Донецко-Кривойрожката съветска република

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - документи


През есента на 1917 година в Украйна протичат бурни събития. В Киев, Централната рада е провъзгласила своята власт над страната, а в Харков категорично възразяват против това болшевиките начело с Артьом. Така на 4 септември 1917 година на конференцията на фабрично-заводските комитети в Харков, Артьом заявява „В настоящия момент ние сме скъсали с Временното правителство и престъпваме към образуване на наша власт, към организация, която ще обхване целият Донецки басейн...“. В края на октомври, още преди създаването на Червената армия, под ръководството на Артьом се организират напълно боеспособни части. 


През декември 1917 година в Киев се свиква първия Всеукраински конгрес на Съветите, на който Централната рада със всички достъпни средства осигурява за себе си голямо мнозинство. Киевските болшевики, Затонски, Скрипник, Бош и други са принудени да напуснат конгреса и да се преместят в пролетарския Харков. В същото време тук се провежда третия Конгрес на Съветите на Дон-Крив-бас, признат водач на който е Артьом. Трябва да се отбележи, че киевските другари тук не били приети особено топло. Противоречия между ленинското ръководство, защитаващо идеята за единна Съветска Украйна заедно с Донецка област и от друга страна ръководителите на Донецко-Кривойрожката съветска република са налице. В края на 1917 им се е отдава да се договорят и на 25 декември в Харков, конгресът на Съветите провъзгласява образуването на Съветска Украйна.  Артьом е избран за член на Централната изпълнителна комисия (ЦИК) на Съветите на Украйна и влиза в състава на съветското украинско правителство - Народен секратариат, в което заема длъжността на Народен секретар по промишлеността и търговията.


Скоро бил сключен Бресткия мирен договор (Привърженик, на което бил и Артьом.) и политическата обстановка в Украйна рязко се изменила. Немските войски бързо нахлули в Украйна. Тук отново се прославила Донецко-Кривойрожката съветска република, на която Артьом станал Председател на Совнаркома и Комисар на народното стопанство.

Артьом
Създаването на Донецко-Кривойрожката съветска република било възприето нееднозначно от централните органи на съветската власт. Яков Свердлов разбирайки за случилото се,  телеграфирал: „Отделянето считаме за вредно“. На правителството на Донецко-Кривойрожката съветска република се отдало да организира сериозен отпор на войските на Централната рада и Германия.

Обаче след  прогонване на немските окупатори на 17 февруари 1919 година било прието постановление на Съвета на отбраната на РСФСР за ликвидация на Донецко-Кривойрожката съветска република.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – първа част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Паметник на Огнян Найденов в Подмосковието. БЪЛГАРИ, ВОЮВАЛИ В РЕДОВЕТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ Най-многобройната група българи, участвали във Втората световна война в армиите на други народи против хитлерофашизма, са българите в съветската армия и партизанското движение в Съветския съюз. За СССР Втората световна война беше най-голямото изпитание не само за съветските народи, но и за българите, живеещи в Съветския Съюз. Те са две основни групи: едната, постоянно живеещи там, емигрирали по време на турското робство или останали още от прабългарско време. Те участват във войната както всички съветски граждани и преживяват трагедията на съветските народи. Другата група са. временно живеещи в СССР, икономически и политически емигранти, учащи и други. Когато на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз и за съветските народи започва Втората световна война, почти всички българи добров
Прочетете още