Донецко-Кривойрожката съветска република

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - документи


През есента на 1917 година в Украйна протичат бурни събития. В Киев, Централната рада е провъзгласила своята власт над страната, а в Харков категорично възразяват против това болшевиките начело с Артьом. Така на 4 септември 1917 година на конференцията на фабрично-заводските комитети в Харков, Артьом заявява „В настоящия момент ние сме скъсали с Временното правителство и престъпваме към образуване на наша власт, към организация, която ще обхване целият Донецки басейн...“. В края на октомври, още преди създаването на Червената армия, под ръководството на Артьом се организират напълно боеспособни части. 


През декември 1917 година в Киев се свиква първия Всеукраински конгрес на Съветите, на който Централната рада със всички достъпни средства осигурява за себе си голямо мнозинство. Киевските болшевики, Затонски, Скрипник, Бош и други са принудени да напуснат конгреса и да се преместят в пролетарския Харков. В същото време тук се провежда третия Конгрес на Съветите на Дон-Крив-бас, признат водач на който е Артьом. Трябва да се отбележи, че киевските другари тук не били приети особено топло. Противоречия между ленинското ръководство, защитаващо идеята за единна Съветска Украйна заедно с Донецка област и от друга страна ръководителите на Донецко-Кривойрожката съветска република са налице. В края на 1917 им се е отдава да се договорят и на 25 декември в Харков, конгресът на Съветите провъзгласява образуването на Съветска Украйна.  Артьом е избран за член на Централната изпълнителна комисия (ЦИК) на Съветите на Украйна и влиза в състава на съветското украинско правителство - Народен секратариат, в което заема длъжността на Народен секретар по промишлеността и търговията.


Скоро бил сключен Бресткия мирен договор (Привърженик, на което бил и Артьом.) и политическата обстановка в Украйна рязко се изменила. Немските войски бързо нахлули в Украйна. Тук отново се прославила Донецко-Кривойрожката съветска република, на която Артьом станал Председател на Совнаркома и Комисар на народното стопанство.

Артьом
Създаването на Донецко-Кривойрожката съветска република било възприето нееднозначно от централните органи на съветската власт. Яков Свердлов разбирайки за случилото се,  телеграфирал: „Отделянето считаме за вредно“. На правителството на Донецко-Кривойрожката съветска република се отдало да организира сериозен отпор на войските на Централната рада и Германия.

Обаче след  прогонване на немските окупатори на 17 февруари 1919 година било прието постановление на Съвета на отбраната на РСФСР за ликвидация на Донецко-Кривойрожката съветска република.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още