Ружа Велчева - Комуна „Да живеем на инат“

Комуна „Да живеем на инат“


Ние сме четири съседки, съседки и приятелки, в чаровната възраст 70+. Пенсионерки от десетина години.
Преди години, когато работехме, мечтаехме за времето, когато ще приключим с наемния труд и ще го ударим на живот!... Е, малко ни се пообъркаха сметките и като задуха оня ти ми вятър на Промяната, че ни издуха и сетната надежда мечтите ни да станат реалност. Цената на живота скочи 100 пъти, а пенсиите – пълзяха едва, едва... И на всичко това отгоре, държавните мъже не спираха да кълнат пенсионерите, че изяли пенсионния фонд, че много боледували и пълнели болниците, изобщо – лош материал.... С една дума – най-добре е да си ходят от този свят – там, горе, Господ да ги храни и цери....
Е, това вече преля чашата на търпението ни и един ден се събрахме, с твърдото решение да набележим програма как да доживеем до дълбока старост и да си получаваме пенсиите толкова години, колкото сме работили за тях! Въпреки усилията на държавата да ни отпрати бързо, бързо, унизени и ненужни...
Първо решихме да се редуваме и всеки ден да сме в едно от жилищата ни – така ще пестим от парите за отопление. Ще се храним заедно и това също ще доведе до икономии. 
Второ – особено внимание към здравето – всеки ден 2 часа разходка в близкия парк съчетано с гимнастика, а защо не и йога-практики.
Трето – записахме се в безплатната Хоротека в квартала – за повдигане на жизнения тонус и самочувствието.
Четвърто – решихме единодушно – никакви новини. Гледаме само позитивни филми, Анимал планет и понякога – семейни драми. Новините и от радиото, и от телевизора – само стрес и омраза...
И вярвайте ми, оцеляваме с усмивка и на инат!
А сега ме извинете, на входната врата се звъни. Днес е моят ред да приютя Комуната...

Ружа Велчева, 2017 г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още