява. 
ХИРУРГА: Господа, тук имате един много интересен случай, който ще ви покаже, че без постоянно задавани въпроси и разследване за истинските причини за заболяването медицината може да изпадне до обикновено шарлатанство. Пациентът има всички прояви на невралгия и дълго време е бил лекуван в тази посока. В действителност той страда от болестта на Рейно, която е разбил от своята професия като работещ с компресори, значи става дума за професионално заболяване,  господа. Сега ние го лекуваме правилно. Вие виждате от този случай колко е погрешно, когато човек разглежда пациента само като съставна част на клиниката, вместо да попита: от къде едва пациентът, от какво е развил своята болест и къде ще се върне пациентът, когато бъде излекуван. Кои три неща трябва да умее добрият лекар? Първо? 
ПЪРВИЯ АСИСТЕНТ: Да пита. 
ХИРУРГА: Второ? 
ВТОРИЯ АСИСТЕНТ: Да пита. 
ХИРУРГА: Трето? 
ТРЕТИЯ АСИСТЕНТ: Да пита, господин професоре! 
ХИРУРГА: Правилно! Да пита! И преди всичко за какво? 
ТРЕТИЯ АСИСТЕНТ: За социалните условия, господин професоре! 
ХИРУРГА: Не се плашете да насочите поглед към личния живот на пациента, който често, за съжаление, е много тъжен. Когато някои човек е принуден да упражнява професия, която по-бързо или по-бавно ще го ликвидира физически, и той, така да се каже, ще умре, за да не умре от едва, тогава ние не обичаме да слушаме за това и поради тази причина не обичаме да питаме. 
Пристъпва заедно с придружаващите го към леглото на друг пациент. 
ХИРУРГА: Какво му има на този човек? 
Старшата сестра му пошепва нещо на ухото. 
ХИРУРГА: Аха. 
Той преглежда пациента бегло и видимо без желание. 
ХИРУРГА (диктува): Контузии на гърба и на бедрата. Отворени рани на корема. Други резултати от изследванията? 
СТАРШАТА СЕСТРА (чете): Кръв в урината. 
ХИРУРГА: Диагноза, с която е постъпил? 
СТАРШАТА СЕСТРА: Разкъсване на левия бъбрек. 
ХИРУРГА: Първо трябва да се види на рентген. (Иска да се отдръпне.) 
ТРЕТИЯ АСИСТЕНТ (който записва епикризата): Причина за заболяването, господин професоре? 
ХИРУРГА: Какво е посочено? 
СТАРШАТА СЕСТРА: Като причина за заболяването е посечено падане по стълби. 
ХИРУРГА (диктува): Падане по стълби. – Защо ръцете му са завързани? 
СТАРШАТА СЕСТРА: Пациентът вече два пъти си разкъсва превръзките, господин професоре. 
ХИРУРГА: Защо? 
ПЪРВИЯ БОЛЕН(тихо): От къде идва пациентът и къде ще бъде върнат? 
Всички глави се обръщат към него. 
ХИРУРГА (покашля се): Ако пациентът е неспокоен, дайте му морфин. 
(Приближава се към следващото легло.) Е, добре ли сме днес? Вече си връщаме силите, а? (Преглежда врата на пациента.) 
ЕДИН ОТ АСИСТЕНТИТЕ (към друг): Докаран от Ораниенбург. (Концентрационен лагер Захсенхаусен, основно за политически затворници. Ч.е.)
ДРУГИЯ (ухилва се): Значи също професионално заболяване.

Бертолт Брехт  из „Страх и мизерия в Третия райх“


Интернационалът


Идват палачите и трепачите,
биячите и мъчителите
от „театъра на войната домашна".
От ударите ръцете болят ги
и се чува единият да казва:
Всичко, уви, е напразно!

Двор на концентрационен лагер. Лагеристи и есесовци. Бият с камшик един лагерист.

ЕСОВЕЦА: Ръката ме заболя. Кажи, свиньо, ще изпееш ли още Веднъж Интернационала? 
Битият стене. 
ЕСЕСОВЕЦА: Какво ще стане, ако и вие дадете свобода на гнева си, че свиня като този тук пее Интернационала? (Към единия лагерист.) Хей, ти там, другарче, вземи камшика и удряй, но силно, инак и ти ще бъдеш набит. 
Заговореният втори лаггрист се колебае. 
ЕСЕСОВЕЦА: Съпротивляваш се, а? 
Удря го. Вторият лагерист взема Камшика и удря първия лагерист. 
ЕСЕСОВЕЦА: Десет удара за теб поради неподчиняване на заповедта да удряш силно.
Вторият лагерист удря по-силно. 
ЕСЕСОВЕЦА: Още десет удара за теб. Това прави двайсет. 
Вторият лагерист удря още по-силно. Първият лагерист започва да пее прегракнало Интернационала. Вторият лагерист престава да удря и също се присъединява. - Есесовците се нахвърлят върху лагеристите.

Бертолт Брехт  из „Страх и мизерия в Третия райх“

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още